Решение · № 1616/2023 · дело 6421/2022

По дело 6421 / 2022 РЕШЕНИЕ № 1616 София , 14.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Йоана Йорданова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията Мария Тодорова по административно дело № 6421 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Тържищна компания Марица“ АД /в несъстоятелност/, [ЕИК] срещу Решение №310/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1185 от 2021 г. на Административния съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1 от 03.11.2021 г., издаден от Директора на Областно пътно управление – Хасково. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда за липса на основание за прогласяване нищожността на оспорения акт. Твърди се, че АУПДВ е издаден въз основа на незаконосъобразно издадено разрешение за специално ползване на пътищата, което не съдържа срок, за който е издадено и въпреки че е изискано от жалбоподателя, същото не е предоставено в оригинал по делото. Твърди се, че дружеството не упражнява търговска дейност от 30.12.2014 г., от която дата дружеството не използва крайпътния обект с наименование „единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200.00 кв.м. търговска площ“, за който е издадено разрешението. Касационния жалбоподател счита, че поради откритото производство по несъстоятелност, предявяването на текущи вземания може да бъде осъществено само по реда на глава четиридесет и трета от Търговския закон – „Предявяване на вземания“. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесния АУПДВ. Касационната жалба се поддържа в писмено становище, с което е отправено и искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директора на Областно пътно управление - Хасково при Агенция „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на „Тържищна компания Марица“ АД /в несъстоятелност/ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 03.11.2021 г. на Директора на Областно пътно управление – Хасково, с който е установено, че към 02.11.2021 г., държавата, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ има изискуемо публично държавно вземане срещу „Тържищна компания Марица“ АД /в несъстоятелност/, в размер на 12 009.85 лева, от които 10 059.93 лева – главница за периода от 01.07.2018 г. до 25.06.2021 г. и 1948.92 лева – законна лихва за периода 01.07.2018 г. до 02.11.2021 г., представляващо неплатена такса по чл.18, ал.2 от Закона за пътищата. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, действащ в кръга на предоставените му правомощия и въз основа на надлежно упълномощаване, в изисканата от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Административният съд е приел, че задължението за неплатени такси за специално ползване на пътищата е публично задължение на основание чл. 162, ал.2, т. 3 от ДОПК, във връзка с чл.18, ал.2 от ЗП. Счетени са за неоснователни възраженията на дружеството, че участъкът от републиканския път, където е разположен търговския крайпътен обект, представлява елемент от уличната мрежа на града. Прието е от съда за установено, че „Тържищна компания Марица“ АД не е заплащало дължимите такси за процесния период и че същите са установени както по основание, така и по размер. Решаващият състав е приел за неоснователно и твърдението за неосъществена експлоатация на търговския обект, поради липсата на данни дружеството да е уведомило пътната администрация за прекратяване или прекъсване на експлоатацията на обекта, за който е получено разрешение за специално ползване на пътищата. По тези съображения съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на „Тържищна компания Марица“ АД /в несъстоятелност/. Решението на административният съд е валидно и допустимо, но неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на производството пред административния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 03.11.2021 г. на Директора на Областно пътно управление – Хасково, за неплатена такса по чл. 18, ал.2 вр. ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 12 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата - специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, във връзка с което според ал. 2 физическите и юридическите лица заплащат такси, освен когато в международен договор, по който Р. България е страна, е предвидено друго. Размерът на таксите по ал. 2 се определя от Министерския съвет - за републиканските пътища. Следователно, в случая релевантни за материалната законосъобразност на оспорения акт са обстоятелствата – налице ли е издадено на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата, за какъв обект, какъв е размера на таксата за съответния период и заплащана ли е тя от титуляра на разрешителното. В настоящия случай първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в оспорения акт, а само е интерпретирал съдържанието му, приемайки че дружеството – жалбоподател дължи установената с акта сума, без да изследва относимите към материалната законосъобразност на акта обстоятелства, както и дали акта е издаден в съответствие с административно-производствените правила. Видно от съдържанието на решението, същото не съдържа конкретни факти, които съдът е приел за установени, няма извършен анализ на доказателствата, които са събрани в конкретното производство относно крайния извод на съда за законосъобразност на акта. Нещо повече – съдът е приел, че таксата е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване на пътищата, без същото да е представено с административната преписка. С протоколно определение от 04.02.2022 г. административният съд е указал на ответника по делото да попълни административната преписка, като представи Разрешение №66-Xc-121/10.03.2014 г., издадено от Директора на Дирекция РПИБС в АПИ, както и да се предоставят данни за начина и датата на връчване на Заповед № РД-22-39/25.06.2021 г. и покана за доброволно изпълнение. В изпълнение на дадените от съда указания в съдебно заседание от 15.04.2022 г. е представена единствено покана за доброволно изпълнение от 19.02.2020 г. с изх. № 53-00-171, и покана за доброволно изпълнение с изх. № 53-00-403/30.04.2020 г., ведно неоформени известия за доставяне. Не е представено Разрешение № 66-Xc-121/10.03.2014 г., издадено от Директора на Дирекция РПИБС в АПИ, въз което е установено публичното вземане, предмет на оспорения акт и доказателства за влизане в сила на заповедта, с която разрешението за специално ползване на пътища е отнето.. Независимо от това, съдът е постановил решение по спора при непълна административна преписка, като не е подложил на преценка дори наличните доказателства по делото, съответно не е обосновал извода си за дължимост на определеното публично вземане по основание и размер. Постановяването на съдебният акт при непредставена в цялост административната преписка и при липсата на мотиви препятства настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което съдът следва да изиска представяне на цялата административната преписка. При постановяване на съдебния акт съдът следва да изложи собствени фактически установявания, при обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно всяко едно от повдигнатите възражения от страните. По въпросът за разноските, включително и за касационната инстанция, следва да се произнесе административния съд при новото разглеждане на делото, съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 310 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1185/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА