Решение · № 1684/2023 · дело 3347/2022

По дело 3347 / 2022 РЕШЕНИЕ № 1684 София , 15.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ДАРИНА РАЧЕВА при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Теодора Николова по административно дело № 3347 / 2022 г. Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на „ЕУРО & КОНТ” ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Разград, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Анчева, чрез адв. И. Райчинова, против Решение №25 от 02.03.2022г., постановено по адм.д.№294 по описа за 2021г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-03001720000694-004-001 от 08.04.2020 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 147/20 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДД„ОДОП“) – Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилно съдът приел, че авансово удържаният и внесен от дружеството-жалбоподател данък общ доход за всяка покупка от физически лица на гъби-трюфели е бил дължим и внесен на годно правно основание. По делото не е било спорно, че с влязъл в сила ревизионен акт № Р-03001718004167-091-001/07.03.2019г. приходните органи са приели, че покупките на трюфели не са реално извършени, поради което на дружеството не са признати разходи по тези покупки и поради това са му определени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Изцяло необосновано съдът приел, че този влязъл в сила ревизионен акт е без значение след като спорът се свежда до това имало ли е годно правно основание за възникване на задължение на жалбоподателя за удържане и внасяне на данък върху общия доход за покупки на трюфели, обявени за нереално извършени с влезлия в сила акт. Внесеният от дружеството данък следва да се възстанови като събран без правно основание. Самите приходни органи са признали връзката между двете административни производства – по издаване на РА по ЗКПО и процесното по издаване на АПВ, а съдът необосновано отрекъл тази връзка. Първоинстанционното решение нарушава принципи на материалното данъчно право и чл.5 от Конституцията на Републиката. Решението е неправилно и в частта за разноските. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на оспорения АПВ и връщане на преписката със задължителни указания, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – ДД „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез гл.юрк.Анг.Петракиева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно приел, че жалбоподателят няма право на възстановяване на внесени на основание на собствените му декларации суми за ДОД. Между декларирания и удържан и внесен данък няма несъответствие. Относно влезлия в сила РА на дружеството, с което са му установени задължения по ЗКПО за 2014 - 2016г. правилно е прието от съда, че не е основание за възстановяване на претендираните суми. Преобразуването на финансовия резултат на дружеството на основание чл.26, т.2 ЗКПО не е основание да се приеме, че удържаният данък по чл.43, ал.4 ЗДДФЛ е недължимо внесен. На последно място, дружеството платец на данъка върху дохода не може да иска възстановяване на авансово удържания от него данък, който е платен от името и за сметка на получателите на дохода. Цитира съдебна практика на ВАС. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл.211 , ал.1 АПК, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред АС АПВ на дружеството-жалбоподател е отказано възстановяване на внесени суми в размер на 534 204,18 лв. за данък върху доходите на физическите лица по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ за периода 2014-2016 год. включително. С искане за прихващане или възстановяване вх. № 10277/19.12.2019 год., на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, дружеството е поискало да бъде извършено възстановяване на недължимо платени суми за ДДФЛ по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ за периода 2014-2016 год. включително, декларирани с декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, в общ размер на 534 204,18 лв. Сумата представлява авансово удържан и внесен ДДФЛ за 2014 год. в размер на 29 917,76 лв., за 2015 год. в размер на 155 829,10 лв. и за 2016 год. в размер на 348 457,32 лв. Дружеството е подало декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Не е било спорно, че с ревизионен акт № Р-03001718004167-091-001 от 07.03.2019 год. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 83 от 02.09.2019 год. са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 , 2015 и 2016 години общо в размер на 1 161 424 лв. в резултат на преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение с непризнати разходи, поради липса на документална обоснованост на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл.10 от ЗКПО. В непризнатите разходи за 2014, 2015 и 2016 години органите по приходите са включили и изплатените от „ЕУРО & КОНТ" ЕООД доходи, за които като платец на доходи по чл. 29, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗДДФЛ е декларирало с декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ установен деклариран авансов данък и авансово удържан и внесен данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доход от друга стопанска дейност. Ревизионният акт е бил оспорван по съдебен ред, но оспорването е отхвърлено. В резултат на проверка органът по приходите е констатирал, че в данъчно-осигурителната сметка на „ЕУРО & КОНТ" ЕООД не са установени внесени от дружеството суми за ДДФЛ по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, декларирани с декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за 2014 год. – 2016 год., които да не са обвързани с изискуеми задължения, поради което не са налице надвнесени суми, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.15, ал.2 от ДОПК жалбоподателят няма право на искане по чл.128 и следващи от ДОПК за възстановяване на внесените в бюджета суми, представляващи данък върху дохода на физически лица. С цитираната разпоредба е въведена фикция, че удържаните и внесени данъци от предприятието, платец на дохода (по смисъла на чл.43, ал.4 ЗДДФЛ) се считат за платени от името и за сметка на лицата, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. При това, независимо от дължимостта на внесените суми, жалбоподателят не може да иска възстановяването им. Съобразена е и съдебната практика на ВАС в същия смисъл. Оплакванията в касационната жалба не могат да променят посочения извод. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 19 257,09лв. на основание чл.161, ал.1 ДОПК вр. чл.8 вр. чл.7, ал.2, т. 6, вр. чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ ОСТАВЯ В СИЛА Решение №25 от 02.03.2022г., постановено по адм.д.№294 по описа за 2021г. на Административен съд Разград. ОСЪЖДА „ЕУРО & КОНТ” ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Разград, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Анчева, да заплати на Националната агенция за приходите 19 257,09лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ДАРИНА РАЧЕВА