Решение · № 1773/2023 · дело 6788/2022

16 февруари 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
1773
Година на номера
2023
Дело №
6788/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6788 / 2022 РЕШЕНИЕ № 1773 София , 16.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 6788 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, чрез гл. юрк. Ц. Манева, срещу Решение № 518 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1412 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пазарджик. В жалбата са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъдат присъдени съдебни разноски за две инстанции. Ответната страна – „Биовет“ АД, със седалище в гр. Пещера, чрез адв. В. Пройчева, в писмен отговор, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа по същество касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е Решение № 1012-12-357#1 от 07.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г., издадени от Н. Здравкова, на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които „Биовет” АД гр. Пещера, [ЕИК], е задължено да подаде коригиращо удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20210663845 и посочи в т. 1 към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск. От фактическа страна по делото е установено следното: Между „Биовет“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление, гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, като работодател и Б. Иванова от гр. Пещера, [улица], ученичка в [номер] клас през учебната [година] на Професионална гимназия по хранително вкусови технологии- град Пещера, в качеството й на ученик, е сключен Договор № 310 от 25.10.2019 г. за обучение, чрез работа (дуално обучение), като посочения в чл. 1 от договора предмет е: извършване на практическо обучение чрез работа, в реална работна среда в предприятието, за придобиване на професионална квалификация по професия „биотехнолог“, специалност „Технология на биопроизводствата“. Уговорено е, че обучението чрез работа се осъществява в процеса на работата на длъжността „лаборант“, с код по НКПД 75492005; работно място/място за практическото обучение е Биовет АД- гр. Пещера, в „Обединен производствен корпус 2“; времето на практическото обучение е ежеседмично- в дните понеделник и вторник, при продължителност на работния ден от 7 часа. Според договора, трудово възнаграждение е дължимо пропорционално на отработените дни, като основната работна заплата за пълен отработен месец е в размер на 504.00 лева (90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната-пропорционално на действителното отработено време. Към трудовия договор са приложени: график на обучаващите се в реална работна среда; месечен отчет за провеждани обучения през м. март 2021 г. и м. април 2021 г.; присъствена форма, според които, с Б. Иванова са провеждани обучения на 04.03.2021 г.; 09.03.2021 г.; 10.03.2021 г.; 11.03.2021 г.; 16.03.2021 г.; 17.03.2021 г.; 18.03.2021 г. За м. април 2021 г. няма отбелязани отработени часове във формата за присъствени дни, като е отбелязано „болнични“. От осигурителя „Биовет“ АД- гр. Пещера за Б. Иванова са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с декларация, обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с информация: - за месец март 2021 г. - периоди на осигуряване от 04.03.2021 г. до 04.03.2021 г. (вкл.), от 09.03.2021 г. до 11.03.2021 г. (вкл.) и от 16.03.2021 г. до 18.03.2021 г. (вкл.) с осигурителен доход 186,14 лв., със 07 работни дни (с осигурителен доход) при 7-часов работен ден; - за месец април 2021 г. - периоди на осигуряване от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. (вкл.), от 20.04.2021 г. до 22.04.2021 г. (вкл.) и от 27.04.2021 г. до 29.04.2021 г. (вкл.), с осигурителен доход 81, 25 лв., с 00 отработени дни (с осигурителен доход), 03 (три) дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО и 06 (шест) дни във временна неработоспособност с право на обезщетение от ДОО. Съобразно първичен Болничен лист №Е20210663845 от 14.04.2021 г., издаден от специализирана при „МБАЛ Парк Хоспитал“ ЕООД, на Б. Иванова е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 12.04.2021 г. до 04.05.2021 г., включително. Определен е 3 дни болничен режим и 20 дни, домашно - амбулаторен режим. Въз основа на болничния лист, осигурителят „Биовет“ АД- гр. Пещера е подал удостоверение Приложение №9 (към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение на лицето, прието в администрацията с вх. № Р 14-12-000-00-0008630937 от 10.05.2021 г. В удостоверението е заявено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, Иванова е осигурена за съответния риск. Заявено е още, че работни дни или работни часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение и работни дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение за 9 работни дни за м. април 2021 г. и 0 работни дни за м. май 2021 г. При условията на чл. 54к от КСО, въз основа на данните в удостоверение Приложение №9, на Б. Иванова е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване в размер на 131,18 лева. При последваща проверка за подадени данни в Регистъра на осигурените лица е заявен Сигнал № 1029-12-2497 от 21.10.2021 г., поради което са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-12-01030351 от 09.11.2021 г., издадени от Н. Здравкова, на длъжност старши инспектор по осигуряването, с които „Биовет” АД- гр. Пещера, е задължено да подаде коригиращо удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20210663845 и посочи в т. 1 към Раздел I, че към настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск. Срещу предписанията, от страна на дружеството, е подадена жалба пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, вх. № 1012-12-357 от 22.11.2021 г., която е приета за неоснователна и предписанията са потвърдени с процесното Решение № 1012-12-357#1 от 07.12.2021 г. С оспореното съдебно решение, първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и е възложил в тежест на ответника разноските по делото. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С разпоредбата на ал. 2 е регламентирано, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно, за да възникне правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност кумулативно следва да са налице следните юридически факти- настъпил социален риск (временна неработоспособност) по отношение на осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, което има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В настоящия случай не е изпълнен един от елементите на целия фактически състав, а именно към датата, когато е следвало да възникне правото на отпуск поради временна неработоспособност Б. Иванова не е имала качеството на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която разпоредба „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, поради прекъсване на осигуряването й, съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО - последният отработен ден за лицето, съгласно представените таблици за присъствие за месец март 2021 г. и месец април 2021 г., преди отпуска за временна неработоспособност, е 18.03.2021 г., поради което от 19.03.2021 г. същата е загубила качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство и съответно няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване по Болничен лист №Е20210663845 (първичен). Б. Иванова е с прекъснато осигуряване от 19.03.2021 г. и в деня, предхождащ настъпване на риска временна неработоспособност (09.04.2021 г.), същата не е извършвала трудова дейност, този ден не се зачита за осигурителен стаж и осигуряването й се прекъсва без правоотношението й да е прекратено. По този начин лицето не отговаря на изискванията на чл. 40 от КСО. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата – отхвърлена. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, „Биовет“ АД следва да заплати на НОИ сумата от 400 лева, от които 200 лева за държавна такса за образуване на касационно производство и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 518 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1412 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ жалбата на Биовет“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, срещу Решение № 1012-12-357#1 от 07.12.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик. ОСЪЖДА „Биовет“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, да заплати на Националния осигурителен институт сторените разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026