Определение · № 2757/2023 · дело 2409/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 2757
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 2409/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 2409 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2757 София , 15.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 2409 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК ). Образувано е по две частни жалби, както следва: 1. частна жалба от "Модулни пречиствателни станции" ЕООД със седалище гр. София и „Дока България“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Димитров, против Определение № 937 от 31.01.2023г. на Административен съд София – град по адм.д. № 10788/2022г., с което на основание чл. 161 ал. 1 АПК е отхвърлено искането на дружествата за възстановяване на срока за обжалване на мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община /СО/ по заявление вх. № СОА22 – ТД26 – 12163 от 19.09.2022г. /вх. № САГ22 – ДР00 – 2553 от 19.09.2022г. по описа на Направление „Архитектура и градоустройство“ /НАГ/ и 2. частна жалба от "Модулни пречиствателни станции" ЕООД със седалище гр. София и „Дока България“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Димитров, против Определение № 9756 от 12.12.2022г. на Административен съд София – град по адм.д. № 10788/2022г., с което на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на Главния архитект на СО по заявление вх. № СОА22 – ТД26 – 12163 от 19.09.2022г. и с което е прекратено производството по делото. С частната жалба срещу определението, с което е отхвърлено искането за възстановяване на срока за обжалване, се навеждат съображения за неправилност на това определение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 вр. чл. 236 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за възстановяване на срока, като посочва, че нарушението, допуснато на чл. 31 ал. 2 АПК, тъй като не е бил уведомен за препращане на заявлението му за произнасяне от кмета на СО към компетентния, поради делегиране на правомощия орган, главния архитект, е именно такова непредвидено обстоятелство, което е въвело жалбоподателите в заблуждение. Навежда и съображения за допуснати съществени нарушения, тъй като съдът се е произнесъл по мълчалив отказ на главния архитект, а с жалбата е бил оспорен такъв на кмета на СО, който е препратил жалбата на главния архитект. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се възстановява срокът за оспорване на мълчаливия отказ. В частната жалба срещу определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружествата се навеждат съображения за неправилност, поради противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 вр. чл. 236 АПК. Посочва, че предвид това, че заявлението му е препратено от кмета на СО към главния архитект и не са били уведомени за това по реда на чл. 31 ал. 2 АПК, то според трайната съдебна практика не е започнал да тече нито срокът за произнасяне на компетентния орган, нито срокът за оспорване на мълчалив отказ, съответно в тази връзка твърди неправилност на извода на съда за просрочие на жалбата срещу мълчаливия отказ. Навежда съображения, че дори да се приеме, че е започнал да тече срокът за оспорване, то същият подлежи на възстановяване, както и че в този случай съдът е следвало да му укаже да представи доказателства за спазване на срока за оспорване и да изясни предмета на оспорване, а именно мълчалив отказ на кой орган се оспорва – на кмета или на главния архитект. Навежда съображения и за неправилно приложение от съда на чл. 215 ал. 4 ЗУТ, приемайки я за специална спрямо общата норма на чл. 149 ал. 1 АПК за оспорване на мълчалив отказ. Иска и това определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Главният архитект на СО не изразява становище по частните жалби. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. За да постанови определение № 9756 от 12.12.2022г. АССГ е приел, че със заявление вх. № СОА22 – ТД26 – 12163 от 19.09.2022г., адресирано до кмета на СО, жалбоподателите са поискали разрешаването изработването на проект за изменение на действащия подробен устройствен план /ПУП/ на основание чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ или ал. 2 т. 4 ЗУТ, а в условията на евентуалност, в случай, че не бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП, е направено искане за започване на отчуждителни процедури за частите от имотите, които съгласно действащия ПУП са отредени за улица и зелени площи, като към заявлението е приложено и мотивирано предложение. Посочил е, че му е служебно известно, че относно правомощията по чл. 135 ал. 1 и 3 ЗУТ кмета на СО е делегирал правомощията си на главния архитект на СО. Посочил е, че липсват данни компетентният орган – главният архитект на СО да се е произнесъл в едномесечния срок по чл. 135 ал. 1 ЗУТ, както и да е давал указания за представяне на допълнителни документи и информация. Посочил е и че са налице данни, че информация за това, че имотите, предмет на заявлението не са включени в инвестиционната програма на СО за 2022г., е станала известна на НАГ на 29.09.2022г. Приел е, че към момента на изтичане на едномесечния срок за произнасяне по заявлението, а именно към 19.10.2022г., няма произнасяне, което пък съобразно чл. 58 ал. 1 ЗУТ се смята за мълчалив отказ. Приел е, че е приложима специалната разпоредба на чл. 215 ЗУТ, като съгласно ал. 4 на този член жалбите и протестите се подават в 14 дневен срок от съобщаване на акта, а ако същият е обнародван в ДВ в 30 дневен срок от обнародването. Приел е и че тази разпоредба има приоритет и е изключение от общото правило по чл. 149 ал. 2 АПК. Поради това е достигнал до извод, че срокът за оспорване на мълчаливия отказ по ЗУТ е 14 дни от изтичане на срока за произнасяне на органа, като е приел, че в случая срокът за оспорване на мълчаливия отказ на главния архитект е изтекъл на 02.11.2022г. и съответно подадената на 18.11.2022г. жалба е просрочена. Поради това е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови второто оспорено определение № 937 от 31.01.2023г. АССГ е приел, че възстановяване на срока може да се допусне, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на административния орган, въвело жалбоподателя в заблуждение. Съдът е приел, че тези предпоставки не са налице. Посочил е, че действително съгласно чл. 31 ал. 2 АПК в случаите, в които когато органът пред който е започнало производството, установи, че административният акт следва да бъде издаден от друг орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството. Приел е, че безспорно жалбоподателите не са били уведомени за изпращането на преписката от кмета на СО на главния архитект на СО, като компетентен да се произнесе орган. Приел е обаче, че от доказателствата се установява, че производството е започнало по заявление на жалобподателите с вх. № СОА22 – ТД26 – 12163 от 19.09.2022г., входирано в СО, като обаче още същият ден е изпратено и пренасочено към НАГ, където е заведено с вх. № САГ22 – ДР00 – 2553 от същата дата 19.09.2022г. Поради и това е приел, че едномесечният срок и за главния архитект е започнал да тече на дата 19.09.2022г., когато заявлението е постъпило в НАГ и съответно срокът за произнасяне е изтекъл на 19.10.2022г., от който момент е започнал да тече и срокът за оспорване на мълчалив отказ. Достигнал е до извод, че това, че жалбоподателите не са били уведомени по реда на чл. 31 ал. 2 АПК за пренасочване на заявлението им по компетентност не е особено непредвидено обстоятелство или действие, въвеждащо в заблуждение. Посочил е, че предвид това, че датата на постъпване на заявлението в СО и съответно препращането му и постъпването в НАГ е една и съща и предвид това, че срокът е едномесечен, то липсата на уведомяване по чл. 31 ал. 2 АПК не променя този срок, който е визиран в чл. 135 ЗУТ независимо от това дали ще се произнесе кмета или главния архитект. Посочил е, че единствената последица от неуведомяването би могла да бъде евентуалното преждевременно подаване на жалбата, какъвто случай не е обаче налице. По изложените съображения е приел, че не са налице предпоставките по чл. 161 ал. 1 АПК за възстановяване на срока за оспорване, поради и което е отхвърлил искането. Определенията са правилни. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 161 ал. 1 АПК за възстановяване на срока за оспорване, тъй като не се установяват обстоятелства, които да особени и непредвидени, които да са възпрепятствали жалбоподателя, както и не е налице втората предпоставка, а именно с действията си администрацията да е въвела в заблуждение жалбоподателите. Напротив в изпълнение на изискванията на чл. 31 ал. 2 АПК веднага, когато е установено, че заявлението не е подадено до компетентния орган, кмета на СО, което е станало на 19.09.2022г., още същия ден – т.е. незабавно – заявлението е препратено на компетентния административен орган – главния архитект, при който заявлението е постъпило и входирано на същата дата 19.09.2022г. /стр. 26 от първоинстанционното дело/. Правилен е извода на съда, че неуведомяването на жалбоподателя за пренасочване на заявлението му към компетентния орган в случая не може да се приеме, че представлява действие, което го въвежда в заблуждение. Когато заявлението е подадено до некомпетентен орган, липсата на данни за препращането му на компетентния орган, би означавало, че срокът за произнасяне (по арг. от чл. 31, ал. 2 АПК ) не е започнал да тече и следователно. В случая обаче са налице доказателства за препращане, съответно за постъпването му при компетентния орган, което правилно съдът е определил, че е станало на 19.09.2022г. Правилно съдът е посочил, че това не се отразява на правата на жалбоподателите, като това би могло да има значение с оглед преждевременно подаване на жалбата, което в случая не е налице. Липсата на уведомяване по чл. 31 ал. 2 ЗУТ за препращане на заявлението на компетентния орган в случая не представлява действие, което да въведе в заблуждение жалбоподателя, още повече, че и препращането не променя началната дата, от която е започнал да тече срока за произнасяне, тъй като заявлението е препратено в деня на постъпването му и съответно е постъпило при компетентния орган на същата дата – 19.09.2022г. Още повече, че дори да беше постъпило в по – късна дата, то това би удължило срокът, а не би го съкратило. Поради това е правилен извода на съда за липса на основание за възстановяване на срока за оспорване. Правилен е и извода на съда за това, че оспорването на мълчаливия отказ е просрочено. Правилно съдът е приел, че заявлението е постъпило при компетентния административен орган предвид събраните доказателства на 19.09.2022г., от която дата е започнал да тече едномесечния срок за произнасяне съобразно разпоредбата на чл. 135 ал. 3 ЗУТ, който срок е изтекъл на 19.10.2022г. Съотоветно правилно съдът е приел, че от тази дата е започнал да тече 14 дневния срок за оспорване на мълчалив отказ, като в тази връзка правилно е приел, че е приложима специалната норма на чл. 215 ал. 4 ЗУТ, която въвежда различен срок за оспорване на актовете по ЗУТ, а не общата на чл. 149 ал. 2 АПК. Съответно правилно съдът е приел, че срокът за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 02.11.2022г. и съответно подадената на 17.11.2022г. чрез куриерска служба жалба е недопустима като просрочена. По изложените съображения и двете оспорени определения като правилни следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9756 от 12.12.2022г. по адм. д. № 10788/2022г. по описа на Административен съд София – град. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 937 от 31.01.2023г. по адм.д. № 10788/2022г. по описа на Административен съд – София – град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026