Определение · № 3135/2023 · дело 1788/2023

По дело 1788 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3135 София , 24.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ПАНАЙОТ ГЕНКОВ по административно дело № 1788 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ПАУЪР ТУЕНТИ ТУЕНТИ“ ООД, подадена чрез адв. Сергиев срещу Определение № 160 от 06.01.2023 г. по адм. дело № 3065 от 2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК е спряно съдебното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на съдебното производство по адм. дело № 7516/2021 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. По подробно изложени в жалбата съображения, релевира довод за липса на приетата от административния съд връзка на обусловеност на делото от изхода на спора пред ВАС. Счита, че в конкретния случай не е налице основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ в представен писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна. Смята, че определението на административния съд е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваният съдебен акт АССГ е приел, че е налице хипотезата на преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, приложима на основание чл. 144 АПК, за спиране на производството адм. дело № 3065 от 2021 г. по описа на Административен съд – София-град до приключване на спора по адм. дело № 7516/2021 г. по описа на АССГ, с влязъл в сила съдебен акт. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по делото се спира само, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, което се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Предмет на адм..дело № 3065/2021 г. е присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ поради незаконосъобразното лишаване на дружеството от упражняване на правата по разрешение за водоползване. Посоченият исков период, за който се претендира обезщетение е от месец май 2019 г. до месец март 2021 г. включително. За да постанови обжалваното определение за спиране на делото, АССГ се е позовал на факта, че по адм.дело № 7516/21 г. на АССГ, 32 състав е обжалвано Решение № 150/01.07.2021 г. на МОСВ, с което правата на дружеството по разрешението за водоползване са сведени до пълна невъзможност да бъдат упражнявани (тъй като с посоченото Решение № 150/01.07.2021 г. за доверителя ми е определено годишно ползване на вода в размер на 0 куб.м.). Следва да се отбележи, че Решение № 150/01.07.2021 г. има действие занапред, т.е. считано от 01.07.2021 г., тъй като с него е допуснато и предварително изпълнение, което е влязло в сила. Исковият период по настоящото дело приключва на 31.03.2021 г. и поради това наложеното ограничение за водоползване от 01.07.2021 г. не е съотносимо. Касае се за две независими съдебни производства, отнасящи се за различни периоди и без пряка връзка между тях. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за спиране на производството по адм. дело № 3065 от 2021 г. по описа на АССГ, при условията на сочената разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 АПК. Тази правна норма визира обусловеност, основана на връзката между субективни права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Съдебното решение по обуславящия спор, за да има значение за правилното решаване на настоящия спор, трябва да създава сила на присъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на правото, защитавано от жалбоподателя при процесното обжалване. В случая тази предпоставка липсва, поради което и няма основание за спиране на производството по делото. При гореизложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 236 и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 160 от 06.01.2023 г. по адм. дело № 3065 от 2021 г. по описа на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото на същия състав от съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ