Решение · № 3886/2023 · дело 7115/2022

По дело 7115 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3886 София , 11.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 7115 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Александрова Лоджистикс“ ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. З. Наумов срещу решение № 1927/23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1820/2021 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22221020002718 - 091 - 001/13.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 68/13.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП за установени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 60 лв. за данъчен период на месец февруари 2020 г. и за непризнато право на данъчен кредит в размер на 115 794,81 лв. за данъчен период на месец ноември и декември 2019 г., както и януари 2020 г. по фактури, издадени от „Арест Груп“ ЕООД и „Инокс 2000“ ЕООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че процесните фактури не съдържат описание на вида на стоката и, че не са осъществени последващите доставки на стоките „млечен продукт“ за Гърция въпреки, че приходните органи са приели тези доказателства за безспорни въз основа на официални документи – протоколи за извършени проверки на стоки с висок фискален риск, изготвени от дирекция „Фискален контрол“ при НАП. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда за нереалност на процесните доставки, тъй като те не се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства. В тази връзка в касационната жалба се излагат доводи въз основа на съдебна практика на СЕС по дела С – 430/19 и С – 277/14, като счита, че изводът на съда за нереалност на доставките представлява нарушение на законодателството на ЕС и на националното законодателство. В останалата част в касационната жалба са изложени оплаквания срещу действията на приходните органи в ревизионното производство, както и че в ревизията не е имало твърдения за данъчна измама, нито е доказано участието на дружеството в такава измама или за знание за измама. За неотносимо към правния спор касационният жалбоподател счита посоченото от ответника решение на СЕС по дело С – 271/12, доколкото то коментира случай на доставка на услуги, при които във фактурата не бил посочен друг елемент – количеството и цената на предоставената услуга, а в процесните фактури този елемент е налице. Иска се в касационната жалба отмяна на обжалваното решение като неправилно и отмяна и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск.Т. Бакърджиева моли касационната жалба да се отхвърли и да се потвърди първоинстанционното решение без да излага конкретни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 115 794,81 лв. по фактури, издадени от „Арест Груп“ ЕООД и „Инокс 2000“ ЕООД първоинстанционният съд е приел че не е доказана реалността на доставките с предмет „млечен продукт с растителни мазнини/ вакуум“ и една фактура с предмет „енергийна напитка RED BULL“ за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2019 г., както и януари 2020 г. Според съда въпреки, че фактурите са били придружени с приемателно – предавателни протоколи, които са съставени, за да удостоверят предаването, респ. приемането на стоките, са записани по идентичен начин, както е във фактурите. За доказване мястото на съхранението на стоките от страна на доставчика според съда е представен договор за наем от 21.10.2019 г. с „Макс – Март и Ко“ ЕООД като наемодател на недвижим имот в гр. София, ул. „Месечинка“ № 5, кв. „“Овча купел“ – „оборудван цех за производство и преработка на пилета и пилешки разфасовки“ с площ от 170 кв.м. с плюсови камери, атмуси за варене и пушене и др. Съдът е приел, че в процесните фактури не е конкретизиран предмета на доставките и от „Арест Груп“ ЕООД, и от „Инокс 2000“ ЕООД, поради което е направил извод, че не е доказана реалността на доставките въпреки, че „Александрова Лоджистикс“ ЕООД разполага по договор за наем с "Александър Логистикс" ООД с хладилен склад за търговия на едро и е вписан в представените приемателно – предавателни протоколи. За тях съдът е приел, че повтарят по идентичен начин фактурите, като за място на предаване е записано складовата база на „Александрова Лоджистикс“ ЕООД в с. Казичене, а като номер на транспортното средство е посочен [рег. номер] (относно доставките от „Инокс 2000“ ЕООД). По отношение на доставките от „Арест Груп“ ЕООД е посочено, че стоките също са предадени в склада на „Александрова Логистикс“ ЕООД в с. Казичене, транспортът е бил за сметка на доставчика с превозно средство с номер [рег. номер], собственост на „Ли – Март и Ко“ ООД, който по принцип превозва месо и месни продукти Въз основа на така установените от ревизията факти и обстоятелства съдът е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки и е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт за непризнатия данъчен кредит в размер на 115 794,81 лв. по фактури от „Арест Груп“ ЕОД и „Инокс 2000“ ЕООД за данъчни периоди на месеците ноември 2019 г. и януари 2020 г. Относно доначисления ДДС в размер на 60 лв.за данъчен период на месец февруари 2020 г. съдът е потвърдил ревизионния акт и не е изложил конкретни мотиви, но и в касационната жалба липсват оплаквания в тази част. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит е обусловено от доказване по безспорен начин от ревизираното лице на основаноие на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, че е вследствие на реално извършени доставки на стоки, какъвто е настоящия казус, т.е.е извършено е разпореждане с предмета на доставките от доставчика в патримониума на получателя. В хода на ревизионното производство освен издадените от доставчиците „Арест Груп“ ЕООД и от „Инокс 2000“ ЕООД фактури с предмет „млечен продукт с растителна мазнина/вакуум“, са представени и приемателно – предавателни протоколи, подписани от страните по доставките, които са оформени подобно на издадените фактури. За тези протоколи правилно съдът е приел, че не съдържат различни данни от фактурите. Във фактурите от „Арест Груп“ ЕООД липсват данни къде е станало приемането и предаването на стоките предвид отбелязването само, че е в гр. София, докато в приемателно – предавателните протоколи на същите стоки, но с доставчик „Инокс 2000 ЕООД освен предмета на доставките е посочено, че обектът, където стоките са предадени на „Александрова Лоджистикс“ ЕООД е складовата база на последния в с. Казичене. Върху фактурите е сканиран и касов бон за заплащане стойността на доставката и начисленото ДДС. В част от приемателно - предавателните протоколи по доставките с „Инокс 2000“ ЕООД е отразено и транспортното средство, извършило превоза на стоките с номер [рег. номер]. Същият наемодател на склад е и по доставките от „Арест Груп“ ЕООД. Представени са договори за наем от 01.05.2019 г. с наемодател „„Макс – Март и Ко“ ЕООД по доставките от „Арест Груп“ ЕООД и от 15.12.2019 г. по доставките от Инокс 2000“ ЕООД, като посоченият склад е находящ в гр. София, ул. „Месечинка“ № 5, кв. „Овча купел“ – цех за производство и преработка на пилета и пилешки разфасовки, като няма данни този склад да може да се използва и за съхранение на млечни продукти. Съдът правилно е приел, че представените доказателства не са достатъчни, за да се направи категоричен извод за реалност на процесните доставки. Относно транспортирането на стоките са посочени превозните средства, осигурени от доставчиците, за което липсват съответните транспортни документи. За недоказването на транспорта обаче след като е установено, че се извършва от доставчиците, не може да се вменява в тежест на получателя да представя доказателства за това, но липсата на такива доказателства, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, представлява индиция за неосъществените като реални доставки, а само документалното им оформяне. Като се има предвид количеството стоки, които са фактурирани от двамата доставчици, нито в ревизионното производство, нито пред първостепенния съд касационният жалбоподател е представил кантарни бележки (експедиционни бележки) и/или складови разписки, установяващи предаването, респ. приемането на процесните стоки, поради което не може да се приеме, че то е установено по категоричен начин с оглед големите количества, които са фактурирани стоките така, както е вписано във фактурите и в приемателно – предавателните протоколи. Като се има предвид вида на стоките, не са представени и съответните сертификати, които би трябвало да ги придружават съгласно Закона за храните. Липсват и каквито и да било доказателства по какъв начин са договорени доставките. По издадените фактури от „Инокс 2000“ ЕООД е представен договор от 02.01.2020 г., в който изрично е посочено, купувачът прави заявка за необходимите му количества на имейл или по телефон, а продавачът се задължава да предостави стоката във вид, количество и опаковка, уточнени при заявката, придружена с необходимите експедиционни документи – фактура и приемателно – предавателен протокол. Данни по какъв начин са правени заявките липсват, вкл. и такива, установяващи конкретизиране условията на доставките. Разбира се фактурите могат да заместят договорите, но като се има предвид количеството на процесните стоки и обичайната търговска практика, е необходимо да има и доказателства по какъв начин е станало договарянето на доставките, респ. предаването от доставчика на получателя. В писмено обяснение в хода на ревизията от „Инокс 2000“ ЕООД е посочено, че при всяка доставка в склада на „Александрова Лоджистикс“ ЕООД, където е извършено предаването на стоките е извършвано контролно измерване, но доказателства за такова измерване, липсват по делото. такива доказателства липсват и по отношение фактурираните доставки от "Арест Груп" ЕООД. Относно последващите доставки, за които касационният жалбоподател излага доводи представените доказателства (непреведени документи) за осъществени ВОД за Гърция не установяват твърденията на касатора, че със същите продукти са съществени тези доставки, тъй като от фактурите се установява, че за доставките за Гърция вписаните стоки са „бяло сирене от 100 % мляко“, което не може да се свърже по категоричен начин с процесните доставки на „млечен продукт с растителни мазнини/вакуум“. Правилно решаващият съд се е позовал на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти предвид, че във фактурите и протоколите за предаване и приемане е вписано само млечен продукт с растителни мазнини и не е конкретизиран вида на продукта, поради което същите не са индивидуализирани нито във фактурите, нито при предаването им, тъй като, както във фактурите, така и в посочените протоколи е записано само обобщеното наименование на продуктите, поради което следва да се възприемат аргументите на съда, че е следвало предметът на доставките да се конкретизира от страните, но това не е сторено. Осчетоводяването на процесните фактури, което е установено от съдебно – счетоводната експертиза не е равнозначно на реалното доставяне на вписаните в тях стоки, които не са и конкретизирани арг. от чл. 71, т. 1 ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. В ЗДДС липсва разпоредба, която да изисква осчетоводяването на фактурите, за да се признае правото на данъчен кредит, а законодателят е приел, че за законосъобразното му упражняване е необходимо установяване на реалното им осъществяване – чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика на Съда на Европейския съюз по дела С – 324/11, С – 271/12, С – 18/13 и др., в които съдът е приел, че правото на данъчен кредит е предпоставено от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, а в случая липсва конкретният вид стока. Съгласно решението по дело С – 285/11, също цитирано в обжалваното съдебно решение СЕС приема категорично, че правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки са реално осъществени и впоследствие са използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, което в конкретния случай правилно първостепенният съд е установил, че не е безспорно доказано. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон – ЗДДС, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не са налице сочените от касатора основания за отмяна и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски. Такива не се следват и на ответника по касация, тъй като процесуалният представител не е заявил такава претенция пред настоящия касационен състав, въпреки представения списък по чл. 80 ГПК, нито е изложил каквито и да било доводи по съществото на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 1927/23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1820/2021 г. по описа на Административен съд, София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА