Определение · № 1628/2023 · дело 1321/2023

По дело 1321 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1628 София , 14.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ВАНЯ АНЧЕВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АНЧЕВА по административно дело № 1321 / 2023 г. Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Дроп Кингс" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [номер] срещу Определение № 9787 от 13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 10899/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е върната исковата молба на дружеството срещу Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на предявения на основание чл. 128, т. 3 АПК осъдителен иск срещу МТПС. Излага довод, че вземането произтича от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG05M9OP001-2.010-0374-C01 от 20128 г., сключен между дружеството в качеството на бенефициер и МТСП в качеството на Управляващ орган (УО) по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (РУО на ОПРЧР) във връзка с изпълнението на проект "Социално предприятие в сферата на електронната търговия" с № BG 05М90Р001-2.010-0374. Поддържа, че при извършване на верификация на допустимите разходи по АДПБФП, РУО на ОПРЧЧ е постановил Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, обективиращо отказ от верификация на заявени от бенефициера разходи в размер от 60 411,27 лв. Оспорвайки законосъобразността на отказа, жалбоподателят счита претендираната сума за дължима. Въз основа на това обосновава становище, че за него не съществува друг ред за защита, освен да предяви осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министерството на труда и социалната политика, не ангажира становще по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на "Дроп Кингс" ЕООД, с която на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК срещу МТСП са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни облигаторни искове за заплащане на вземане за главница и лихви, прозтичащи от сключен между страните административен договор. Претендира се ответникът по делото да бъде осъден да заплати сумата от 60 411, 27 лева - главница, ведно с 17 219,96 лева - лихви за забава, дължими във връзка с изпълнението на АДПБФП от 2018 г. за проект "Социално предприятие в сферата на електронната търговия" с №BG05М90Р001-2.010-0374. С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че претенцията на "Дроп Кингс" ЕООД касае разходи, чието плащане не е одобрено с акт на РУО на ОПРЧЧ (Решение BG 05M90P001-2.010-0374/21 от 24.06.2022 г., с което не са верифицирани отчетените разходи по искане за окончателно плащане № 2). Ищецът е имал право да оспори законосъобразността на това решение в производство по реда на АПК, което не е упражнил в законоустановения срок. Липсата на процесуална активност, довела до стабилитет на издадения индивидуален административен акт, не може да бъде заместена чрез иницииране на последващо исково производство, поради което предявеният на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК иск е недопустим. Определението е правилно. С Решение № 1646/22.02.2022 г., постановено по адм. дело № 9708/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение е отменено Решение № 3949 от 16.06.2021 г. по адм. дело № 14183/2019 г. по описа на АССГ, с което е била отхвърлена жалбата на "Дроп Кингс" ЕООД срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG 05M9OP001-2.010-0374/3 от 03.12.2019 г. на РУО на ОПРЧР, с което не са верифицирани разходите по Искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019 г. – 01.09.2019 г. по проект "Социално предприятие в сферата на електронната търговия" с № BG 05М90Р001-2.010-0374, с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв., като на основание чл. 172, ал. 2 АПК преписката е изпратена за ново произнасяне по направеното искане. По искането е постановен повторен отказ № BG05М90Р001-2.010-0374/21 от 24.06.2022 г., който съставлявайки самостоятелен индивидуален административен акт е подлежал на обжалване по съдебен ред и бенефициерът е имал възможност да инициира проверка на неговата законосъобразност. С Определение № 8077 от 14.10.2022 г. по адм. дело № 9133/2022 г. на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение BG 05M90P001-2.010-0374/21 от 24.06.2022 г. на РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г., с което не са верифицирани отчетените разходи по искане за окончателно плащане № 2. Определението е оставено в сила с Определение № 11981/21.12.2022 г. по адм. дело № 10811/2022 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Сумата, предмет на отказа за верификация е заявена като цена на осъдителния облигаторен иск срещу МТПС, съединена с претенция за заплащане на мораторна лихва за забава от 03.12.2019 г. (датата на първия отказ на верификация на РУО на ОПРЧЧ) до датата на предявяване на иска в размер на 17 619,96 лв., ведно със законната лихва върху главницата от този момент. По делото е безспорно, че "Дроп Кингс" ЕООД е бенефициер по Договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧЧ 2014 - 2020 г., съфинансиран от Европейски фонове, за проект "Социално предприятие в сферата на електронната търговия" с № BG 05М90Р001-2.010-0374. По заявено от бенефициера искане за окончателно плащане във връзка с изпълнението на проекта е извършена повторна верификация на средствата, приключила с постановяване на решение № BG 05М90Р001-2.010-0374/21 от 24.06.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРЧЧ, с което не се верифицира заявената сума, поради установена недопустимост на разходите. Така постановеното волеизявление на РУО на ОПРЧЧ обективира отказ от верификация на заявени от бенефициер разходи. Произнасянето по допустимостта на разходите в производство по реда на Глава II от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е в изключителната компетентност на ръководителя на Управляващия орган на съответната оперативна програма. Последният извършва преценка доколко заявените за верификация и разходвани от съответния бенефициер средства отговарят на условията за допустимост, предвидени в ЗУСЕФСУ, приложимите подзаконови нормативни актове и приетите на основание чл. 26, ал. 1 с.з. документи. Законът изрично предвижда компетентността на административния орган по отношение издаване на акта по верификация и преценката в това производство е предоставена на оперативната самостоятелност на този орган. При описаните релевантни за допустимостта на предявената искова претенция юридически факти и в контекста на приложимата нормативна уредба, съдът е извършил правилна преценка на характера на волеизявлението на РУО на ОПРЧЧ от 24.06.2022 г. Решението представлява индивидуален административен акт, който е постановен в производство по верифициране, образувано по искане на "Дроп Кингс" ЕООД за плащане по проект "Социално предприятие в сферата на електронната търговия" с № BG 05М90Р001-2.010-0374, финансиран с АДПБФП от 2018 г. Актът обективира окончателна воля на решаващия орган за отказ да се верифицират разходи поради тяхната недопустимост, индивидуализирани по вид, основание и размер, поради което представлява годен предмет на съдебно обжалване. Предвид административноправното естество на характеризиращите се с елементи на власт и подчинение правоотношения между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган, комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейските средства, и получателя на помощта, извън съмнение е, че производството по верифициране на разходи е административноправно. Възникването и развитието на правоотношенията между страните (УО и бенефициер) като административноправни, включително във фазата на изпълнение на сключен договор за предоставяне на финансиране, е изрично регламентирано в ЗУСЕФСУ. Наличието на нарочна уредба по въпроса за оспорването на волеизявленията по раздел II, глава V от цитирания закон относно верифицирането на разходи обосновава административноправния им характер и приложимостта на предвидения в ЗУСЕФСУ ред за съдебна защита по спорове от разглежданата материя. В тази връзка решение № BG05М90Р001-2.010-0374/21 от 24.06.2022 г. на РУО на ОПРЧЧ представлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол административен акт. Именно с това волеизявление, отказвайки да одобри част от извършените разходи по изпълнение на договора, респ. да удовлетвори претенция за плащане, РУО безспорно е постановил неблагоприятно за бенефициера решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната му сфера, но същото не е оспорено от адресата. Следователно отказът за верификация на разходите по проекта е влязъл в сила и съставлява стабилен административен акт. Виж: Определение № 3978/30.03.2017 г., постановено по адм. дело № 14542/2016 г. по описа на Върховния административен съд и Определение № 11854/04.11.2016 г., постановено по адм. дело № 11785/2016 г. по описа на Върховния административен съд. При данните по делото АССГ обосновано е счел, че правоотношенията по сключения АДПБФП са се развили по реда на ЗУСЕФСУ. Специалният закон предвижда исканията за плащания по този административен договор да се предявяват пред административен орган, в случая - РУО на ОПРЧЧ, като му възлага компетентност за решаване на въпроса по същество в производство по верифициране – чл. 60 и сл. ЗУСЕСИФ. Верифицирането (одобряването) на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове, постановени в производство по верифициране. Нормата на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕСИФ изрично регламентира оспорването пред съд по реда на АПК на отказа за верифициране на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Бездействието на бенефициера своевременно да оспори отказа по реда на чл. 145 и сл. АПК не може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК за същата сума, поради което съдът правилно е счел предявеният на това основание иск за недопустим. Да се приеме обратното би било в разрез с правилата за възобновяване на производството по издаване на влезли в сила административни актове, доколкото пререшаването на въпроса задължително се предхожда от сезиране на компетентния административен орган за отмяна на влезлия в сила административен акт (Арг.: чл. 104 АПК). В този смисъл: Определение № 770/31.01.2022 г., постановено по адм. дело № 10876/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛ А Определение № 9787 от 13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 10899/2022 г. на Административен съд – София град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА