Определение · № 2663/2023 · дело 2242/2023

По дело 2242 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2663 София , 14.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАТЯНА ХИНОВА Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАНЯ ДАМЯНОВА по административно дело № 2242 / 2023 г. Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.217, ал.4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Томбоу- България“ ООД, депозирана чрез процесуален представител- адв. С. Спасова, против определение № 1011/08.12.2022г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-600/2022г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 869/10.11.2022г. в частта му за разноските- т.3 от диспозитива. В частната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на определението на КЗК. Претендира се за отмяната му и уважаване на искането за изменение на решението на КЗК в частта му за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 5937,83 лева с ДДС. Ответникът по молбата- генерален директор на държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктрура“, представя писмено становище, в което оспорва частната жалба и моли съда да остави в сила определението на КЗК. Ответниците по молбата- „Содексо Пасс България“ ЕООД и „Идънред България“ АД не ангажират становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от активнолегитимирано за това лице и в срока по чл.217, ал.4 от ЗОП. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 869 от 10.11.2022г. КЗК е отменила като незаконосъобразно решение № D17096781 от 08.09.2022 г. на генералния директор на държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Отпечатване и предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите на ДП НКЖИ", открита с Решение № F241681 от 19.07.2022 г. на възложителя и е върнала преписката на възложителя за прекратяване на процедурата. С посоченото решение КЗК е възложила на „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да заплати на "Томбоу-България" ООД направените в производството пред КЗК разноски в размер на 6000 лева, от които 4500 лева представляват заплатена държавна такса, а 1500 лева- част от заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно представените фактури и банкови извлeчения. От мотивите на постановеното решение се установява, че КЗК е приела за основателно направеното от възложителя възражение за прекомерност на запллатеното от „Томбоу-България“ адвокатско възнаграждение в размер на 5937,83 лева и предвид ниската фактическа и правна сложност на предмета на производството, е намалила възнаграждението до предвидения в чл.8, ал.2, т.5 предложение второ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум в размер на 1500 лева. С решение № 1849/20.02.2023г., постановено по административно дело № 11393/2022г. по описа на Върховния административен съд, решението на КЗК е изменено само в частта му по т.2 и е оставено в сила в останалата му част, включително и по отношение на присъдените на "Томбоу-Бългтария" разноски. С молба от 29.11.2022г., депозирана от „Томбоу-България“, е направено искане за изменение на цитираното решение в частта му за разноските като бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в пълния му размер. В молбата са изложени мотиви, че то не е било прекомерно, а напротив- било е в минимален размер, определен по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредбата на ВАдвС- върху интереса, по който е определена държавната такса за производството. С обжалваното в настоящото производство определение, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането, мотивирайки се с безпротиворечивата и последователна практика на Комисията и Върховния административен съд относно реда за определяне на минималното адвокатско възнаграждение в производствата по ЗОП. Така постановеното определение е правилно. Съдът намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че КЗК не е съобразила изменението на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно приложимата редакция на цитираната разпоредба след изменението й, публикувано в „Държавен вестник“, бр.88 от 04.11.2022г., "за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес: в производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по Закона за обществените поръчки възнаграждението се определя по реда на чл. 8, ал. 1 върху интереса, по който е определена държавната такса за производството; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя - 1500 лв. ". Съгласно чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от ЗОП пред КЗК и пред ВАС, за производствата по жалби пред КЗК се събира такса върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция. Според константната практика на Върховния административен съд, поддържана и след изменението на Наредба № 1/2004, обнародвано в ДВ, бр.88 от 2022г., административните дела по ЗОП не са дела с определен материален интерес по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредбата, доколкото прогнозната стойност на обществената поръчка (респ. на обособена позиция от нея), не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. В постановените актове съдът многократно е изтъквал, че с изменението на Наредбата не се преодолява противоречието на чл.8, ал.2, т.5, предл.1 от нея с предвиденото в Закона за адвокатурата. В този смисъл са Определение № 1526 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2023 г., IV о.; Определение № 1166 от 3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2022 г., IV о. Предвид изложеното съдът приема за правилен изводът на КЗК, че в настоящото производство размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл.8, ал.2, т.5, предл. последно от Наредбата. Направеното от страна на възложителя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от жалбоподателя размер на разноските за адвокатско възнаграждение- 5937,83 лева, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката, за която е изложила конкретни мотиви, касаещи обстоятелството, че формираният правен спор е само за едно нарушение на чл.72 от ЗОП. Присъденото на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение от 1 500 лева съответства на минималния размер, определен по посочения по-горе ред. Ето защо определението на КЗК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1011/08.12.2022г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-600/2022г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА