Определение · № 2555/2023 · дело 1525/2023

По дело 1525 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2555 София , 10.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: СТЕФКА КЕМАЛОВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЯВОР КОЛЕВ по административно дело № 1525 / 2023 г. Производство по чл.229 ал.1, т.1 и сл. от АПК. Постъпила е частна касационна жалба от „ИТС – Рубин“ООД със седалище в гр.София, подписана от управителите Христова(която е и с висше юридическо образование) и Богева, срещу Определение №9223 от 23.11.2022 г. по адм. д. №7493/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Разрешение за строеж №165 от 07.07.2022г. на Главния архитект на Столична община за „Реконструкция на пл. „Св. Неделя“ и прилежащите му пространства – етапи от 1 до 9“. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. Твърди се, че за оспорващия е налице правен интерес да атакува заповедта, тъй като попада в кръга на лицата по чл.149 ЗУТ. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от Гл. архитект на Столична Община, чрез юриск. Митова, с което счита частната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че ООД-то не се легитимира като субект, имащ право да оспори цитираното разрешение на строеж, тъй като не попада в кръга лица, конкретно посочени в чл.149 ал.2, т.1 ЗУТ. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд. В подкрепа на твърденията си търговецът е представил пред първата инстанция доказателства: сключена съдебна-спогодба с протокол по въз. гр. дело №7868 от 2010г. по описа на СГС, като твърди именно, че това е неговият титул, с който се легитимира като собственик на обект в сграда с идентификатор 68134.304.153.1.7, към който е била присъединена по силата на извършено през 2000г. преустройство на обекта, за което е била издадено и разрешение за ползване №430 от 02.10.2000г. на ДНСК, външна тераса, попадаща в съседния поземлен имот – 68134.304.399, сега в обхвата на издаденото разрешение за строеж. Твърди се също така, че именно през тази тераса се осъществява достъпа до ресторанта на персонал, клиенти и доставчици, разположени били и маси. Действително според новелата на чл.149 ал.2, т.1 ЗУТ заинтересовани следва да се счита и собствениците и носителите на ограничени вещи в поземлени имоти, но представените до този момент писмени доказателства не установяват по несъмнен начин твърдението на частния жалбоподател. На първо място следва да се посочи, че съобразно представената по делото скица на поземления имот, то за него е била одобрена КККР със Заповед от 01.04.2016г., но в кадастралните регистри не са отразени права на ООД-то за обект, който па макар и присъединен да е част от сграда в съседен поземлен имот. Т.е. и след като се легитимира като собственик по силата на сключената още през 2014г. съдебна спогодба, то дружеството е имало достатъчно време да се впише в одобрените през 2016г. КККР. Това не е било направено нито тогава, а и в последващите шест години не е поискано изменение. При това положение частният жалбоподател следва по несъмнен начин да установи твърдяните вещни права. В случая обаче на първо място не се установява твърдението, че по силата на извършеното през 2000г. преустройство „външна тераса“, намираща се в един имот, е била присъединена към обект в сграда в друг имот, за да се приеме въобще, че е налице нова вещ, образувана по този начин. Неясно е въобще какво представлява самата „външна тераса“ в интересуващия ни тук аспект на корпоралност, за да може тя по принцип да бъде присъединява към друга, очевидно главна вещ. На следващо място(досежно представяния титул за собственост), то идентифицирането на „ИТС – Рубин“ООД само на основата на сключената пред съда спогодба няма убеждаващо въздействие, доколкото това придобиване е деривативно, т.е. само доколкото участвалите в спогодбата страни са притежавали действително спогодените вещни права, в каквато насока обаче не са представени никакви доказателства. Освен всичко друго признатите на ООД-то права са според приети по делото на СГС СТЕ със скици(които не се представят) и са идентифицирани в урегулирани поземлени имоти, съществуващи преди одобряването на КККР през 2016г., поради което не се установява дали същите касаят поземлен имот 68134.304.399, попадащ в обхвата на атакуваното разрешение за строеж. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските. С оглед изхода от спора такива следва да се присъдят на Столична Община, които се констатираха да се в размер на 50 лева за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговор на частната жалба. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 , във връзка с чл. 236 от АПК , Върховния административен съд, Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ : ОСТАВЯ В СИЛА Определение №9223 от 23.11.2022 г. по адм. д. №7493/2022 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА „ИТС – Рубин“ООД със седалище в гр.София да заплати на Столична Община сумата от 50 (петдесет) лева разноски за тази инстанция. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ