Решение · № 3056/2023 · дело 5007/2022

По дело 5007 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3056 София , 22.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от председателя Георги Колев по административно дело № 5007 / 2022 г. Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на „Фантастико Груп“ ООД в качеството си на правоприемник на „Винтерко- БГ“ ООД, представлявано от управителя си В. Николов, чрез процесуален представител адв. Р. Ковачева- САК, против Решение №1421/07.03.2022 г., постановено по адм.д. №4739/2021 г. по описа на Административен съд- София град. С цитирания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството касатор, с която е отправено искане за обявяване на нищножност на Решение №70 по протокол №31/12.02.2009 г. на Столичен общински съвет в частта, с която е одобрен ПУП-изменение на плана за регулация на УПИ I-2682 „за офиси, хотел, магазин и пг“ от кв. 143, м. „Кръстова вада“- обслужващи обекти на Околовръстен път. С доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се моли за неговата отмяна ведно със законните последици. Ответниците по касационната жалба- Столичен общински съвет и Т. Римпов в срока за отговор по чл. 213а, ал. 4 АПК не представят становище. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за правилност на решението, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на „Винтерко- БГ“ ООД с искане за обявяване на нищожност на Решение №70 по протокол №31/12.02.2009 г. на Столичния общински съвет в частта относно ПУП- изменение на плана за регулация, засягащ УПИ I-2682 “за офиси, хотел, магазини и пг“ от кв. 143, м. „Кръстова вада“- обслужващи обекти на Околовръстен път. С първоинстанционното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно- постановено в съответствие с материалния закон, и обосновано. С жалбата е отправено искане за обявяване на нищожност на административния акт в оспорваната му част, поради което първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка относно наличието на пороци, водещи до твърдяната недействителност. Нищожността като форма на недействителност на административния акт е поставена в зависимост от наличието на такива тежки и нетърпими от закона пороци, така щото последният да не може изначално да породи правни последици. Нищожни са онези актове, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. От изложеното следва, че за да е налице нищожност трябва да има нарушение, засягащо компетентността, формата, спазването на съдопроизводствените правила или материалния закон. В настоящия случай актът е издаден от компетентния съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ орган- столичния общински съвет с необходимия кворум, следователно не е налице нарушаване на материалната компетентност. Не са допуснати нарушения на формата на акта, доколкото решението е в писмена такава при посочване на фактическите и правни основания за издаването му. В административната процедура са били спазени и процесуалните правила, като заинтересованите лица са били надлежно уведомени за започналата процедура по издаването на акта, съгласно задължението по чл. 128, ал. 2 ЗУТ. По отношение твърдяната в жалбата материалната незаконосъобразност следва да се посочи следното. Теорията и съдебната практика приемат материална незаконосъобразност като основание за нищожност при наличие на порок толкова тежък, който се изразява в изначална липса на законово основание или пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма. Видно от събраните по делото доказателства, в това число и заключение по съдебно-техническа експертиза, към датата на одобрение на оспорения административен акт, е бил в сила общ устройствен план от 2007 г., по който процесният имот е попадал в зана Оз1 (зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване). Съгласно действащия ОУП, одобрен през 2009 г., последният попада в зона СМФ1 (смесена многофункционална зона със занижени параметри- плътност на застрояване до 40 % и минимално озеленена площ 40 %). Към 2007 г. УПИ I-2040 (към настоящия момент УПИ I-2682) е бил отреден „за озеляване“, докато с одобреният ПУП- изменение на плана за регулация (ИПР) УПИ I-2682 се отрежда "за офиси, хотел, магазин и пг“. В касационната жалба са изложени аргументи, касаещи несъответствие между процесния ПУП и предходния ОУП от 2007 г. Твърди се, че УПИ I-2682 е част от зелената система по чл. 10, ал. 1 ЗУЗСО и за промяна на предназначението му е задължително наличието на плах-схеми, доказващи спазени нормативи за озеленени площи, съобразно чл. 62а, ал. 5 ЗУТ. Касационното оплакване е неоснователно. В чл. 10, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 106 от 27.12.2006) са изброени изчерпателно устройствените зони и самостоятелни терени, които зелената система обхваща. Процесният имот не отговоря на описаните характерстика за „самостоятелен терен за озеленяване (чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗУЗСО), тъй като съобрано Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, т. 33 „самостоятелни терени за озеленяване“ представляват „паркове за ежедневен отдих с площ под 5ха, задължително публична собственост“. Следователно не може да бъде споделен аргументът, че УПИ I-2682 е част от зелената система. От друга страна и предвид обстоятелството, че с предходен ПУП предназначението на имота е определено „за озеленяване“, то при промяна на предназначението следва да се спазят правилата на чл. 62а ЗУТ. Съгласно чл. 62а, ал. 2 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.), приложим към момента на издаване на процесното решение на СОС, не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността. В ал. 5 на цитираната разпоредба в приложимата й към онзи момент редакция е уредено изключение, според което промяната на предназначението на територии и поземлени имоти по ал. 2 е възможна „ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленени площи“. От данните по делото е видно, че в процедурата по одобряване на проект за Софийски околовръстен път са представени изискуемите по закон схеми, като приетото изменение на регулацията се явява действие на привеждане в съответствие регулационния план спрямо одобрения и съгласуван проект на Софийски околовръстен път. Липсата на представени схеми по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ в производството по приемане решението на СОС за изменение на регулацията на процесния имот не съставлява нарушение на материалния закон с тежест, която да влече нищожност на оспорвания административен акт. Обективното право е предвидило възможност за промяна предназначението на имоти, отредени за озеленяване, което води до извод за наличие на валидно правно основание за издаване на акт с такова съдържание. Формалната липса на визираните схеми не може да се третират като тежък порок, доколкото е видно, че ПУП не противоречи, както на ОУП от 2007 г. (когато имотът е попадал в Оз1- зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в околоградския район с плътност на застрояване 30 % и минимално озеленена площ 50 %), както и на ОУП от 2009 г., действащ и към настоящия момент (според който имотът попада в СМФ1- смесена многофункционална зона със занижени параметри- плътност на застрояване до 40 % и минимално озеленена площ от 40 %). Изложените съображения, анализирани в тяхната съвкупност, водят до извода, че не са налице основания за обявяване на нищожност на Решение №70 по протокол №31/12.02.2009 г. на Столичен общински съвет в частта, с която е одобрен ПУП-изменение на плана за регулация на УПИ I-2682 „за офиси, хотел, магазин и пг“ от кв. 143, м. „Кръстова вада“, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение- оставено в законна сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1421/07.03.2022 г., постановено по адм. №4739/2021 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА