Определение · № 4372/2023 · дело 3654/2023

По дело 3654 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4372 София , 25.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по административно дело № 3654 / 2023 г. Производството се развива по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е на основание частна жалба на „Ботаник Гардън“ ООД с [ЕИК] против Определение № 448/15.02.2023 г. по адм.д. № 2509/2022 година по описа на Административен съд – Варна. Твърди се, че определението на съда е неправилно. Не били взети направените в жалбата оплаквания, свързани с наличието на право на собственост на дружеството върху част от имота, чието предназначение е променено. Твърди се нищожност, респективно незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът формално се позовал на нормата на чл. 24 ал. 4 от ЗОЗЗ и чл. 41 ал. 4 от ППЗОЗЗ. Изложена е „хронология на събитията“ до издаване на акта и са описани приложимите според частния жалбоподател норми от ЗОЗЗ и Правилника към него. Иска се отмяна на определението и прогласяване нищожността на административния акт или неговата отмяна и връщане на делото на Административен съд – Варна за произнасяне по същество по жалбата. Ответника по частната жалба - Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на Областна дирекция "Земеделие" Варна дава становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на "Ботаник Гардън" ООД, срещу Решение № 5/08.07.22 г., издадено от Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на Областна дирекция "Земеделие" Варна, в частта по т. 6, с която е променено предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Със същото е определена такса по чл. 6, т. 7 от приложимата Тарифа, в размер на 37076,32 лв. Съдът е приел, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо, тъй като съгласно чл. 24, ал. 4 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 4 от ППЗОЗЗ към момента на подаване на жалбата, оспореното решение е влязло в сила, тъй като определената с него такса е внесена на 13.07.2022 г. Прието е, че е налице влязъл в сила стабилен административен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Първоинстанционният съдебен състав е приел правилно и обосновано, че депозираната пред него жалба е срещу влязъл в законна сила административен акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Налице е специалната процесуална норма, по силата на която решението за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, влиза в сила след заплащане на държавната такса по чл. 30 от ЗОЗЗ – чл. 24 ал. 4 от ЗОЗЗ. Правилна е констатацията, че и разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ППЗОЗЗ е с аналогично съдържание. Настоящият съдебен състав напълно споделя становището, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежат невлезлите в сила административни актове, като след влизането им в сила е изключена възможността за съдебен контрол. Правилно е и формулираното в оспореното определение становище, че влезлия в сила административен акт може да бъде изменен или отменен по разписания в глава осма от АПК ред за възобновяване на производствата по издаване на административни актове. Законодателя е предвидил специална процедура за защита на интересите на неучаствали в производството по издаване на административен акт субекти и е извън правомощията на съда да изземва функциите на администрацията по чл. 99 и следващите от АПК. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила. При липса на твърдяните в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност определението следва да се остави в сила. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски е основателно, но е в необосновано завишен размер. Следва частния жалбоподател да бъде осъден да му заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразен с разпоредбата на чл. 78а от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 448 от 15.02.2023 г. по адм.д. № 2509 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г. ОСЪЖДА „Ботаник Гардън“ ООД с [ЕИК] да заплати на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на Областна дирекция "Земеделие" Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА