Определение · № 5114/2023 · дело 4048/2023

По дело 4048 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5114 София , 15.05.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТЕЛА ДИНЧЕВА по административно дело № 4048 / 2023 г. Производство по чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. от АПК . Постъпила е частна касационна жалба от "Мартен груп" ЕООД срещу Определение № 601 от 13.03.2023 год. по адм. д. № 410/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на търговското дружество за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-22 от 10.02.2023 г. на Директор на РИОСВ – Бургас. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и вместо него да се постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт. Претендират се присъждане на разноски по делото. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от Директор на РИОСВ – Бургас, с което счита частната жалба за неоснователна За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. С атакуваното Определение от 13.03.2023 г. състав на Административен съд – Бургас е приел, че дружеството не е установило предпоставките, посочени в чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК , а именно, че за дружеството ще са налице значителни или трудно поправими вреди в резултат на приложената принудителна административна мярка и това съпоставено с интензитета на защитавания в този случай обществен интерес. Налице е само твърдение без същото да е подкрепено с нужните доказателства. Настоящият състав на касационната инстанция констатира, че процесната ПАМ (посочена като преустановителна такава) е наложена с обжалваната Заповед № РД-22 от 10.02.2023 г. на Директор на РИОСВ – Бургас и се изразява в спиране достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти собственост на търговеца с идентификатори 81178.50.70 и 81178.50.71 по КК на гр. Черноморец, местност "Атия". Като основание за издаване на акта е визирана разпоредбата на чл. 158, т. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) , според която Директорът на РИОСВ може да прилага ПАМ, за да се предотвратят или преустановят административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тях. В съобразителната част на акта в тази връзка е посочено, че визираните обекти (4 броя каравани с обособени дървени навеси подиуми, 4 санитарно-хигиенни блока (тоалетни и баня), 1 къща тип бунгало, 1 дървена постройка наподобяваща –бар), находящи се в двата поземлени имота, в които е изградена и водоснабдителна и канализационна мрежа са изградени без проведени процедури по Глава Шеста от ЗООС , в т. ч. и съвместна процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие . Последващо органът пространно е изложил съображения във връзка с Предложение на прокурор от ОП – Бургас, който при упражняване на правомощията си по надзора за законност, е предложил именно приложените ПАМ – спиране на достъпа и ползването на обектите в имотите на изброените търговски дружества, както и писмо от Началника на Щаба на ВМС, че дейностите в тези имоти създават пряка и непосредствена опасност от възникване на инциденти с намиращите се в съседство имоти – публична държавна собственост, върху които е разположена и военноморска база "Атия" с множество военни плавателни съдове. В тази връзка правилно първоинстанционния съд не е обсъждал пространните мотиви в акта, касаещи обстоятелства и причини, несвързани с налагането на ПАМ по реда на ЗООС от Директора на РИОСВ – Бургас, тъй като накърняване, респ. защитата на обществения интерес в тази връзка (касаещ отбраната и сигурността на страната) не се извършва по този закон и от този орган. Обсъдени са само мотивите касаещи именно посоченото основание по чл. 158, т. 4 от ЗООС . В тази връзка и за да се извърши необходимата правна преценка, следва да се съпоставят две категории – на засегнатия обществен интерес от една страна и тази на засегнатия частен интерес от друга. Досежно първия в акта на ответния Директор е посочено, че той се свързва с направените констатации на 02.09.2021 г. в имотите на дружеството от служители на РИОСВ – Бургас и липсата на проведени процедури по цитираните по-горе два закона, поради което са приети и за извършени нарушения. От друга страна е противопоставимия интерес на търговското дружество – да използва собствените си имоти по предназначение, вкл. и поставените в тях общо 9 броя каравани, тоалетни и бар, тъй като за значителен период от време собственикът няма да има възможност да упражнява абсолютното си право на собственост. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че засягането на сферата на дружеството с наложените преустановителни ПАМ са прекомерни с оглед защитавания обществен интерес в аспекта, попадащ в обхвата на ЗООС (т. е. извън мотивите, касаещи обществените интереси на националната сигурност и отбрана). Това особено се подчертава и от самото поведение на Инспекцията, която още преди година и половина е установила това с констативен акт (изрично цитиран в процесната заповед), но в същия срок няма доказателства за никакви предприети мерки, респ. установени конкретни несъобразявания, респ. и нарушения в обхвата на ЗООС , ЗУТ и другите споменати закони от съответните компетентни органи. В този смисъл най-общото визиране на преустановяване на нарушения, свързани с непроведена процедура по Глава Шеста ЗООС (без тя да се обозначава ясно) има ниска степен на убеждаващо въздействие в контекста на дължимата преценка: установяване на конкретния интензитет на защитавания по оборима презумпция обществен интерес (тъй като той не винаги е един и същ) в случая и съпоставянето му с частния такъв, касаещ сериозно ограничаване правото на собственост на субекта. Или преценявания обществен интерес следва да има конкретно изражение, опредметено в издадения акт на ответния Ръководител и това в случая е особено необходимо, тъй като за разлика от мерките по чл. 158 точки от 1 до 3 ЗООС , тези по т. 4 имат до голяма степен бланкетен характер, поради което конкретното поведение на субекта (изразено чрез действие или бездействие), което мотивира прилагането на дадената ПАМ, следва да бъде индивидуализирано поне до степен, която позволява да се направи съпоставка на двата интереса. В случая и досежно само преценката по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК това не може да бъде сторено, тъй като твърде общото посочване на непроведени процедури по Глава Шеста ЗООС е също бланкетно. Не става ясно за какви процедури и как същите се съотнасят към засяганите от предварителното изпълнение обекти, за което ответният орган е имал и цели 18 месеца да изясни поне това обстоятелство. В този смисъл основателно е възражението за липса на пропорционалност на налаганата мярка, без каквито и да е други фактически установявания от контролните органи на РИОСВ, още повече и при такава значителна давност на констатациите в резултат на които едва година и половина по-късно се предприема и прилагането и. Тези изводи на съда всъщност са особено видими на фона на развитите конкретни аргументи в акта, досежно наличието на ясно посочени обстоятелства, засягащи обаче други значими обществени интереси, чиято закрила не е предвидена да се осъществява по ЗООС , касаещи непосредствено отбраната и сигурността на страната (там органът е изложил подробни мотиви, визират се конкретни факти, определени по време и място). Преценката на този обществен интерес обаче е извън приложното поле, респ. и компетентността на органа, осъществявана по ЗООС , с оглед целите, заложени в последния съгласно дефинитивната норма на чл. 2 на същия и изхождайки от принципите в чл. 3 , на които се основава опазването на околната среда. Консеквентно това обосновава и изводи на настоящият състав – за отмяна на оспореното определение, като вместо него се постанови друго, с което се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед на Директор РИОСВ – Бургас. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на частният жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди РИОСВ-Бургас да заплати на "Мартен груп" ЕООД разноски по делото в размер на 150 лева държава такса. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, Шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 601 от 13.03.2023 г. по адм. д. № 410/2023 г. по описа на Административен съд Бургас и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-22 от 10.02.2023 г. на Директор на РИОСВ – Бургас до приключване на производството по нейното обжалване. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА