Определение · № 1830/2023 · дело 1489/2023

По дело 1489 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1830 София , 17.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по административно дело № 1489 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във вр. с чл. 161, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Мастерлийз“ ООД, с [ЕИК], чрез адв. М. Чечова, срещу Определение № 9927 от 16.12.2022 г., постановено по адм. д. № 11002 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-22221021005920-091-001 от 12.05.2022 г., издаден от В. Велкова, на длъжност началник на Сектор при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София и Б. Крумов, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП; оставена е без разглеждане жалбата на „Мастерлийз“ ООД срещу посочения РА и е прекратено производството по адм. д. № 11002 по описа на АССГ за 2022 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, доколкото предвид доводите, релевирани в жалбата срещу РА, се твърди неговата нищожност, въпреки липсата на изрично искане в тази насока. Наред с това, РА е връчен на лице, за което органите по приходите, а и съда, впоследствие са приели, че няма представителна власт по отношение на дружеството, поради което не е налице валидно връчване на този акт. В допълнение, И. Петрова е боледувала в част от периода, съставляващ срок за обжалване, което според частния жалбоподател представлява непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, противно на приетото от съда. На последно място, в частната жалба се обръща внимание, че не е представена административната преписка в цялост, поради което се твърди, че съдът е подходил формално и не е извършил собствена преценка на доказателствата, а се съобразил само с твърдяното в становището на ответника. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът не изразява становище по частната жалба и не представя възражение по нея. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд направил извод, че предявената от „Мастерлийз“ ООД жалба срещу РА е недопустима като просрочена. Приел, че оспореният РА е връчен на управителя на дружеството на 12.05.2022 г. и е обжалван пред директора на Д „ОДОП“ - София в срока по чл. 152, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в 14-дневен срок (жалбата е регистрирана в ТД на НАП – София с вх. № 70-00-450 от 20.05.2022 г. и вх. № 23-22-834 от 27.05.2022 г. по регистър на Д „ОДОП“ – София). Съобразил, че при извършената проверка било установено, че според отразеното в жалбата, същата се подава от И. Петкова - управител на дружеството, а е подписана с електронен подпис от Л. Венков - пълномощник, съгласно нотариално заверено пълномощно от 26.09.2019 г. Прието било, че не е налице надлежно упълномощаване за извършване на действие, свързано с подаване на жалба срещу издаден ревизионен акт и в тази връзка, на основание чл. 147, ал. 2, предл. първо ДОПК, на дружеството било изпратено Уведомление за отстраняване на установената нередовност с изх. № 23-22-834#1 от 03.06.2022 г., връчено на ревизираното лице по електронен път на 03.06.2022 г. Тази нередовност била отстранена на 07.06.2022 г. като е представена жалба срещу РА, подписана от Петкова в качеството и на управител на дружеството. При тези факти и като взел предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК, първоинстанционният съд приел, че 60-дневният срок за произнасяне на решаващия орган е започнал да тече на 07.06.2022 г. и е изтекъл на 07.08.2022 г. Считано от 07.08.2022 г. е започнал да тече предвиденият в чл. 156, ал. 5 ДОПК 30-дневен срок за обжалване пред съда на мълчаливо потвърдения РА. Приел също така, че последният е изтекъл на 06.09.2022 г. (неприсъствен ден, официален празник). Направил извод, че правото на жалба на „Мастерлийз“ ООД срещу РА е погасено на 06.09.2022 г. - с изтичане на срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК. На следващо място съдът мотивирал становище за неоснователност на искането за възстановяване на срока за съдебно обжалване на РА по релевираните от дружеството доводи - въвеждането му в заблуждение от страна на приходната администрация и за опорочена процедура по реда на чл. 147, ал. 2 ДОПК. Посочил, че видно от представеното пълномощно, упълномощеното лице Л. Венков не е бил упълномощен да получава РА и да подписва жалби срещу такива, а да получава документи от изброените институции, включително и от НАП. В този смисъл съдът приел, че правилно ревизираното лице е уведомено да отстрани констатираните нередовности във връзка с подписването на жалбата срещу РА. На следващо място, според съда, пропускането на срока за депозиране на жалба срещу мълчаливо потвърдения РА не е поради особени непредвидени обстоятелства, свързани с това, че управителят на ревизираното дружество е в чужбина или че същият е въведен в заблуждение. Приел, че представените доказателства, че за седем дни като част от 30-дневния период за оспорване на РА, управителят е бил болен с предписание за прием на медикаменти и почивка у дома не съставляват достатъчно основание, за да се приеме, че се налице предпоставките pd възстановяване срока на обжалване на административния акт. Посочил, че непознаването на закона, не е уважително основание за пропускане на срока за обжалване и не е налице заблуждаващо поведение на администрацията, доколкото не е посочено от органите по приходите, че РА не подлежи на съдебно обжалване или пък да е посочен различен срок от законоустановения. По тези причини съдът направил извод, че жалбата срещу РА следва да се остави без разглеждане като просрочена, а образуваното производство прекратил. Определението е валидно и допустимо. То е правилно в частта, с която е отказано възстановяването на срока за обжалване на РА, както и в частта, с която жалбата срещу този акт е оставена без разглеждане по доводите за неговата незаконосъобразност и е прекратено производството по делото пред АССГ в тази част. Определението е неправилно в частта, с която жалбата срещу РА е оставена без разглеждане относно неговата нищожност и е прекратено производството по делото в тази част. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател срещу обжалваното определение в частта, с която е отказано възстановяването на срока за обжалване на РА. Обоснована и в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че не са налице условията по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване на РА – поведение на администрацията, което да е въвело настоящия частен жалбоподател в заблуждение, наличие на причинна връзка между това поведение и пропускането на срока за оспорване на РА или други непредвидени обстоятелства, на които да се дължи това. По предписанието на чл. 161, ал. 1 АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата, както е сторено това в казуса. Особените непредвидени обстоятелства съставляват такива, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това – извън предвидимите. Предполага се, че те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, от която се дължи извършване на процесуално действие да не е в състояние да ги преодолее. Те трябва да са особени и като пречка за извършването му трябва да са от такова естество, че да не зависят от волята на страната да ги преодолее. Обстоятелството, че управителят на дружеството И. Петрова е боледувала в част от периода, съставляващ срок за обжалване не води на различни от направените от първоинстанционния съд изводи. Преценката му, че това обстоятелство при установените по делото факти относно лекарското предписание и факта, че лицето живее в чужбина, не е от категорията на обстоятелствата, които да дадат основание за възстановяване на срока. Срокът за обжалване на мълчаливо потвърдения РА е 30- дневен и периодът, през който Петрова е боледувала спрямо този срок, ведно с останалите установени по делото релевантни факти, не дава основание да се направи обратен извод. В тази насока съдът съвсем основателно е съобразил, че непознаването на закона (очевидно в насока относно броенето на сроковете по чл. 156 ДОПК) не е уважително основание за възстановяване на пропуснатия срок. Впрочем, в уведомление до настоящия частен жалбоподател (вж. л. 13, 14 и 72 от първоинстанционното дело) той е уведомен, че от отстраняване на нередовността на жалбата до решаващия орган започва да тече 60-дневния срок за произнасяне на този орган. В този смисъл, а и поради това, че се касае за предвиден в закона срок и последица от изтичането му, непроизнасянето в срок от решаващия орган не може да се разглежда и като подвеждащо поведение. Като такова не би могло да се разглежда и неуведомяването на дружеството, че по жалбата му ще последва мълчаливо потвърждаване на РА от решаващия орган, защото такова уведомяване не е дължимо. Пропускането на срока за обжалване пред съда в този случай е в резултат на непознаване на закона, а не на конкретни фактически и/или правни действия/бездействия на администрацията. Предвид изложеното, не е налице уважителна причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала дружеството да извърши необходимите фактически и правни действия по подаването на жалбата срещу РА до съда в срок. Не е налице и поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение във връзка с подаване на жалбата срещу РА в срок. В заключение, правилна се явява преценката на съда, че на са налице особени, непредвидени обстоятелства по смисъла на закона и такива, които да са въвели настоящият частен жалбоподател в заблуждение, които обективно да са препятствали „Мастерлийз“ ООД да упражни правото си на жалба, респективно да дадат основание за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение в тази част, което следва да остане в сила. Правилeн като краен резултат, макар и непрецизно мотивиран в контекста на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ДОПК, е направеният от първоинстанционния съд извод, че 30-дневният срок за обжалване на мълчаливо потвърдения РА е изтекъл към датата на предявяване на жалбата до съда – 10.11.2022 г. Срокът за произнасяне на решаващия орган е започнал да тече след отстраняване на 07.06.2022 г. на констатираната нередовност на подадената жалба и е изтекъл на 08.08.2022 г. (първия присъствен ден), а не както неправилно е приел съдът - на 07.08.2022 г. Срокът по чл. 156, ал. 5 ДОПК е изтекъл на 07.09.2022 г. (присъствен ден). Тъй като жалбата срещу РА е подадена на 10.11.2022 г., правилна е крайната преценка на съда за нейното просрочие. Срокът е преклузивен и погасява правото на оспорване на РА пред съда. Доколкото по тази причина жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане, правилно тя е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено с обжалваното определение. Доводите, свързани с непредставянето на административната преписка в цялост пред съда не водят на различни изводи. Частният жалбоподател не твърди, че извън приобщените по делото доказателства, като част от административната преписка по издаване на РА, е налице документ, от който могат да бъдат направени различни фактически изводи, които да повлияят на преценката за просрочие на жалбата или на основателността на искането за възстановяване на срока. Доколкото обаче, в частната жалба се излагат доводи за нищожност на РА и се прави позоваване на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която жалбата на „Мастерлийз“ ООД срещу РА относно неговата нищожност е оставена без разглеждане и в частта, с която е прекратено производството пред АССГ в тази част. Делото следва да се върне на същия състав от първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Мастерлийз“ ООД срещу РА в тази част - по оплакванията за неговата нищожност. По предписанието на чл. 149, ал. 5 АПК „Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.“ В този смисъл жалбата срещу РА относно неговата нищожност подлежи на разглеждане независимо от изложените по – горе съображения за просрочието й в контекста на сроковете по чл. 156, ал. 5 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо и второ АПК, във вр. с чл. 235 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 9927 от 16.12.2022 г., постановено по адм. д. № 11002 по описа на Административен съд София – град за 2022 г. В ЧАСТТА, с която предявената жалба от „Мастерлийз“ ООД, с [ЕИК], чрез адв. М. Чечова, срещу Ревизионен акт № Р-22221021005920-091-001 от 12.05.2022 г., издаден от В. Велкова, на длъжност началник на Сектор при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София и Б. Крумов, на длъжност главен инспектор по приходите пак там, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централното управление на Националната агенция за приходите е оставена е без разглеждане относно неговата нищожност и е прекратено производството по адм. д. № 11002 по описа на АССГ за 2022 г. в тази част и ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд София- град за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9927 от 16.12.2022 г., постановено по адм. д. № 11002 по описа на Административен съд София – град за 2022 г. в останалите части. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА