Определение · № 4555/2023 · дело 3747/2023

По дело 3747 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4555 София , 28.04.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по административно дело № 3747 / 2023 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК . Образувано е по подадена частна касационна жалба от „Грийн лайф“ ЕООД Пловдив, чрез процесуален представител против определение № 352/08.02.2023г. , постановено по адм. дело № 3152/2022г. на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане предявена искова молба от дружеството срещу НАП София за приемане за установено настъпила имуществена вреда в размер на 315 646.14лв., изразяваща се в несъбираемост на процесната сума поради бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. На първо място сочи наличие на правен интерес от завеждане на иск по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, тъй като са налице неупражняване на правомощия от страна на публичен изпълнител, като увреждането на изпълнителя е в резултат на конкуренция между изпълнителен процес провеждан по реда на ГПК и такъв проведен по реда на ДОПК. Сочи се, че имуществената вреда се състои в загуба на възможността да бъдат погасени установените по изпълнителното дело в НАП публични задължения, тъй като имота е реализиран по образувано изпълнително дело по реда на ГПК на занижена цена т.е. сочи се, че ако публичния изпълнител към НАП не е бездействал публичните задължения на дружеството са можели да бъдат погасени. Сочи се, че частично предявяване на установителен иск е допустим способ, предвид практиката на съдилищата. Твърди се и не на последно място, че дружеството не е имало други правни способи за защита на правата си, тъй като не може да упражнява процесуални права на присъединения по изпълнителното дело взискател – Държавата чрез НАП. Твърди се, че дружеството не е обжалвало по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител, тъй като претендира наличие на бездействие, което не попада в хипотезата на правната норма. По подробни доводи моли отмяна на определението на АС – Пловдив и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Национална агенция по приходите не изразява становище. Върховният административен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, мотивите на оспорения акт и данните по делото, намира следното: Частната жалба на дружеството като подадена в рамките на преклузивния процесуален срок, от страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен преграждащ по-нататъшното развитие на спора и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Дружеството „Грийн лайф“ ЕООД гр. Пловдив е подало искова молба по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК с която моли съда да постанови акт с който да признае наличие на имуществена вреда за дружеството в размер на 315 646.14лв., представляваща намаляване на имуществото му вследствие бездействие от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № 16130001632/2013, а така също и предвид бездействие на НАП като присъединен взискател по изпл. дело № 20199090400427 на частен съдебен-изпълнител, като е извършена продажба по реда на ГК на възбранен по изпъл. дело № 16130001632/2013 имот, собственост на търговеца, чиято цена е необходима за погасяване на публично задължение на „Грийн лайф“ ЕООД, като иска е предявен частично. С разпореждане № 8536/14.12.2022г., и № 223/11.10.2023г. АС – Пловдив е оставил иска без движение за отстраняване нередностите по него, като е приел че се предявява иск по чл. 128, ал. 2 от АПК за признаване настъпила имуществена вреда, изразяваща се в несъбираемост на сума в размер на 315 646.14лв., с която при правилно провеждане на изпълнителния процес спрямо възбранен имот би се намалило задължението на дружеството към Държавата по изпълнително дело № 16130001632/2013г. С обжалваното определение АС – Пловдив е счел иска за недопустим, тъй като: На първо място според съда иска по чл. 128, ал. 2 от АПК е установителен такъв и с него не може да се претендират вреди, още по-малко да е частично предявен. От друга страна, вредата, според решаващия съд, няма административноправен характер, тъй като е реализирана в изпълнително производство по реда на ГПК. Не на последно място е посочил, че длъжникът е разполагал със самостоятелни права за защита по реда на ДОПК и ГПК. Определението е правилно. Съобразно наведените от молителя „Грийн лайф“ ЕООД фактически основания на иска, правилно съдът е приел, че последния е недопустим. Претендира се установяване на имуществена вреда, нанесена на дружеството, следствие на бездействие на публичния изпълнител, както по образуваното пред него изпълнително дело № 16130001632/2013, така и по изпълнително дело № 20199090400427 на частен съдебен-изпълнител. Разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК посочва, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Процесуалните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по съдебен ред и 2. да липсва друг ред за защита, т.е. друга процесуална възможност за защита на права и интереси. От анализа на цитираната норма се извежда, че визираните предпоставки следва да са налице кумулативно. Искът се предявява, когато правният субект има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Законодателят изрично урежда иска като субсидиарен, с което, наред с правния интерес, важим за всички видове защита, добавя и допълнително условие за неговата допустимост – липсата на уреден от закона правен ред защита. В конкретния случай на първо място дружеството няма правен интерес от водене на установителен иск, тъй като с осъдителен такъв в по-голяма степен би защитило своите права. Наличието на правна възможност за предявяване на осъдителен иск изключва депозиране на установителен такъв. На второ място ВАС приема, че за частния касатор има и друг процесуален начин да защити своите интереси – или да обжалва действията респек. бездействията на публичния изпълнител по съответния административен или съдебен ред предвид нормите на чл. 266 и сл. от ДОПК респек. чл. 294 и сл. от АПК или по реда на ГПК, ако е недоволен от действията на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 435 и сл. от ГПК респек. по чл. 435 от ГПК или да предяви иск по реда на чл. 204, ал. 4 вр. чл. 203 от АПК вр. чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, но не и чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК. Не са налице наведените в частната жалба основания за неправилност на обжалваното определение. Доводите на съда са обосновани и законосъобразни. Определението на Административен съд - Пловдив е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 352/08.02.2023г. , постановено по адм. дело № 3152/2022г. на Административен съд Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ