Определение · № 3746/2023 · дело 3087/2023

По дело 3087 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3746 София , 06.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЯВОР КОЛЕВ по административно дело № 3087 / 2023 г. Производство по чл.229 ал.1, т.2 и сл. от АПК. Постъпила е частна касационна жалба от Медицински център „Епика“ООД с адрес на управление гр. София, чрез адв. Велкова, срещу Определение №957 от 01.02.2023 г. по адм. д. №973/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без уважение молбата на лечебното заведение за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №РД-04-390 от 05.10.2022г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ – София. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и вместо него да се постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е депозирано от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ – София, с което счита частната жалба за неоснователна За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. С атакуваното Определение от 01.02.2023г. състав на АССГ е приел, че ООД-то не е установило предпоставките, посочени в чл.166 ал.2 във вр. с ал.4 АПК, а именно, че за дружеството ще са налице значителни или трудно поправими вреди в резултат на разпореденото с акта заличаване на регистрацията му като лечебно заведение за извънболнична помощ и това съпоставено с интензитета на защитавания в този случай обществен интерес. Настоящият състав на касационната инстанция констатира, че с процесната Заповед е разпоредено заличаването на ООД-то като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ по чл.8 ал.1, т.2 б. „в“ от Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ), на основание чл.45 ал.1,т.3 от ЗЛЗ, поради това, че е осъществило дейности в нарушение на извършената негова регистрация. В съобразителната част на акта е посочено, че в медицинския център е установено, при осъществена комплексна проверка от контролни органи на Агенцията, за което и бил съставен и Констативен протокол от 04.10.2021г., извършване на процедури, попадащи в обхвата на дейност по специалност „Съдова хирургия“, като такава дейност на е вписана в удостоверение за регистрация на лечебното заведение. Съгласно новелата на чл.45 ал.5 ЗЛЗ оспорването на цитираната заповед не спира изпълнението и, като съдът може да постанови спиране в подобна хипотеза, съгласно чл.166 ал.4 АПК, само при изпълнение на условията по ал.2, т.е. само ако това изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка в тежест на молителя е било да установи наличието на някоя от тези предпоставки. В тази връзка административния съдия законосъобразно е приел, че лечебното заведение не установява такива конкретни факти, от които да се направят изводи, че в неговата сфера ще настъпят вреди, които могат да се определят било като значителни, било като трудно поправими. С частната касационна жалба защитата на ООД-то продължава голословно да сочи, че ще настъпят вреди от спиране работата на лечебното заведение, но липсват доказателства, че тези вреди ще са значителни, тъй като не се ангажират такива за лекуваните лица в периодите преди издаване на акта в лечебното заведение, респ. че вредите ще са трудно поправими, с оглед преустановяване лечението на намиращи се там в момента пациенти, за което не се представят каквито и да е доказателства, че има дори и един пациент с недовършено лечение към датата на направеното искане. Общите аргументи, че актът ще увреди лечебното заведение са верни, но с тях законът не свързва основание за спиране на изпълнението му, тъй като това вече е било преценено от законодателя при регламентиране предпоставките по чл.45 ал.5 ЗЛЗ, като е даден превес на обществения интерес, стоящ зад основанието за прилагане на крайната мярка за прекратяване на регистрацията на лечебното заведение. В този смисъл частният касационен жалбоподател не установи негов интерес поне с подобен интензитет на съпоставяния, което да мотивира и настоящия състав да приеме за основателна изложената от него теза. Като неотносими за необходимата преценка са представените допълнителни доказателства, които касаят преценката, но по същество на висящия спор. Или определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 , във връзка с чл. 236 от АПК , Върховния административен съд, Шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ : ОСТАВЯ В СИЛА Определение №957 от 01.02.2023 г. по адм. д. №973/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ