Определение · № 2008/2023 · дело 1613/2023

По дело 1613 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2008 София , 23.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 1613 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Антисел България“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя С. Сапунарова, против определение № 75 от 19.01.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка, вх. № КЗК-21/10.01.2023 г. с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на частния жалбоподател за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на диагностикуми за изпълнение на мерките по Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите в Република България за периода 2022 – 2024 г.„, в частта по ОП № 6, 8 и 20, открита с Решение № F301836/28.11.2022 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, под уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП 02378-2022-0012. Жалбоподателят твърди, че оспореното определение на КЗК е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствините правила и е необосновано. Счита, че обжалваното определение е постановено при неправилна преценка за реалната опасност от увреждане на обществения интерес, както и този на дружествата – потенциални участници в процедурата. Излага съображения, че с решението за откриване на процедурата и документацията за участие се създава риск от нарушаване принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да наложи мярка „спиране на процедурата“ по процесната обществена поръчка. Ответникът – изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, редовно уведомен за постъпилата жалба и в срока по чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производство по преписка, № КЗК - 21/10.01.2023 г. е образувано с постъпила жалба с вх. № ВХР - 2397/29.12.2022 г. от „Антисел България“ ООД, насочена срещу Решение № F301836/28.11.2022 г. (РД-11 от 28.11.2022 г.) на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С жалбата, на основание чл. 203 и чл. 204 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати настъпването на отрицателни последици, както и увреждане на обществения интерес в резултат незаконосъобразното откриване на процедурата. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателят за налагане временна мярка „спиране на процедурата“. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че искането за спиране на процедурата е неоснователно и необосновано. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, които претендира пред КЗК налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че в случая липсват аргументирани и обосновани съображения, както и доказателства, че интересите на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. Приела е, че са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспорваното решение по които КЗК не може да се произнесе, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Прието е, че незаконосъобразността на обжалваното решение само по себе си не е достатъчно за обосноваване на извод, че интересите на жалбоподателите или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаване на процедурата. КЗК се е позовала и на разпоредбата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с определения за изпълнител участник преди влизане в сила на всички решения по процедурата. С оглед изложеното искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка „спиране“ е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3, 4 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателите твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Решаващият съдебен състав изцяло възприема изложеното в оспореното определение, че оспорващото дружество, което е предявило искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носят тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира процедурата. Съдът констатира, че както в първоинстанционната жалба, така и в частната жалба жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по тях, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателят или на обществото като цяло. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Предвид на изложените съображения тричленният състав на ВАС приема, че не са налице отменителни основания, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 75 от 19.01.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка по преписка, вх. № КЗК-21/10.01.2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ