Определение · № 1652/2023 · дело 1157/2023

По дело 1157 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1652 София , 15.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: ЕМИЛ ДИМИТРОВ РУМЕН ЙОСИФОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РУМЕН ЙОСИФОВ по административно дело № 1157 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Д.Т.-Геймс“ООД, [ЕИК], чрез адвокат Л. Любомирова-Георгиева, срещу определение № 8837/10.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 6115/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът е оставил без уважение молба на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението. Не се споделят изводите на съда, че при изчисляване на адвокатското възнаграждение във връзка с присъждания му размер като разноски, приложение намира действалата към тогавашния момент редакция на чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата. Жалбоподателят счита, че в случая е приложимо не разрешението по цитираното в атакувания съдебен акт определение на ВАС, а друга практика при която държавната такса е била определяна върху материален интерес. Заявява, че с постановеното по делото решение е прието, че таксата от 25 000 лв. е недължимо платена по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ), т.е. тя не се дължи и следва да бъде възстановена при поискване от дружеството. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение. В допълнение към жалбата си се позовава на разпоредба на Закона за управление на средствата на Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Ответникът – изпълнителен директор на Национална агенция за приходите (НАП) представя отговор в срок, в който счита частната жалба за неоснователна и пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е с правно основание чл. 248 от ГПК вр. чл.144 от АПК и е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно постановеното решение № 6136 от 24.10.2022г. по адм.д. № 6115/2022 г. по описа на АССГ, то е имало за предмет решение № 000030-4466 от 10.05.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане за връщане на недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ по сметка на НАП в размер на 25 000 лева. Със съдебното решение атакуваният индивидуален административен акт е отменен, като е прието, че посочената такса е недължимо платена и подлежи на възстановяване при условията на чл.4б от Закона за държавните такси (ЗДТ). Поради това преписката е върната на органа за ново произнасяне в указан срок. По отношение на разноските са отчетени като дължими на жалбоподателя заплатената държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение. Последното се установява като платено в размер на 1560 лв. с ДДС, но във връзка с направено от ответника възражение за прекомерност, първоинстанционният съд е приложил съответната редакция на чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установил е, че делото е без определен материален интерес и е определил възнаграждението на 500 лв. Посочил е, че чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/2004г. е неприложим, тъй като предмет на оспорване е административен акт, целта е отмяната му, а не спор свързан например с парично обезщетение. След като е бил сезиран от „Д.Т.-Геймс“ООД с молбата за изменение на решението в частта за разноските, АССГ не е намерил основание да ревизира решението си в тази му част, позовавайки се на определение на касационната инстанция по идентичен случай. Постановеното определение е правилно. Размерът на адвокатските възнаграждения по административни дела за релевантния момент беше определен в редакцията на чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/2004г. от преди изменението в ДВ, бр. 88 от 2022 г. В т. 4 от посочената разпоредба се предвиждаше, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Същевременно ал. 3 на същия член предвиждаше, че по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 500 лв. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не е налице определен материален интерес по делото, тъй като предметът му касае единствено отмяна на административния акт, а не присъждане на парично обезщетение. При установена незаконосъобразност на акта съдът няма правомощие да върне недължимо платената сума, а само да отмени оспореното решение и да изпрати преписката обратно на органа със съответните указания. Поради това присъжданото като разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004г., а не по чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата наредба. Неоснователно е и позоваването на чл.27, ал.6 от ЗУСЕФСУ, тъй като този начин за определяне на материалния интерес и събирането на държавни такси се прилага само при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон, а не и по общия ред, какъвто е настоящият случай. С оглед на гореизложеното, частната жалба за отмяна на определение № 8837/10.11.2022 г., постановено по адм.д. № 6115/2022 г. по описа на АССГ се явява неоснователна и определението следва да се остави в сила. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство не може да бъде уважено. Производството по чл. 248 ГПК е акцесорно, а не е самостоятелно производство. То е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Способ е за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8837/10.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 6115/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ