Определение · № 3676/2023 · дело 2981/2023

По дело 2981 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3676 София , 05.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 2981 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „Конус тръст“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Бояджиев и адв. Добчев, против определение № 162 от 06.01.2023г., постановено по адм.д. № 8020/2022г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което на основание чл. 159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу резолюция от 22.07.2022г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 145 ал. 5 ЗУТ и решение № 3421 от 26.05.2021г. по адм.д. № 14106/2019г. на АССГ е одобрен проект – заснемане на едноетажна сграда – павилион „Детелина“ и тераса, заедно с метален навес, обособена част от хранителен комплекс „Рубин“, представляваща идентификатор № 68134.304.399.1, изградени в ПИ идентификатор № 68134.304.399, м. „Център“, гр. София, [адрес] с означението, че се касае за обект „временна постройка по чл. 120 ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ /отм./“ и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода, че за него липсва правен интерес от оспорване на акта, тъй като той е благоприятен за него. Навежда съображения, че с одобряването на проектите по чл. 145 ал. 5 ЗУТ, но с отбелязването като „временна постройка по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ“ се засягат негови законни права и интереси и в частност се вреди на правото му на собственост, тъй като посочва, че одобряването на проектите по този ред като временни отричат наличието на право на строеж върху земята за него, съответно в тази хипотеза за административния орган има възможност за премахване на обекта при определени условия. Навежда съображения, че посочената резолюция, с която проектите са одобрени за временна постройка по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, а не такива за строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ са в противоречие със съдебно решение и нарушават правото му на собственост, което обосновава наличието на правен интерес от оспорване. Поради това иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на резолюцията, с която на основание чл. 145 ал. 5 ЗУТ са одобрени проекти – заснемане за възстановяване на строителни книжа за павилион „Детелина“ и навес, тъй като с тази резолюция е уважена молбата на заявителя и е налице произнасяне в съответствие с представените по делото две съдебни решения, както следва: на АССГ, с което е отменена заповед, обективираща предходен отказ за одобряването на проекти – заснемане, потвърдено ВАС. Приел е, че за жалбоподателя е издаден позитивен акт, с което е постигната целта на правната закрила, като оспорената резолюция от 22.07.2022г. не произвежда правни последици с неблагоприятен характер за него, тъй като с нея се одобрява проекта – заснемане по чл. 145 ал. 5 ЗУТ. Приел е, че в случая не е постановен отказ, което би било в отклонение със съдебните решения. Достигнал е и до извод, че съгласно чл. 81 ал. 2 АПК съдържанието на документ може да бъде оспорено само по административен ред, като е недопустимо съдебно обжалване на самото съдържание на документ в каквато насока са наведените възражения в жалбата относно искане за отмяна на резолюцията касателно отбелязването „временна постройка по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./“. По тези съображения е приел недопустимост на оспорването на основание чл. 159 т. 4 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 147 ал. 1 АПК право да оспорват индивидуален административен акт имат лицата, чиито права, свободи и законни интереси за засегнати от него и за които той създава задължения, т.е. това са лицата, за които административния акт – положителен или отрицателен е неблагоприятен. В настоящия случай е правилен извода на съда, че оспорения акт за одобряване на проект – заснемане по чл. 145 ал. 5 ЗУТ е положителен за жалбоподателя, тъй като с него е уважено неговото искане, включително съобразно двете постановени съдебни решения. Т.е. не е налице акт, с който да се засягат неблагоприятно негови права или законни интереси или да се създават задължения. Неоснователно е възражението, че оспорената резолюция от 22.07.2022г. с отбелязването в нея „временна постройка по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./“, е неблагоприятен за жалбоподателя акт, тъй като с нея се отрича твърдяното от него като притежавано право на строеж, върху имота, в който е изградена постройката на павилион „Детелина“ и прилежащия й навес. Това е така, тъй като собственически права, включително ограничени вещни права, от която категория е правото на строеж, не могат да се признават или отричат с административен акт. Административния акт, включително оспорената резолюция нямат отношение към признаването или не на ограниченото вещно право на строеж, което жалбоподателят може да установи със съответните надлежни документи – нотариален акт – или по съдебен ред, за което има данни, че е в ход и има висящо дело по чл. 124 ГПК относно това. Следва да се посочи, че с оспорената резолюция не се отричат ограничени вещни права на жалбоподателя, както и че редът по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./ не изключва постройката, макар и временна, да има характера на строеж по смисъла и на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл. 81 ал. 2 АПК, а именно, че това е редът на оспорване на съдържанието на документи, който е обаче само административен, без да е предвиден съдебен контрол. Във връзка с изложеното изводът на съда, че подадената жалба е недопустима е съответен на закона, поради което правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 162 от 06.01.2023г., постановено по адм. дело № 8020/2022г. по описа на Административен съд София – град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ