Решение · № 4263/2023 · дело 8762/2022

По дело 8762 / 2022 РЕШЕНИЕ № 4263 София , 20.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията Весела Павлова по административно дело № 8762 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния му представител гл.юрк. Р.Миланова – Беева срещу решение № 28 от 13.07.2022 г. по адм. дело № 174/2022 г. на Административен съд Русе. С обжалваното решение по жалба на ЕТ „Б. Паскалиев – Н. Паскалиева – Б. Паскалиев“ е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 66-ФК от 31.03.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Бяла, [улица], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „г“ ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото са налице доказателства, че е установено разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД. На следващо място, твърди, че нарушението не е отстранено към датата на издаване на процесната ЗНПАМ, както и че в оспорената заповед се съдържат ясни и конкретни мотиви досежно продължителността на срока на мярката. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на ЕТ срещу заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ „Б. Паскалиев – Н. Паскалиева – Б. Паскалиев“ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 66-ФК от 31.03.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Бяла, [улица], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за извършено нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „г“ ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС. За да отмени процесната ЗНПАМ, съдът е развил съображения, че извършването на твърдяното нарушение не е установено по безспорен начин. Приел е, че от събраните по делото доказателства ЕТ е изпълнил задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива, като установените различие в количествата не са повлияни от действия на търговеца, а са от технически характер. Посочил е, че след констатираното от контролните органи разминаване в данните ЕТ е предприел действия за неговото отстраняване. Според съда налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на търговеца. С обжалваното решение съдът е обосновал и липсата на мотиви за разпореденото със заповедта запечатване на обекта от 14 дни, което води до извода за несъразмерност на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП съгласно чл. 118 от ЗДДС са "данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива" /ал. 6 и "данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях" /ал. 10/. От друга страна, чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. От описаната в протокола за извършена проверка се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата / данни от акцизен данъчен документ/. Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно, самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то това означава, че не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ. Следователно, липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС поради същото обстоятелство – задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е определено като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби. На следващо място, касационната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че след проверката и констатираните разминавания в данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД, търговецът е предприел действия по отстраняването на тези несъответствия. В приложения сервизен протокол от 28.03.2022 г., издаден от „Дианел Сервиз“ ЕООД /процесната ЗНПАМ е издадена на 31.03.2022 г./ е отразено, че при проверката на описаните нивомери и системния журнал е установено, че работата на нивомерната система е нормална и отчита правилно спрямо калибровъчните таблици, предоставени от клиента и с оглед разликата в доставките по документи /АДД/ се препоръчва изготвянето на нови калибровъчни таблици. В тази връзка не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, както и при проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Касационната инстанция намира за правилен и достигнатия от АС Русе извод, че налагането на процесната ПАМ „запечатване на обекта“ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. В заповедта не са изложени конкретни мотиви, обуславящи така определената продължителност на мярката. Липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното законодателство, реализирани приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети лица, което означава, че след преценка на всички тези обстоятелства органът е следвало да определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта, но не е сторил това. Наличието на общи съждения за вида на засегнатите от нарушението обществени отношения, както и за възможната вреда за фиска не изпълва изискването за мотивиране на акта досежно продължителността на срока на мярката. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗНПАМ, АС Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 13.07.2022 г. по адм. дело № 174/2022 г. по описа на Административен съд Русе. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА