Определение · № 1780/2023 · дело 1168/2023

По дело 1168 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1780 София , 16.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ТАНЯ КУЦАРОВА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИО ДИМИТРОВ по административно дело № 1168 / 2023 г. Производство по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД, срещу определение № 2021/12.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2562/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Смята, че са налице основанията предвидени в чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Претендира отмяна на атакуваното определение и уважаване искането за спиране изпълнението на Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД, във връзка с оспорване на Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, с която на основание чл. 119, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за водите и чл. 37, т. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, е учредена санитарно-охранителна зона /СОЗ/ - подземни води около два броя каптирани естествени извора КЕИ „Калоян дере 1" и „Калоян дере 2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място], община Родопи, област Пловдив - подземно водно тяло BG3G00000Pt050 - Пукнатинни води - Централно-Родопски комплекс, за обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място], с [ЕКАТТЕ], община Родопи, област Пловдив, с възложител „ВиК" ЕООД, гр. Пловдив, при което със същата заповед са въведени забрани и ограничения, включително забрана за добив на подземни богатства. С жалба дружеството е направило и особено искане - съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното решение. С определение № 1568 от 13.10.2022, постановено по адм. дело № 2562/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, потвърдено с определение по адм. дело № 10696/2022 г. по описа на Върховен административен съд е оставено без уважение искането за спиране като неоснователно. Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е определение, с което е оставено без уважение повторно искане за спиране на Заповедта, на основание чл. 180, ал.2 от АПК във вр. с чл. 166, ал.2 от АПК, като се позовава на новонастъпили обстоятелства, а именно издаване от страна на РИОСВ-Пловдив на Решение № ПВ-33-П/2022г от 01.12.2022г., с което е прекратено административното производство по глава шеста от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за преценяване на въздействието върху околната среда, в т.ч. и съвместената процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони, за инвестиционно предложение /ИП/: „Продължаване срока на концесия за добив на строителни материали от находище „Белащица““.Твърди се, че така посоченото Решение води до настъпване на реални вреди за бизнеса на жалбоподателя и същото е постановено въз основа на оспорената в настоящото производство Заповед за СОЗ. За да стигне до този правен извод, първоинстанционният съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че посочените от жалбоподателя конкретни фактически обстоятелства от обективната действителност не са противопоставими на обществения интерес, свързан с изпълнението на заповедта, а именно опазване на подземните богатства - води. Съдът е приел, че дори да е налице частен интерес, то той не е съизмерим със защитимия в случая обществен интерес и на последния следва да бъде даден превес. Така мотивиран, административният съд е оставил без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Обжалваното определение е правилно. Атакуваната пред първоинстанционния съд заповед е общ административен акт и допуснатото предварително изпълнение е по силата на закона. За да се разпореди друго от съда във всички случаи следва да се установи какви вреди биха настъпили за страните и в частност за жалбоподателя. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2 АПК, основанията за спиране изпълнението на общия административен акт са предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК - когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Нормативното предписание налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за дружеството, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки, съдът може да спре изпълнението на оспорвания общ административен акт. Доводите обективирани в искането за спиране не обосновават възможността за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които да бъдат противопоставими на охраняваните с акта изключително важни обществени интереси. Общественият интерес е от първостепенно значение и същият се характеризира с обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив. Настоящият състав споделя извода, че твърденията на частния жалбоподател не представляват убедителни доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици за жалбоподателя под формата на пропуснати ползи, които да могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Посочването на издаденото решение от РИОСВ, с което е прекратено административно производство по искане на жалбоподателя,не може да бъде прието като обстоятелство, което да е от значение и създава необходимост от спиране предварителното изпълнение на заповедта, предмет на производството, която е свързана с обезпечаване на местното население с питейна вода и обуславя обществения интерес от своевременното изпълнение на предвидени дейности. Частният жалбоподател изразява опасения за отрицателни последици и за държавата, тъй като държавата ще бъде лишена от заплащане на концесионно възнаграждения за добива на подземни богатства. Възраженията на жалбоподателя в насока, че ще се ощети държавния бюджет, също не следва да се взема предвид, тъй като същите са хипотетични. За значителна и трудно поправима вреда се определя само такава вреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, където вредите подлежат на доказване с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. В този смисъл е определение № 11371/08.12.2022 г. постановено по адм. дело № 10696/2022 г. по описа на Върховен административен съд. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 in fine АПК не следва да ги препивтаря. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2021/12.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2562/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА