Определение · № 3747/2023 · дело 977/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 3747
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 977/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 977 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3747 София , 06.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЯ РАДЕВА по административно дело № 977 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Континвест“ ООД, със седалище в гр. София, представлявано от управителя В. Цветков, чрез процесуалния му представител адвокат С. Симеонов, против определение № 42/12.01.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-664/2022 г., с която е оставено без уважение искането на дружеството за изменение в частта му за разноските по т. 3 от диспозитива на определение № 881/10.11.2022 г. на КЗК, постановено по същата преписка. Релевирани са съображения за неправилност на атакуваното определение, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на друго определение, с което определение № 881/10.11.2022 г. на КЗК по преписка № КЗК-664/2022 г. в частта му за разноските по т. 3 от диспозитива да бъде изменено, като на дружеството бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 290 лв за производството пред КЗК, от които 850 лв платна държавна такса и 1 440 лв платено възнаграждение на един адвокат. Ответната страна – управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител адвокат В. Петров, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба на „Континвест“ ООД срещу решение № D17376239/19.09.2022 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора за определяне на изпълнител на процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на течен хлор и натриев хипохлорит за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора“, по Обособена позиция № 1 „Доставка на течен хлор“, открита с решение № F248795 /18.07.2022 г. на възложителя. По преписката е установено, че със свое решение № D18237956/21.10.2022 г. възложителят е отменил обжалваното от жалбоподателя „Континвест“ ООД решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка по Обособена позиция № 1 и процедурата е прекратена на основание чл. 110, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗОП поради отказа на участника, класиран на първо място - „Б-Контакт“ ООД, гр. Бяла, да сключи договор за изпълнение на Обособена позиция № 1. Предвид това, КЗК преценява, че поради отпадането на правния интерес за дружеството - подател на жалбата, от оспорване на процесното решение, подадената жалба е недопустима, като с определение № 881 от 10.11.2022 г. оставя без разглеждане жалбата на „Континвест“ ООД срещу решението за определяне на изпълнител, прекратява производството по преписката и оставя без уважение искането на дружеството за присъждане на направените в производството пред КЗК разноски. В срока за обжалване, от „Континвест“ ООД е направено искане за изменение в частта му за разноските по т. 3 от диспозитива на това определение, при което с атакуваното пред настоящата инстанция определение искането на дружеството по чл. 217, ал. 2 ЗОП е оставено без уважение. Водещият мотив на КЗК, обусловил извода й за неоснователност на направеното искане от жалбоподателя да му бъдат заплатени направените разноски в производството е, че липсва същинско оттегляне на административния акт, по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК, тъй като не е налице причинно - следствена връзка с подадената жалба, като по този начин и липсва повод, даден от страна на възложителя за завеждане на преписката, по която жалбоподателят претендира разноски. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият състав не споделя мотивите на КЗК, обосновали правните й изводи за неоснователност на подаденото от частния жалбоподател искане за заплащане на направените разноски в производството пред Комисията. Счита същите за несъобразени с правилото по чл. 143, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 217, ал. 1 ЗОП. Посочените разпоредби са неправилно тълкувани и приложени от Комисията без оглед на конкретните основания за прекратяване на възлагателната процедура, посочени от възложителя във влязлото в сила решение № D18237956/21.10.2022 г. Според чл. 143, ал. 2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, но само поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Основният спор понастоящем е дали прекратяването от възложителя на процедурата без да посочи в акта си изрично че го "оттегля" е идентично по своята правна същност и последици на "оттеглянето на оспорения акт" по смисъла на цитираната разпоредба от АПК, предопределящо дължимост на разноските. При прекратяване на процедурата в цитираната хипотеза на чл. 110, ал. 2, т. 4, б. „а“ ЗОП, възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато участникът, класиран на първо място откаже да сключи договор. В случая възложителят или прекратява или не, което е изцяло в негова преценка, а в случай, че избере да я прекрати, то за него не съществува друга възможност като например да оттегли акта си. В случая възложителят е избрал именно да прекрати процедурата при условие на изрично посочените в ЗОП предпоставки за това. Следва да се посочи, че това е сторено от възложителя след подаване на жалбата пред КЗК, както и че възложителят е станал причина за развитие на производството и то преди прекратяване на процедурата и влизане в сила на акта му за това. Решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, постановено в хода на образуваното пред компетентния орган производство, по правната си същност, характер и последици представлява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата. Отговорността за разноски е винаги обективна и след като ответникът е станал причина за оспорването, а с това и причина за реализиране от жалбоподателите на разноски, които в случая са под формата на държавна такса от 850 лв. и платено възнаграждение за защита на един адвокат, то същите следва да му бъдат присъдени. По тези съображения определението като неправилно в обжалваната му част следва да се отмени и да се постанови друго, с което възложителят да бъде осъден да заплати на „Континвест“ ООД направените пред КЗК разноски в общ размер на 2 290 лв за производството пред КЗК, от които 850 лв платена държавна такса и 1 440 лв платено възнаграждение на един адвокат, установени чрез представените пред Комисията договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. По изложените съображение и на основание чл. 235 АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 42/12.01.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-664/2022 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ определение № 881/10.11.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-664/2022 г. в частта му за разноските по т. 3 от диспозитива, като: ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], да заплати на „Континвест“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], сумата от 2 290 /две хиляди двеста и деветдесет/ лева разноски за производството пред КЗК. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026