Решение · № 4700/2023 · дело 2184/2023

По дело 2184 / 2023 Следващ акт Следващ акт Решение: 9121 / 23.07.2024 РЕШЕНИЕ № 4700 София , 03.05.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от съдията Славина Владова по административно дело № 2184 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на „Индустриална техника“ ЕООД със седалище гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Илиева, срещу решение № 367 от 12.12.2022г., постановено по адм.д. № 472/2022г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД – 22 – 1079 от 06.06.2022г. на Кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „разширение на едноетажна постройка“, изградена в ПИ с идентификатор № 10447.513.358 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, част от УПИ Х, кв. 162 по плана на Велико Търново, и попадащ в ПИ идентификатор № 10447.513.359 също част от УПИ Х, кв. 162 и в ПИ идентификатор № 10447.513.420, представляващ УПИ I, кв. 162 по пална на гр. Велико Търново. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че не е обоснован извода на съда, че спорният нареден за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като навежда съображения, че обектът представлява разтоварище, което не представлява строеж, а преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Посочва, че е неясно защо съдът е приел, че разтоварището представлява строеж. Излага и съображения, че нареденият за премахване обект е изграден въз основа на издадени строителни книжа, а именно разрешение за строеж /РС/ № 298 от 06.11.2017г., което е за основен ремонт и разширение на съществуващ търговски обект от пета категория, като излага подробни съображения за това, че наредената за премахване част е част от този разрешен обект. Посочва и необоснованост на извода на съда за липса на допуснати при издаването на заповедта нарушения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно – иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Велико Търново. Претендират разноски и при условията на евентуалност оспорва претендирани от насрещната страна разноски. Ответникът Кметът на община Велико Търново с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК с куриерска служба, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – Велико Търново е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че безспорно се установява, че се касае за строеж, който е незаконен като изпълнен без строителни книжа. Приел е, че от доказателствата, включително приетата по делото СТЕ се установява, че нареденият за премахване обект е строеж по смисъла на закона, който освен това има и идентификатор и е нанесен в КК с № 10447.513.358.2 и представлява едноетажна постройка, наименована „разтоварище“, като е приел и че в заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен, че му е направен и оглед от вещото лице. Съдът е приел, че от доказателствата се установява, че наредената за премахване постройка е свързана с търговски обект, за който са издадени две разрешения за строеж, а именно 338 от 24.09.2003г. за обект „магазин, кафе, офис и ограда, с възложител „Киров“АД“, както и допълнение към него по реда на чл. 154 ЗУТ е издадено РС № 298 от 06.11.2017г. с възложител жалбоподателя, като тези два обекта са и въведени в експлоатация, но те представляват основната сграда, която не е предмет на оспорената заповед. Посочил е, че от доказателствата, включително приетата СТЕ безспорно се установява, че за нареденият за премахване строеж не са налице строителни книжа. Най – накрая съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че нареденият за премахване строеж е извършен в периода 2017 – 2020г., поради и което е приел, че същият не е търпим предвид това, че излиза извън времевия обхват на разпоредбата на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспореното съдебно решение е постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като при постановяването му съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд и за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че от доказателствата се установява безспорно наличието на строеж, за който не са представени и не са установени строителни книжа. Видно от доказателствата, включително и приетата по делото СТЕ се касае за строеж и нареденият за премахване обект отговаря на законовото определение по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ за строеж, като в тази връзка следва да се посочи и че за въпросната постройка са издадени строителни книжа, което също потвърждава извода, че се касае за строеж, а не за преместваем обект. Следва да се посочи и че с оспорената заповед е наредено премахването на разширението на постройката, наречена „разтоварище“, т.е. на онази част, която е изградена извън рамките на издадените строителни книжа. Това е така, тъй като видно от представените одобрени проекти към РС № 298 от 06.11.2017г. и допълнението към това РС направено със заповед № РД – 25 – 30 от 09.07.2018г., разрешеното изграждане на тази едноетажна постройка, наименована „разтоварище“ е в рамките до границата на имот идентификатор № 10447.513.358. Видно от издадения констативен акт, въз основа на който е издадена и оспорената заповед, както и от СТЕ постройката наименована „разтоварище“ не е изградена до страничната граница на имота на жалбоподателя, а навлиза и в съседните два имота с крайни цифри на идентификаторите 359 и 420, като именно това е и наредената за премахване част, т.е. това разширение, което е извън рамките на одобрените строителни книжа. Във връзка с изложеното е неоснователно възражението на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно ясната индивидуализация на нареденият за премахване строеж. Напротив в заповедта е ясно и точно индивидуализиран нареденият за премахване строеж. Правилен е извода на съда и за това, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, както и по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Правилен е извода на съда, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че нареденият за премахване строеж е извършен в периода 2017 – 2020г., поради и което по отношение на него във времево отношение не са приложими разпоредбите за търпимите строежи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно, като на съгласно чл. 143 ал. 3 и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , настоящият състав намира, че разноските следва да са в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК , Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 12.12.2022г., постановено по адм. дело № 472/2022г. на Административен съд – гр. Велико Търново. ОСЪЖДА „Индустриална техника“ ЕООД със седалище гр. Велико Търново да заплати на Община Велико Търново сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ