Определение · № 3615/2023 · дело 3186/2023

По дело 3186 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3615 София , 05.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 3186 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 205, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Ринекс – М“ ЕООД, с адрес гр.София, представлявано от управителя И. Бялков, чрез процесуалния си представител адв. А. Цветков, срещу определение № 232 от 2.03.2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) постановено по преписка, вх. № КЗК-123/23.02.2023 г. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което частния жалбоподател прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде допусната временна мярка "спиране" на процедурата за откриване на обществена поръчка. Ответната страна - генералния директор на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, редовно уведомен за постъпилата жалба. В срока по чл. 232 от АПК, в постъпилия отговор на частната жалба, чрез процесуалния си представител Д. Кирилова, заемащ длъжността - ръководител сектор в отдел „Правен“, с юридическо образование и правоспособност, изразява становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното определение на Комисията за защита на конкуренцията за правилно и законосъобразно. По подробно изложени доводи, моли съда да постанови определение с което да остави в сила обжалвания акт. Настоящият състав констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е допустимо. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по преписка № КЗК-123/23.02.2023 г., във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-288/15.02.2023 г. от „Ринекс – М“ ЕООД срещу действие по издаване на Разяснение № 3, публикувано в ЦАИС ЕОП на 10.02.2023 г., на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/ в отговор на искане за разяснение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изграждане на 6 пътни надлеза в железопътни участъци Скутаре-Оризово и Завой-Церковски на мястото на съществуващи прелези по проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2“ по шест обособени позиции, открита с Решение №F305761 от 14.12.2022 г. на възложителя. Уникален номер на поръчката в РОП: 00233-2022-0123. С жалбата по реда на чл. 203, ал. 2 ЗОП е направено искане за налагане на временна мярка – „спиране на процедурата“ за откриване на обществената поръчка с доводи, че с обжалваното Разяснение № 3, възложителят е променил документацията за участие в процесната процедура. Навел доводи, че в документацията за участие, възложителят не е поставил ограничение да не се надвишават пределните стойности по отделните показатели (стойност на проектиране, стойност за строителство, машини и съоръжения, стойност за дейности по публичност, стойност за непредвидени работи) от образеца на ценовото предложение. Твърдял, че временната мярка следва да бъде наложена с оглед защитата на обществения интерес, като според него, възложителят няма неотложна нужда от провеждане на процедурата и спирането й няма да има отрицателни последици. По направеното искане е постановено обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на същото дружество за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. За да отхвърли искането за налагане на временна мярка, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото като цяло. Този извод следва от специфичния предмет на обществената поръчка. КЗК е приела, че спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществена поръчка за предвидените дейности и поради това налагането на временна мярка ще доведе до увреждане на обществения интерес като цяло, както и ще настъпят неблагоприятни последици за възложителя и обществото. По тези съображения КЗК е счела искането за неоснователно и не е допуснала спиране на процедурата. Обжалваното определение е правилно. Производството по искане за налагане на временна мярка „спиране на процедура за възлагане на обществена поръчка“ се развива само при подадена жалба срещу решение на възложителя с изключение на решението му за определяне на изпълнител. В случая е налице жалба срещу действие по издаване на Разяснение № 3 на възложителя, в отговор на искане за разяснение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет, в която наред с доводите за незаконосъобразност на това решение е направено искане за налагане на временна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗОП по мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за откриване на обществена поръчка. При произнасяне по искането комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните. Именно с оглед на така прогласените критерии за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че с оглед предмета на обществената поръчка приоритет следва да се даде на обществения интерес. В случая се отнася до откриване на обществена поръчка с предмет „Проектиране и изграждане на 6 пътни надлеза в железопътни участъци по проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2“ по шест обособени позиции и е безспорно, че своевременното изпълнение на поръчката с оглед спецификата й ще осигури възможност за нормалното функциониране на процесните транспортни железопътни участъци, като част от националната и транс-европейската транспортна мрежа. Изводите на Комисията за защита на конкуренцията в обжалваното определение за наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 2 от ЗОП и същевременно за наличие на предпоставките по ал. 3 на същия текст за отказ за налагане на исканата временна мярка, са в съответствие с изискванията на цитираните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Цитираната норма, приложена в настоящия случай налага извод за неоснователност на искането за налагане на временната мярка. В жалбата се поддържат твърдения за нарушения на процедурата, основателността на които правилно е прието, че е предмет на друго производство. Тези доводи обаче са и в смисъл, че няма да настъпят неблагоприятни последици за всички участници и обществения интерес в по голяма степен от ползата от прилагането на временната мярка. Настоящият състав приема за законосъобразни и обосновани правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ЗОП. Съобразно този текст временна мярка може да не се наложи, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая е извършена прецизна преценка на възможността при налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка, да бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани с осигуряване възможността за нормалното функциониране на транспортната ЖП мрежа, което е от важно обществено значение, а налагането на временна мярка ще доведе до увреждане на обществения интерес и до настъпване на неблагоприятни последици за възложителя и обществото. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. При тази съпоставка се налага извода, че ползата от налагането на временна мярка е само за жалбоподателя, докато вероятността за съществено засягане на значим обществен интерес е по отношение значителен брой лица. Предвид на изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 232 от 02.03.2023 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-123/23.02.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ