Определение · № 2517/2023 · дело 2214/2023

По дело 2214 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2517 София , 09.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: ЕМИЛ ДИМИТРОВ РУМЕН ЙОСИФОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЕМАНОИЛ МИТЕВ по административно дело № 2214 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на „БЕТ ФЕЪР “ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, чрез адвокат И. Грънчарова, срещу определение № 9805/13.12.2022 г., постановено по адм.д.№ 5846/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът е оставил без уважение молба на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението. Не се споделят изводите на съда, че при изчисляване на адвокатското възнаграждение във връзка с присъждания му размер като разноски, приложение намира действалата към тогавашния момент редакция на чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата. Жалбоподателят счита, че цитираното в атакувания съдебен акт определение на ВАС е единичен случай, а не трайна практика. Заявява, че с постановеното по делото решение е прието, че таксата от 100 000 лв. е недължимо платена по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ), т.е. тя не се дължи и следва да бъде възстановена при поискване от дружеството. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът – изпълнителен директор на Национална агенция за приходите (НАП) ,редовно призован, не взема становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е с правно основание чл. 248 от ГПК вр. чл.144 от АПК и е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно постановеното решение № 6521от 04.11.2022г. по адм.д. № 5846/2022 г. по описа на АССГ, същото е имало за предмет решение № 000030-5261 от 16.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане за връщане на недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ по сметка на НАП в размер на 100 000 лева. Със съдебното решение атакуваният индивидуален административен акт е отменен, като е прието, че посочената такса е недължимо платена и подлежи на възстановяване при условията на чл.4б от Закона за държавните такси (ЗДТ). Поради това преписката е върната на органа за ново произнасяне в указан срок. По отношение на разноските са отчетени като дължими на жалбоподателя заплатената държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение. Последното се установява като платено в размер на 4 236 лева, но във връзка с направено от ответника възражение за прекомерност, първоинстанционният съд е приложил съответната редакция на чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установил е, че делото е без определен материален интерес и е определил възнаграждението на 500 лв. Посочил е, че чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/2004г. е неприложим, тъй като предмет на оспорване е административен акт, целта е отмяната му, а не спор свързан например с парично обезщетение. След като е бил сезиран от „БЕТ ФЕЪР"“ООД с молбата за изменение на решението в частта за разноските, АССГ не е намерил основание да ревизира решението си в тази му част, приемайки ,че не е налице защитим материален интерес. Постановеното определение е правилно. Размерът на адвокатските възнаграждения по административни дела за релевантния момент бе определен в редакцията на чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/2004г. от преди изменението в ДВ, бр. 88 от 2022 г. В т. 4 от посочената разпоредба се предвиждаше, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Същевременно ал. 3 на същия член предвиждаше, че по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 500 лв. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не е налице определен материален интерес по делото, тъй като предметът му касае единствено отмяна на административния акт, а не присъждане на парично обезщетение. При установена незаконосъобразност на акта съдът няма правомощие да върне недължимо платената сума, а само да отмени оспореното решение и да изпрати преписката обратно на органа със съответните указания. Поради това присъжданото като разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004г., а не по чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата наредба. С оглед на гореизложеното, частната жалба за отмяна на определение № 9805/13.12.2022 г., постановено по адм.д.№ 5846/2022 г. по описа на АССГ се явява неоснователна и определението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9805/13.12.2022 г., постановено по адм.д.№ 5846/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Определението не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ