Определение · № 4450/2023 · дело 3526/2023

26 април 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
4450
Година на номера
2023
Дело №
3526/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3526 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4450 София , 26.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 3526 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по частна жалба на „Вирджиния – Ер Ен“ ЕООД със седалище в гр. Бургас, подадена чрез упълномощения адвокат Е. Василев, против определение № 1083 от 01.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1052/2022 г. по описа на Административен съд - София-област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо с характер на определение с изх. № ДИП-376/КЗК-932/21 от 24.06.2022 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба и в допълнителните писмени защити са изложени доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че от издаденото писмо е видно, че КЗК правилно е възприела подадената молба като такава за изменение на постановеното решение в частта за разноските, но липсвало произнасяне по направеното искане за редуцирането им, като имплицитно бил постановен отказ. Не съответствало на обективните факти и правото, че писмото нямало характер на индивидуален административен акт, тъй като очевидно с него се засягали права и законни интереси на жалбоподателя във връзка с възлагането на последващи разноски в производството пред КЗК. Претендира се отмяна определението. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията, не изразява становище по частната жалба. Ответната страна – „А1 България“ ЕАД, в писмен отговор, депозиран чрез адвокат П. Велчев, взема становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното определение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо на председателя на Комисията за защита на конкуренцията с изх. № ДИП-376/КЗК-932/21 от 15.06.2022 г., с което жалбоподателите „Кейбъл Ком –Холдинг“ ООД, „Видеосат – Нове“ ООД, „Вирджиния - Ер ЕН“ ЕООД, „Диана Кабел ТВ“ ООД, „Делта“ ООД, „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, „Каварна Сат“ ООД, „Лъки“ ООД са уведомени за процедурата, по която се развива производството пред КЗК за присъждане на разноски по реда на ЗЗК. В писмото е посочено още какви действия за били предприети за уведомяване на частния жалбоподател за постановеното решение № 365 от 26.05.2022 по преписка № КЗК-932/2021 г. и от кой момент Комисията счита, че тече срокът за обжалване на това решение. За да остави без разглеждане като недопустима жалбата срещу оспореното писмо и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че същото няма характер на индивидуален административен акт, тъй като не е налице изрично волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, или е налице отказ да се издаде такъв акт. Изложени са съображения, че с писмото дружеството е информирано, че е спазена процедурата по чл. 69, ал. 5 от ЗЗК за присъждане на разноски и не е налице отказ да се издаде нарочен акт, тъй като такава процедура не е предвидена в производството пред КЗК по действащия ЗЗК. Изрично е посочено, че жалбоподателят е обжалвал решение № 365 от 26.05.2022 по преписка № КЗК-932/2021 г., включително в частта за разноските, по което е образувано адм. д. № 577/2022 г. по описа на АССО и с което решение съдът е длъжен да се произнесе по тях. Поради това не бил налице правен интерес от обжалване на писмото, включително за направеното искане да се задължи органът да се произнесе. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 5 от ЗЗК /нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г./, която е цитирана и в оспореното писмо, когато комисията постанови решение, с което установи, че не е извършено нарушение, или когато производството е прекратено поради оттегляне на искането, комисията възлага направените разноски на лицето, по чието искане е образувано производството, ако са поискани от другата страна. Във всички останали случаи разноските остават за страните така, както са направени. В ЗЗК липсва изрична разпоредба, която да регламентира възможност по искане на страните, направено в срока за обжалване, Комисията за защита на конкуренцията да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това налага извода, че жалбоподателят би могъл да заяви доводите си за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да защити правата си с обжалване на решението на КЗК, по което АССО ще се произнесе с решението си по съществото на спора. Касационната инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че с оспореното писмо не се накърняват правата и законните интереси на жалбоподателя, независимо от изложените в частната жалба доводи, че е налице декларативен отказ от правосъдие. От приложеното по делото решение № 1174 от 16.11.2022 г. по адм. дело № 557/2022 г. на АССО, постановено в производство по обжалване на решение № 365 от 26.05.2022 по преписка № КЗК-932/2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията е видно, че съдът се е произнесъл по касационното оплакване досежно разноските, които са били възложени на „Вирджиния – Ер Ен“ ЕООД, т.е. настоящият частен жалбоподател не е бил лишен от възможността да упражни претендираните в настоящото производство права в рамките на производството пред първата съдебна инстанция. Извън изложеното следва да бъде посочено и че в оспореното писмо, подписано от председателя на КЗК, не е обективиран акт от категорията на визираните в чл. 64, ал. 3 от ЗЗК, поради което това писмо не може да бъде предмет на съдебен контрол. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което не се нарушава и правото на защита на частния жалбоподател, което той може да реализира и което е сторил в основното производство. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1083 от 01.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1052/2022 г. по описа на Административен съд - София-област. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026