Определение · № 4283/2023 · дело 3627/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 4283
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 3627/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 3627 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4283 София , 21.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по административно дело № 3627 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Хърайзън Инвестмънтс" ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. Д. Цолева - Рашкова, срещу Разпореждане № 275 от 06.03.2023 г., постановено по адм. д. № 29 по описа на Административен съд – Кюстендил (АС - Кюстендил) за 2022 г. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу Решение № 186 от 30.11.2022 г., постановено по адм. д. № 29 по описа на АС – Кюстендил за 2022 г. С него е отхвърлена предявената от "Хърайзън Инвестмънтс" ЕООД жалба срещу Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № АУ-21002515-1 от 01.12.2021 г., издаден от главен специалист в Отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница, потвърден с Решение изх. № 26-00-3183-1 от 30.12.2021 г., издаден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане. Обръща внимание, че по допустимостта на предявената касационна жалба първоинстанционният съд се е произнесъл преди да постанови обжалваното разпореждане с Разпореждане № 81 от 21.01.2023 г., с което е разпоредил заплащането на дължимата държавна такса. Твърди, че съдът нямал право да преразглежда своите действия - в казуса да подлага на повторна проверка становището относно допустимостта на касационната жалба. Наред с това, в постановеното съдебно решение било посочено, че подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок. В допълнение на изложеното се поддържа становище, че без основание съдът приравнил обжалването на спорния АУЗ с обжалването на ревизионните актове, които при това подлежат на обжалване по различен ред. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното разпореждане и допускане до разглеждане на касационната жалба. Ответникът не представя възражение по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане АС - Кюстендил е оставил без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу Решение № 186 от 30.11.2022 г., постановено по адм. д. № 29 по описа на АС – Кюстендил за 2022 г. на основание чл. 215, т. 4 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът съобразил дадените от Върховния административен съд указания с Разпореждане № 2951 от 23.02.2023 г. При това приел, че предявената касационна жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно оспорване, тъй като установеното с АУЗ публично вземане е в общ размер до 4000,00 лв. (без начислените лихви за забава). По тези причини съдът приел, че следва да остави без разглеждане касационната жалба. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. По предписанието на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. При така цитираната правна регламентация ограничението относно касационното обжалване по чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по оспорване на актове за установяване на задължения по ЗМДТ. По изложените причини направените в частната жалба оплаквания в обратния смисъл са неоснователни. Изводите на съда, че обжалваното съдебно решение, чийто касационен контрол се претендира, касае публични вземания на настоящия частен жалбоподател в общ размер до 4000,00 лв., без лихвите, са обосновани. В този смисъл правилна е преценката му за процесуална недопустимост на оспорването в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК. Неоправдани са оплакванията на частния жалбоподател, основани на извършената от първоинстанционния съд втора преценка досежно допустимостта на касационното оспорване, която е противоречаща с тази, извършена от него в Разпореждане № 12 от 04.01.2023 г. С аргументи от разпоредбата на чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, то може да бъде отменяно или изменяно от постановилия го съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Очевидно в казуса, а и с оглед указанията, дадени от Върховния административен съд в Разпореждане № 2951 от 23.02.2023 г., постановено от председателя на първо отделение, първоначално направената преценка за допустимост на жалбата е била погрешна. Такава се явява и преценката относно обжалваемостта на първоинстанционния акт по същество на спора, вписана в него. Релевантен за преценката по чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК е именно размерът на задълженията, за законосъобразното установяване на които се е произнесъл първоинстанционният съд като е отхвърлил жалбата. В случая този размер е 2966,88 лв., без лихвите, а адресат на АУЗ е юридическо лице. Доколкото предявената срещу АУЗ жалба е била отхвърлена от състава на АС – Кюстендил, обжалваемият интерес, който е значим за преценката за допустимост на касационната жалба, е същият. В този смисъл, правилни и в съответствие със закона са правните изводи на първоинстанционния съд, обективирани в обжалваното разпореждане за недопустимост на предявеното касационно оспорване по чл. 215, т. 4 АПК по аргумент от разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 275 от 06.03.2023 г., постановено по адм. д. № 29 по описа на Административен съд – Кюстендил за 2022 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026