Определение · № 2429/2023 · дело 1411/2023

По дело 1411 / 2023 Предишен акт Определение 11963 / 21.12.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2429 София , 07.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА МАДЛЕН ПЕТРОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ ЛЮБКА ПЕТРОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 1411 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по три частни жалби съответно от „Здравков“ ЕООД, със седалище в [населено място], област Смолян, „Давидково -2“ ЕООД, със седалище в гр. Смолян и “Алеко“ ЕООД, със седалище в гр. Смолян, подадени чрез упълномощения адвокат И. Турналиев, срещу определение № 11963 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6939/2021 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу Раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, Таблица 11 „Зони по Натура 2000, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 и Приложение № 10 към Раздел 3, част „Зони по Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му, приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България. В частните жалби се твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни доводи. Иска се отмяна на определението на тричленният състав на ВАС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – Министерство на околната среда и водите, в представен чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Кючюукова писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частните жалби и моли да бъдат оставени без уважение, съответно да бъде оставено в сила обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Ответникът - Министерски съвет на Република България не взема становище по частните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира частните жалби като подадени от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество частните жалби са основателни. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е образувано по оспорването от “Алеко“ ЕООД, „Здравков“ ЕООД и „Давидково -2“ ЕООД на Раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, Таблица 11 „Зони по Натура 2000, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 и Приложение № 10 към Раздел 3, част „Зони по Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му /ПУРБ/, приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България с искане за прогласяване на нищожност. За да остави без разглеждане жалбите и да прекрати производството по делото съдът е приел, че жалбите са недопустими като подадени от лица без правен интерес от оспорването. Изложил е мотиви, че в оспорените му части ПУРБ в Източнобеломорски район не съдържа ограничения и забрани за водоползване, т. е. не нарушава и не би могъл да застраши твърдените права на оспорващите по издадени разрешителни за водоползване. Като се е позовал на чл. 119, ал. 1, т. 5 от Закона за водите /ЗВ/ е приел, че обстоятелството дали водното тяло, от което е разрешено водовземане попада или не в зона за защита по смисъла на тази разпоредба подлежи на разглеждане в самостоятелно административно производство, при издаден индивидуален административен акт, от съдържанието на който се установява засягане на правния субект от приложението на закона, който подлежи на контрол за законосъобразност и в рамките на който следва да се извърши преценка за приложението на посочената законова разпоредба. Посочил е, че възможността от засягане на правната сфера на жалбоподателите от издаване на конкретен, подлежащ на обжалване индивидуален административен акт не основава правен интерес от оспорване на ПУРБ. Изложил е съображения, че защитената зона, определена с плана и като зона за защита на водите е обявена с отделен акт, в който акт са определени и нейните граници. Обжалваното определение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Тричленният състав на ВАС е приел, че предмет на оспорване е общ административен акт, като в случая се оспорва вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 в таблица Зони от „Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците и в приложение от Актуализиран регистър на зони за защита на водите в ПУРБ в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му, приет от МС. В мотивите на обжалваното определение съдът неправилно е посочил правната норма чл. 119, ал. 1, т. 5 от СВ. Касае се за разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от същия закон, по силата на която зоните за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. С първоначално подадените жалби дружествата са представили доказателства /издадени разрешителни за водовземане от водите на водно тяло „Река Давидовска след вливане на Глогинско дере“/, от които се установява, че правният интерес от оспорване на общия административен акт е свързан с основния им предмет на дейност – производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, поради което за частните жалбоподатели е налице правна възможност за настъпване на неблагоприятни последици от действието на общия административен акт /в този смисъл решение № 12483 от 20.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1752/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение/. Попадането на процесното водно тяло в зона по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ представлява пречка след изтичане на сроковете на действащите разрешителни, при предприемане на надлежни и своевременни действия по удължаването им техният срок да бъде продължен. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Налице е и забрана за водовземане по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от същия закон. Поради това се явяват неправилни изводите на тричленния състав на ВАС, че правата и законните си интереси дружествата могат да защитят в производства по оспорване на индивидуални административния актове, при които следва да се прецени приложението на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. При наличието на абсолютна забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, в случаите в които тези води попадат в защитени територии, то обективно няма как компетентният административен орган да постанови законосъобразен акт различен от отказ да бъде издадено съответното разрешително, респективно срокът на вече издадено разрешително да бъде продължен. При това единственият възможен правен способ за жалбоподателите да продължат да упражняват основния си предмет на дейност е да оспорят вписването на водно тяло с код BG3AR700R038. Доколко е налице твърдяната нищожност на общия административен акт е въпрос по съществото на спора и доводите на жалбоподателите в тази насока не следва да се обсъждат в настоящото производство. Следователно, след като действието на общия административен акт в оспорената му част може да рефлектира в правната сфера на жалбоподателите, неправилно подадените жалби са оставени без разглеждане, а образуваното по оспорването производство е прекратено. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поради това същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 11963 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6939/2021 г. на Върховния административен съд, трето отделение. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводството по жалбата. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА