Определение · № 2172/2023 · дело 1718/2023

По дело 1718 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2172 София , 01.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАТЯНА ХИНОВА Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАНЯ ДАМЯНОВА по административно дело № 1718 / 2023 г. Производството е по чл.407, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Солвита“ ЕООД срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено по административно дело № 844/2019 година по описа на Административен съд- София-област. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането поради постановяването му в грубо нарушение на закона. С изрична молба е направено и искане за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20229270402447 от 2022 г. на ЧСИ С. Лазаров, рег.№927. Ответниците по молбата- Комисия за защита на конкуренцията и „Емайлхим“ АД- град Пловдив, не заявяват становище по частната жалба и искането за спиране. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима. Същата е депозирана от активнолегитимирано лице, срещу което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение и при спазване на срока по чл.407, ал.1, предл. последно от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Фактите по делото са следните: С решение № 4698/17.05.2022г., постановено по административно дело № 702/2022г., Върховният административен съд е отменил решение № 1231/29.11.2021г., постановено по административно дело № 844/2019г. на Административен съд-София-област и вместо това е постановил, че отменя решение № 545/09.05.2019г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-856/2018г. и е върнал същата на КЗК за ново произнасяне. С решението съдът е осъдил „Солвита“ ЕООД да заплати на „Емайлхим“ АД сумата от 2200 лева, представляваща разноски за касационното производство. Решението е влязло в сила на 17.05.2022г. С окончателно определение № 649/19.01.2023г., съдът е оставил без разглеждане искането на „Солвита“ ЕООД за изменение на решението в частта му за разноските. С молба вх.№ 4982/30.08.2022г. (л.281 от АД № 844/2019г. на АССО), „Емайлхим“ АД е поискало издаването на изпълнителен лист за присъдените суми по решение № 4698/17.05.2022г. на Върховния административен съд. По разпореждане на съдията-докладчик по делото на АССО, на основание чл.406 от ГПК във връзка с чл.405, ал.6 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 13.09.2022г. за сумата 2200 лева, представляваща разноски за касационното производство, която „Солвита“ ЕООД е осъдено да заплати „Емайлхим“ АД с решение № 4698/17.05.2022г., постановено по административно дело № 702/2022г. на Върховния административен съд, което е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение. На стр.21 от решение № 1231/29.11.2021г., постановено по административно дело № 844/2019г. на Административен съд-София-област (л.272 от делото), е направено и отбелязване за издадения изпълнителен лист на „Емайлхим“ АД за сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева. Чл. 269, ал. 2 от АПК предвижда, че частните парични вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268 АПК, се изпълняват по реда на ГПК. В частта, в която са присъдени направените от страната разноски, влязлото в сила съдебно решение е изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 АПК, попадащо в кръга на изключенията, визирани от чл. 269, ал. 2 АПК, относно които е приложим редът за издаване на изпълнителен лист, разписан в ГПК. Според чл.405 от ГПК, изпълнителният лист относно подлежащото на изпълнение вземане се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. Чл.405, ал.7 от ГПК, предвижда, че молбата за издаване на изпълнителен лист се разглежда в закрито заседание от съдия в съответния съд, който следва да се произнесе с разпореждане след извършване на проверката по чл.406 от ГПК, а именно наличие на редовен от външна страна акт, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Ето защо в конкретната хипотеза, при наличието на осъдителен диспозитив във влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с който "Солвита" е осъдено да заплати на "Емайлхим" разноски пред касационната инстанция в размер на 2200 лева, съдът е имал правно основание да разпореди издаването на изпълнителен лист за посочената сума по молбата на страната. Касационната инстанция не споделя развитото в частната жалба становище, че след като преписката е върната за ново произнасяне от страна на КЗК, не е налице влязло в сила решение по съществото на спора, поради което „Солвита“ ООД не следва да понася каквито и да било разноски. На първо място следва да се отбележи, че в производствата по чл. 407, ал. 2 от ГПК не се разглежда законосъобразността на влезлите в сила съдебни решения, включително и относно осъдителните им диспозитиви за разноските. При наличието на такъв диспозитив, съдът издаващ изпълнителния лист, следва да провери единствено наличието на предпоставките по чл.406 от ГПК. На второ място, чл.226, ал.3 от АПК не намира приложение по аналогия в конкретната хипотеза. Съгласно цитираната норма, в случай, че делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тоест делото не е решено по същество, този нов състав се произнася за разноските пред Върховния административен съд. Нормата обаче касае връщане на съд и не може да бъде приложена по аналогия и за Комисията за защита на конкуренцията, която макар и да постановява правораздавателни актове, е административен орган, а не съд. Освен това следва да се отбележи, че с отмяната на решението на КЗК спорът за неговата законосъобразност е разрешен по същество. По изложените съображения разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на частната жалба, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство, поради което направеното искане в тази насока следва да се остави без уважение. Мотивиран така, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането за издаване на изпълнителен лист за сумата от 2200 лева в полза на „Емайлхим“ АД по административно дело № 844/2019г. по описа на Административен съд- София-област. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20229270402447 от 2022 г. на ЧСИ С. Лазаров, рег.№927. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА