Определение · № 3188/2023 · дело 2585/2023

По дело 2585 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3188 София , 27.03.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по административно дело № 2585 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Земляци“ ООД, с [ЕИК], чрез адв. М. Стоянова, срещу Определение № 2231 от 05.12.2022 г., постановено по адм. д. № 819 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2022 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600-982#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че към нея е представен годишен финансов отчет (ГФО) на „Земляци“ ООД, на основание данните в който се поддържа становище, че за дружеството е невъзможно заплащането на задължението по АУПДВ без да изпадне в забава по отношение на доставчиците и работниците си относно дължимите работни заплати и осигуровки. Сочи се, че от него се установява, че икономическото и финансово състояние на дружеството не му позволява погасяване на определеното задължение по АУПДВ в размер на 7243,28 лв. без това да се отрази на финансовото му състояние. Частният жалбоподател се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд, която приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на дружеството, което съпоставено с размера на задължението обуславя невъзможността му да изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Оспорва се изводът на съда, че размерът на задължението не е такъв, че да доведе до значителни и трудно поправими вреди като се прави позоваване на настъпилите условия на тежка икономическа криза. Твърди се, че предварителното събиране на вземането е несъвместимо с продължаване на стопанската дейност на „Земляци“ ООД, което налага въздържане от осъществяване на действия по изпълнението. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на АУПДВ. Ответникът оспорва частната жалба в представено по делото възражение. Оспорва относимостта на приложените към частната жалба документи, доколкото АУПДВ е издаден през октомври 2022 г., а те касаят периода 2021 г. Сочи, че по делото не са представени доказателства за настъпили след издаване на акта нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното му изпълнение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, във вр. с чл. 166, ал. 3 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Стара Загора е образувано по предявеното оспорване от „Земляци“ ООД срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600-982#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ. С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорения акт, в частта му, с която се установява публичното държавно вземане. Съдът приел искането за спиране на изпълнението за допустимо, тъй като основната жалба няма суспензивен ефект. За да отхвърли искането, взел предвид, че с жалбата не били представени никакви доказателства за стопанското положение на „Земляци“ ООД и не са налице такива, които да са останали необсъдени от административния орган при издаването на акта. Приел, че при неустановено икономическо и финансово състояние на адресата на АУПДВ не може да се направи извод, че то е затруднено и не позволява безпроблемно погасяване на публичното задължение; невъзможно е извършването на преценка на въздействието на предварителното изпълнение върху имуществото му, както и на конкретния интензитет в контекста на актуалната икономическа обстановка в страната. Съдът преценил размера на публичното задължение като неголям и в този смисъл - сам по себе си за недостатъчен да обоснове основателно предположение, че предварителното изпълнение на акта в тази част би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съобразил съдебна практика, съгласно която значителни и трудно поправими са вредите, които дружеството ще понесе от предварителното изпълнение на АУПДВ, допуснато по силата на закона, когато то пряко засяга дейността му и препятства нейното упражняване. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават извод за наличие на основание за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на спорния акт в частта му, с която се установява публично задължение. Съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК , основания за спиране на предварително изпълнение са налице, когато то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Само при преценка за наличие на тези основания съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта в частта му, с която е установено публичното задължение на „Земляци“ ООД. В казуса съставът на АС – Стара Загора се е произнесъл с обжалваното определение като е съобразил тези критерии. Направеното в частната жалба твърдение на основание данните, които се съдържат в приложените към нея доказателства, че за дружеството е невъзможно заплащането на установеното публично задължение без да изпадне в забава по отношение на доставчиците и работниците си относно дължимите работни заплати и осигуровки, е необосновано на съдържанието им, а и на приобщените по делото доказателства. Не са установени и доказани по делото както задължения на дружеството към доставчици, така и заетост на работници в него. Видно от приложения към частната жалба Отчет за приходите и разходите за 2021 г., на който се позовава „Земляци“ ООД, разходи за персонала (възнаграждения, компенсируеми отпуски и осигуровки, вкл. свързани с пенсии) не са вписани за текущата година. Не са представени и други доказателства за установяване на заетостта на работници в дружеството. Установява се обаче, наличието на отразени в счетоводния баланс към 31.12.2021 г. вземания от клиенти, доставчици и други в размер на многократно превишаващ този на задължението по АУПДВ. Налице са и парични средства, извън блокирани такива, в достатъчен размер. В този смисъл не се възприема поддържаното от частния жалбоподател становище, че икономическото и финансово състояние на „Земляци“ ООД не му позволява изпълнение на определеното публично задължение в размер на 7243,28 лв. без това да се отрази на възможността за осъществяване на стопанска дейност. В този смисъл следва да се приеме, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че финансовото състояние на дружеството, съпоставено с размера на задължението, води до невъзможност за изпълнението му, респективно при изпълнение, да е налице реална опасност от настъпването на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. По тези причини изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, в частта на установеното публично задължение, е правилен и не противоречи на съдебната практика на Върховния административен съд, на която се позовава частният жалбоподател. Предвид изложеното не се установява и твърдението, че предварителното събиране на вземането е несъвместимо с продължаване на стопанската дейност на „Земляци“ ООД, вкл. и в контекста на условията на икономическа криза. Искането за спиране на предварителното изпълнение следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за молителя. При условията на алтернативност тя може да е значителна или трудно поправима. Във всички случаи интересът му следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, доказателства за установяване на тези обстоятелства не са представени. На такива доказателства „Земляци“ ООД не се позовава и в частната жалба и в този смисъл следва да се приеме, че дружеството не се е справило с прилежащата му доказателствена тежест да установи релевантните обстоятелства за уважаване на искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, в частта му, с която е установено публичното държавно вземане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 166, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2231 от 05.12.2022 г., постановено по адм. д. № 819 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2022 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА