Определение · № 1624/2023 · дело 663/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 1624
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 663/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 663 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1624 София , 14.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РОСЕН ВАСИЛЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН ВЕСЕЛА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя РОСЕН ВАСИЛЕВ по административно дело № 663 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Полисан“АД/нес./, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Русе, подадена чрез адвокат Т. Иванов- постоянен синдик, против определение № 36 от 18.11.2022г. по адм. дело № 186/2022 г. на Административен съд-Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против задължително предписание на директора на РИОСВ – Русе, обективирано в писмо с изх. № АО-916(1)/21.02.2022 г., прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Наведени са доводи, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с приложимия закон, по които се претендира отмяната му. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК и подадената жалба е в срок. Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административният съд – Русе е прекратил съдебното производство по жалба на „Полисан“АД/нес./ срещу предписание на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, обективирано в писмо изх. № АО-916/1/21.02.2022 г., с което на дружеството е указано предписание да преработи представен от него с писмо изх. № 6/14.02.2022 г. план-график. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като жалбата на дружеството е постъпила на 08.03.2022 г. в МОСВ, а админисративната преписка е постъпила в МОСВ на 17.03.2022г., и дружеството своевременно е уведомено за тези факти, то министърът е следвало да се произнесе в срок до 31.03.2022 г., включително /съгласно чл. 97, ал. 1 АПК/. Обоснован е извод, че при спазване на изискването на чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 97, ал. 5 АПК „Полисан“АД/нес./ е следвало да подаде жалба в срок до 14.04.2022 г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 29.04.2022 г., тоест след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. Предвид обстоятелството, че министърът на околната среда и водите е бил сезиран относно предписания, обективирани в писмо № АО-916/1/21.02.2022 г. на директора на РИОСВ – Русе с жалби от двете дружества – адресати, а именно „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД и „Полисан“ АД (в несъстоятелност), съдът разглежда и хипотеза, в която приема различен срок за обжалване, но жалбата отново се явява просрочена. При втората хипотеза, в резултат на това „двойно“ обжалване, министърът е разгледал жалбите едновременно и се е произнесъл с един общ диспозитив. Предвид обстоятелството, че от мотивната част на решението не може да се установи с кое точно писмо е постъпила в цялост административната преписка по жалбата „Полисан“АД/нес./, защото са посочени три писма: вх. № Ж-39/08.03.2022 г.; вх. № Ж-39/ 15.03.2022 г. и вх. № Ж-36/17.03.2022 г. За да се гарантира правото на защита на „Полисан“АД/нес./ първоинстанционният съд приема, че цялата административна преписка е постъпила при решаващия орган на най-благоприятната за дружеството дата, от всички посочени и неоспорени от дружеството дати – 17.03.2022 г. В този случай, срокът за произнаясне на министъра е започнал да тече от 18.03.2022 г. и е изтекъл на 31.03.2022 г., включително. За „Полисан“АД/нес./ срокът за обжалване по съдебен ред е с начало 01.04.2022 г. и край на 14.04.2022 г., включително. Жалбата на дружеството е подадена на 29.04.2022 г., т.е. след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. В контекста на изложеното от първоинстанционния съд е формиран извод, съобразно който и при това най-благоприятно броене на сроковете за „Полисан“АД/нес./ жалбата отново е просрочена и е недопустима за разглеждане. Обжалваното определение е правилно. От фактическа страна се установява, че след извършена проверка от служители на РИОСВ – Русе на площадка, собственост на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД и „Полисан“ АД е дадено задължително предписание за предприемане на мерки по предаване на отпадъчни нефтопродукти, като в срок до 14.02.2022 г. в РИОСВ – Русе се представи план-график, съвместно изготвен от „Полисан“ АД и собственика на площадката „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД. Указаният съвместен график е представен от „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД с писмо вх. № АО-916/14.02.2022 г. в РИОСВ – Русе. С писмо до двете дружества изх. № АО-916/1/21.02.2022 г., директорът на РИОСВ – Русе е отказал да приеме представения график и е дал предписание и на двете дружества да се преработи представения с писмо изх. № 6/14.02.2022 г. план-график. Дружеството „Полисан“АД/нес./ обжалва полученото предписание по административен ред пред по-горестоящия административен орган – министъра на околната среда и водите. Жалбата е била депозирана директно в МОСВ и регистрирана там с вх. № Ж-36 от 07.03.2022 г. Въпреки липсата на данни за датата на връчване на акта, жалбата по административен ред срещу същия е подадена на 07.03.2022 г., т. е. в последния ден от срока по чл. 84, ал. 1 от АПК , считано от датата на неговото издаване. В началната част на жалбата жалбоподателят е посочил следното: "В законово определения 14-дневен срок обжалвам пред Вас задължително предписание на директора на РИОСВ – Русе, обективирано в писмо с изх. № АО-916(1)/21.02.2022 година". С писмо изх. № Ж-36/10.03.2022 г. жалбата била изпратена в РИОСВ - Русе, където е регистрирана с вх. № АО-916(7) от 10.03.2022 г., като със същото писмо горестоящият орган е изискал и административната преписка. В изпълнение на чл. 97, ал. 1, изр. трето от АПК с писмо с изх. № Ж-36 и Ж-39/18.03.2022 г. жалбоподателя е уведомен за датата на постъпване на преписката в МОСВ- 17.03.2022г. Въз основа на тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че крайният срок за произнасяне на по-горестоящия административен орган – министъра на околната среда и водите, като едноличен орган, е 31.03.2022г. От този момент е започнал та тече 14-дневния срок за обжалване на аминистративния акт пред съда. Този срок е изтекъл на 14.04.2022г., а жалбата на дружеството е подадена чрез куриерска фирма на 29.04.2022г., т.е. същата е просрочена. Обстоятелството, че по-горестоящия административен орган се е произнесъл по жалбата на дружеството с решение № 52/19.04.2022г. не води до извода, че срокът за обжалване е започнал та тече на 19.04.2022г. Произнасянето на по-горестоящия административен орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 АПК срокове /виж мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСС на ВАС, I и II Колегия/. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че в случая първоинстанционният съд е следвало да с ъобрази разпобедбата на чл.140, ал.1 от АПК- когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК урежда удължаване на срока за обжалване само по отношение на първоначалната жалба, било тя адресирана до горестоящия административен орган или до съда. Липсата на указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК в акта не води до удължаване едновременно и на двата срока – по чл. 84, ал. 1 и по чл. 149, ал. 1 от АПК . В тази връзка касационната инстанция изцяло споделя изложените мотиви от първоинстанционният съд. Както е посочено в чл. 140, ал. 1 от АПК , удължава се "съответният срок за обжалване по този дял"- бил той дял втори "Производства пред административни органи" или дял трети "Производства пред съд". Посоченото удължаване няма да има действие по отношение на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК за съдебното обжалване на този акт, в случай, че подадената срещу него жалба по административен ред бъде изрично или мълчаливо отхвърлена от горестоящия орган. Нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК ще намери приложение при съдебното обжалване, ако актът не съдържа дължимите указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК и жалбоподателят е пристъпил направо към съдебното му оспорване, било защото не се е възползвал от административния ред за това, било защото самият закон изключва подобна възможност, както и в случая по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, когато в акта е посочена само възможността за оспорването му по административен ред. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 36 от 18.11.2022г. по адм. дело № 186/2022 г. на Административен съд-Русе. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026