Определение · № 4388/2023 · дело 3695/2023

По дело 3695 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4388 София , 25.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по административно дело № 3695 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Корнер“ ООД, представлявано от управителя В. Николов, чрез адв. Маринова като процесуален представител, против определение № 83 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 442/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение № 64 от 07.02.2023 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, разглеждане по същество на частната жалба срещу определение № 64 от 07.02.2023 г. и уважаване на направеното искане за поставяне на задачи на експертизата. Ответникът – кметът на община Каварна, чрез адв. Савов като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на частната жалба и претендира оставянето й без разглеждане. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Корнер“ ООД срещу заповед № 776/03.08.2022 г. на кмета на община Каварна, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 ЗУТ му се нарежда да премахне незаконосъобразно поставени преместваеми обекти. С определение № 64 от 07.02.2023 г. съдията-докладчик не допуска като задачи на назначената по делото съдебно-техническа експертиза част от въпросите, поставени от дружеството, а именно: „Каква е разликата между „преместваем обект“ по смисъла на ЗУТ и „декинг” по пар. 5, т. 11 от Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна от 15.08.2022 г.? и „Какви документи/разрешения се изискват за поставянето на „декинг” по смисъла на пар. 5, т. 11 от Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане?”, като оставя без уважение искането за поставяне на допълнителни задачи към вещото лице на този етап. С обжалваното определение № 83 от 20.02.2023 г. частната жалба на дружеството против определение № 64 от 07.02.2023 г. е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, съдът приема, че определение № 64 от 07.02.2023 г. не попада в категорията актове, подлежащи на съдебен контрол по смисъла на чл. 229, ал. 1 АПК. По тези съображения обосновава извод за недопустимост на подадената срещу него частна жалба на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 213а, ал. 2 АПК. Определението е правилно. Формираният от съда извод за недопустимост на частната жалба против определението, с което не се допускат като задачи на експертизата, поставени от жалбоподателя въпроси, се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично предвидени в закона. Обжалваното определение касае събирането на доказателства и е по хода на делото. Същото не прегражда пътя на съдебна защита, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в законова норма. Поради това подадената срещу него частна жалба законосъобразно е приета от административния съд за недопустима за разглеждане по същество. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че предвид посочената в съдебния акт необжалваемост на определението за отхвърляне на искането му за поставяне на допълнителни задачи към вещото лице, отделно от съдебното решение и предвидения едноинстанционен съдебен контрол на заповедта за премахване на преместваем обект съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 във вр. с чл. чл. 57, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 ЗУТ, се отнема възможността да защити правата си в съдебното производство в пълен обем. Въведената в чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ едноинстанционност на производството по оспорване на заповеди от този вид не променя характера на обжалваното определение като такова по хода на делото. Касационната инстанция не разполага с правомощие да разпорежда на административния съд извършване на определени процесуални действия, свързани със събирането на доказателства, вкл. за поставяне на конкретни допълнителни задачи на съдебно-техническата експертиза. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 83 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 442/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ