Определение · № 1914/2023 · дело 464/2023

По дело 464 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1914 София , 21.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по административно дело № 464 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на „Домейн Менада“ ЕООД град София, чрез адвокат М. Стоянова против определение № 9239/24.11.2022 на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 7324/2022 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1493#3/11.07.2022 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят твърди, че към искането за спиране са представени нови доказателства от 22.09.2022 г. за имущественото състояние на дружеството, които не са обсъдени при постановяване на обжалваното определение. Излага доводи за противоречие на определението с чл. 166, ал. 2 АПК. Твърди, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт и събирането на вземането е несъвместимо и с продължаването на стопанската дейност, осъществявана от дружеството. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд, според която доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможност за изпълнение на това задължение, обосновава трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Искането е за отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение. Ответникът – изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез гл. юрк. Д. Колева в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 166, ал. 3 АПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона 7 – дневен срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение съдът е отхвърлил искане от 21.11.2022 г. на Домейн Менада ЕООД за спиране предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1493#3/11.07.2022 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането е повторно, след отхвърляне на предходно искане на дружеството с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК с определение № 6583/25.08.2022 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 7324/2022 г., потвърдено с определение № 9743/02.11.2022 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9652/2022 г. и не се основава на нови обстоятелства, настъпили след приключване на предходното производство за спиране. В мотивите си съдът е посочил, че повторната молба за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт е основана в голямата си част на същите обстоятелства, с които е било обосновано предходното искане с правно основание чл. 166, ал. 4 АПК. Посочени са две нови обстоятелства – сключването на нов договор за кредит от 20.09.2022 г., чието обслужване би могло да се затрудни от предварителното изпълнение на акта и невъзможност за погасяване на задължения за акциз. С позоваване на определение № 7182/15.07.2022 г. на Върховен административен съд, петчленен състав, постановено по адм. дело № 5377/2022 г. съдът е приел, че при подаване на първата молба жалбоподателят е бил длъжен да изчерпи всички основания, както и да представи всички доказателства в подкрепа на искането за спиране. В случая жалбоподателят не се позовава на нови обстоятелства. Към повторното искане са представени единствено доказателства, които не са приложени към предходното искане. В тази връзка съдът е посочил, че договорът за кредит, сключен на 20.09.2022 г. и счетоводните отчети от 31.10.2022 г. е могло да бъдат представени пред съда преди приключване на производството по предходното искане с определение № 9743/02.11.2022 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9652/2022 г. С тези мотиви, съдът е обосновал краен извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Определението е правилно постановено. По силата на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на актовете за установяване на публични държавни вземания, издадени от изпълнителния директор на ДФ Земеделие не спира изпълнението им. Съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт може да бъде спряно от съда по искане на страната, в хода на висящо съдебно производство по оспорването му и ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Основанията за спиране, подлежат на доказване от оспорващия. В конкретния случай искането за спиране е повторно, след като предходното искане на дружеството за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт, е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт. Определението на съда по чл. 166, ал. 3 АПК няма материална законна сила, поради което не е пречка да бъде направено ново искане с правно основание чл. 166, ал. 4 АПК, но то следва да бъде основано на нови обстоятелства, поради които предварителното изпълнение причинява значителни или трудно поправими вреди, настъпили след влизане в сила на съдебния акт за отхвърляне на предходното искане. В случая първото искане за спиране на дружеството е отхвърлено с влязло в сила определение на 02.11.2022 г. Молбата за спиране на Домейн Менада ЕООД от 21.11.2022 г. е основава на обстоятелства, които са настъпили преди 02.11.2022 г. Правилно съдът е съобразил, че голяма част от обстоятелствата са посочени и във връзка с първото искане – за реализирана от дружеството загуба за 2020 г. в размер на 1 318 хил. и в размер на 329 хил. за 2021 г.; средномесечни задължения за работни заплати в размер на 290 хил. лева, както и задължения за осигурителни и здравни осигуровки в размер на 140 хил. лева. Договорът за кредитна линия, чието обслужване се твърди, че ще бъде затруднено от предварителното изпълнение е сключен на 20.09.2022 г., а задълженията за акциз са посочени в отчета за приходите и разходите към 31.10.2022 г. Последните две обстоятелства, са посочени за първи път в молбата за спиране от 21.11.2022 г., но не са нови, тъй като са съществували преди произнасянето на касационната инстанция по предходното искане за спиране. С оглед на изложеното, правилно първоинстанционния съд е приел, че предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК не са изпълнени и е отхвърлил повторното искане за спиране. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9239/24.11.2022 на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 7324/2022 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА