Решение · № 3523/2023 · дело 10425/2022

По дело 10425 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3523 София , 04.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от съдията Мирослава Георгиева по административно дело № 10425 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) „Развитие на човешките ресурси“ (РЧР) 2014 - 2020 г. срещу решение №5119 от 28 юли 2022 г. на Административен съд - София-град, постановено по административно дело №3336/2021 г. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на негово Решение №BG05M9OP001-1.021-0353/20 от 04.03.2021 година, с което е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с №BG05M9OP001-1.021-0353-С02 от 06 март 2018 година, сключен с „Мавел Прим“ ЕООД. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита за неправилен изводът на административния съд за нищожност на административния акт, като издаден в нарушение на чл.177, ал.2 АПК, тъй като влязлото в сила съдебно решение № 15496 от 14 декември 2020 година на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело №8863/2020 година не било по съществото на спора, а отменяло предходния акт на ръководителя на УО на процесуално основание. Според касатора в процесния административен акт, органът бил изпълнил всяка една от констатациите от решението на ВАС. В решението за прекратяване на административния договор била посочена нарушената разпоредба от договора, а именно чл.3.56.1, б.„а“ във връзка, с която бил нарушен чл.3.18, т.3 АДБФП, с който се вменявало задължение за спазване на Ръководството за бенефициенти по конкретната процедура и чл.3.2 АДБФП, съгласно който разходите по договора се извършват в съответствие с предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване и за дейностите описани в него. Като допълнителен аргумент за издаването на акта в съответствие с влязлото в сила решение на ВАС сочи, че мотивите на върховните съдии били обсъдени и направените констатации били съобразени с техните указания. Оспорва заключението на първоинстанционния съд, че в административния акт са направени идентични изводи и твърди, че в процесното решение за прекратяване на административния договор бил мотивиран извод за пълно неизпълнение на дейност 1, съответно за неизпълнение на АДБФП, като подобен извод не бил наличен в предходното решение за прекратяване на АДБФП, отменено със съдебното решение на ВАС, постановено по адм. дело №8863/2020 година. По изложените съображения твърди липса на идентичност между двете решения за прекратяване на административния договор. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на „Мавел Прим“ ЕООД. Претендира присъждане на направените разноски по делото, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът, „Мавел Прим“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение №BG05M9OP001-1.021-0353/20 от 04.03.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г., с което без предизвестие се прекратява административен договор за предоставяне на БФП по ОП РЧР №BG05M9OP001-1.021-0353-С02 от 06.03.2018 година с наименование „Повишаване квалификацията и конкурентоспособността на работещите в „Мавел Прим“ ЕООД“ съгласно чл.3.56.1, б.„а“ от договора във вр. с чл.39, ал.5 ЗУСЕСИФ (заглавие преди изм. ДВ, бр.51/2022г.). За да прогласи нищожността на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че: С предходен административен акт, а именно Решение №BG05M9OP001-1.021-0353/2 от 30.04.2019 година на ръководителя на УО на ОП РЧР, въз основа на констатациите, съдържащи се в протоколи от проведените проверки на дати 27.02.2019 година и 16.04.2019 година е констатирано същото нарушение на чл.3.40 от АДБФП и неизпълнение на задължението на бенефициера да уведоми по надлежния ред ръководителя на УО за възникнало отклонение от графика, като на същото основание съгласно чл.3.56.1, б.„а“ от договора и във вр. с чл.39, ал.5 ЗУСЕСИФ (заглавие преди изм. ДВ, бр.51/2022г.) процесният договор е бил веднъж прекратен. С решение №15496 от 14.12.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело №8863/2020 година е отменено решение №131 от 07.07.2020 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. дело №165/2020 година и е отменено решението на ръководителя на УО от 30.04.2019 година. АССГ приема, че настоящото обжалвано решение като административен акт е издадено въз основа на същите фактически констатации, изложени в предходното отменено Решение №BG05M9OP001-1.021-0353/2 от 30.04.2019 година на РУО на ОП РЧР, като изводите на органа от фактическа и правна страна по двата акта са идентични. По изложените съображения, на основание чл.177, ал.2 от АПК съдът е приел, че Решение №BG05M9OP001-1.021-0353/2 от 04.03.2021 година на ръководителя на УО на ОП РЧР е нищожно. При служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно правилното приложение на материалния закон: По делото не е спорно, че с Решение №BG05M9ОP001-1.021-0353/2 от 30.04.2019 година на ръководителя на УО на РЧР на основание чл.3.56.1, б. „а“ от договора във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) без предизвестие е прекратен административен договор №BG05М9ОР001-1.021-0353-С02 от 06.03.2018 година, сключен с „Мавел Прим“ ЕООД. На база извършени проверки на място на 27.02.2019 година и 16.04.2019 година ръководителят на УО е приел, че не придобива увереност, че бенефициерът изпълнява стриктно задълженията си по договора за предоставяне на БФП, тъй като по време на проверките на място не са се провеждали обучения, според графика на обученията, като бенефициерът не е уведомил органа за възникналото отклонение/изменение на графика. Предмет на съдебен контрол по адм. дело №8863/2020 година на ВАС е решение №131 от 07.07.2020 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. дело №165/2020 година, с което административният съд е отхвърлил жалбата на „Мавел Прим“ ЕООД против решението на ръководителя на УО на ОП РЧР от 30.04.2019 година. За да отмени съдебния акт и съответно да отмени решението за прекратяване на административния договор касационната инстанция е приела, че констатираните от органа за неизпълнени задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не са правно квалифицирани в акта. Според ВАС, правното основание, на което е издадено оспорваното решение е чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.56.1, т. "а" от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 06.03.2018 г. Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Чл. 3.56.1, б. "а" от сключения административен договор предвижда, че управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган. Като анализа съдържанието на обжалваното решение от 30.04.2019 година във връзка с изписаната в него правна квалификация, касационният състав е обосновал немотивираност на обжалвания административен акт, както и липса на съответствие между установените факти и правната квалификация на акта. Според касационния състав, в решението на органа няма нито едно съображение, освен изписаната цифром квалификация, в което да е посочено, че фактите, установени в хода на двете индивидуализирани проверки представляват обстоятелства с тежки последици за обществения интерес, които прекратяването на договора следва да отстрани. По отношение на констатираните от органа неизпълнени задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ВАС е приел, че тези задължения не са правно квалифицирани в акта. Липсва посочване на нарушената разпоредба от договора. Квалификацията на чл. 3.56.1, б. "а" от сключения административен договор препраща към неизпълнение на задължения от административния договор. След като твърди, че такива не се изпълнени, органът следва да посочи кои задължения от договора не са изпълнени и с коя разпоредба от същия те са вменени на бенефициера за изпълнение. Според ВАС, законовата норма на чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ, посочена като правно основание на акта е привързана от органа с разпоредбата на чл. 3.56.1, т. "а" от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 06.03.2018 г. Това привързване означава, че органът изпълва законовата норма на чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ със съдържанието на договорната. В конкретната хипотеза обаче съдържанието на договорната норма във връзка с изписаните факти по спора по никакъв начин не изпълват съдържанието на законовата норма, изискваща т.нар. „тежки последици за обществения интерес“. Въведената реципрочност между отклонение от графика и пълното неизпълнение на дейността по проекта е в противоречие в фактическите установявания и направените от самия орган изводи от правна страна. Липсата на стриктно изпълнение на договорни задължения, според ВАС, без основание се приравнява от органа на пълно неизпълнение на дейност 1 по проекта. Обосноваването на т.нар. „тежки последици за обществения интерес“ по смисъла на чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ изисква на първо място мотивиране на извода на органа, и на следващо място обоснованост на извода за претендираното пълно неизпълнение на дейността по проекта. Видно от чл. 3.46 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, промяната в план-графика на дейностите е уговорена между страните като промяна, която не засяга основната цел на проекта и която може да се извърши чрез писмено уведомяване на РУО, без между страните да се подписва анекс. След като тази промяна, съгласно текстовете на подписания между страните договор, не засяга целта на проекта, следва да се постави въпросът по какъв начин органът констатира засягане на тази цел и неизпълнение на дейността. Според ВАС, соченото от органа Ръководство на бенефициера по процедура „Обучение за заети лица“ говори за уведомяване по „надлежен ред“, без това уведомяване да е скрепено със срок. Последиците от неуведомяването са разписани като правна възможност на органа да не верифицира разхода по обучението, като липсва скрепена последица по прекратяване на административния договор. На самостоятелно основание, доколкото Ръководството има за цел да улесни бенефициерите по програмата, както и доколкото липсва нормативно основание чрез него да се вменяват задължения на бенефициерите, които не са регламентирани в ЗУСЕСИФ, акта по чл. 26, ал.1 ЗУСЕСИФ, административния договор или общите условия към него, позоваването на същото ръководство с цел вменяване на задължения на бенефициера, за които не се сочи, въз основа на кой нормативен или договорен акт се изведени, е незаконосъобразно. На посочените основания, административния акт е отменен с Решение №15496 от 14.12.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело №8863/2020 година, което е окончателно. В съответствие с чл.177, ал.1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, като ал. 2 предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет. В случая, с обжалвания в настоящото производство административен акт, се прекратява административния договор №BG05М9ОР001-1.021-0353-С02 от 06.03.2018 година, сключен с „Мавел Прим“ ЕООД“, на основание чл.3.56.1, б.„а“ от договора във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Органът е посочил, че при повторно разглеждане на документите и предвид извършените проверки на място на 27.02.2019 година и 16.04.2019 година не придобива увереност, че бенефициерът изпълнява стриктно задълженията си по договора за БФП, тъй като по време на двете проверки не са извършвани обучения. Посочено е, че липсата на своевременно уведомяване за промяната на графика на обученията представлява нарушение на чл. 3.18, т. 3 от АДБФП. Реално и юридически настоящият административен акт е постановен в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, като повтаря правно действие по прекратяване на административен договор между същите страни, на същото основание, копирайки фактическите и правни изводи по вече установен за незаконосъобразен административен акт, без да въвежда нови фактически и правни основания извън тези по отменения такъв. Разпоредбата на чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) дава възможност на ръководителя на УО едностранно да прекрати административния договор, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. И в предходния и в сега оспорения административен акт е цитирана визираната разпоредба без да са изложени аргументи от фактическа и правна страна, обосноваващи извод за „тежки последици“ за обществения интерес, като изписаните такива не субсумират състава на тези последици. Формално новият административен акт преповтаря в по-кратък вариант изложеното в отменения с решение на ВАС административен акт от 30.04.2019 година. С твърдението за неизпълнение на договорния ангажимент разписан в чл.3.18, т. 3 АДБФП, а именно задължението бенефициерът да спазва Ръководството за бенефициери за изпълнение на договори по процедурата без отново да е посочена конкретна разпоредба, която е нарушена и която обосновава соченото тежко нарушение, на практика, ръководителят на УО на ОП РЧР се опитва да преодолее мотивите на посоченото съдебно решение, които са задължителни за страните по делото. Не са изложени аргументи нито от фактическа, нито от правна страна, защо твърдяното нарушение е квалифицирано като такова с тежки последици, а констатацията за неизпълнение на дейност 1 и неизпълнение на АДБФП отново е бланкетно наведена, като липсват доводи в подкрепа на същата. Следователно, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решение №15496 от 14.12.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело №8863/2020 година и същият е нищожен, на основание чл.177, ал.2 АПК. Решението на ръководителя на УО на ОП РЧР е издадено на същото правно основание, въз основа на същите фактически констатации (от осъществените проверки), между същите страни, като е в пълно противоречие с влезлия сила съдебен акт постановен по адм. дело № 8863/2020 на ВАС. За пълнота следва да се отбележи, че формалното възпроизвеждане на част от съдържанието на съдебното решение в обстоятелствената част на процесния административен акт не обосновава законосъобразността на същия, предвид издаването на идентичен административен акт последващ отменения с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5119 от 28 юли 2022 г. на Административен съд - София-град, постановено по административно дело №3336/2021 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА