Определение · № 4887/2023 · дело 2974/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 4887
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 2974/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 2974 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4887 София , 10.05.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ТОДОР ТОДОРОВ РОСЕН ВАСИЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СИБИЛА СИМЕОНОВА по административно дело № 2974 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Минна компания“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Д. Филипова, чрез процесуален представител адв. Г. Стефанов, срещу Определение № 938/31.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5351/2022 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Писмо изх. № 4423/05.05.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София и е прекратено съдебното производство. Релевирани са оплаквания, че ведно с констатациите за процесуална недопустимост на жалбата, решаващият състав е изложил и доводи по съществото на спора. Наведени са доводи, съобразно които при наличие на убеждение за недопустимост при упражняване правото на жалба, е следвало да се изложат аргументи само в тази посока. По възражения за незаконосъобразност на оспореното определение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Писмо изх. № 4423/05.05.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което въз основа на проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КПД – АГ – 07/04.05.2022 г., е прието, че не са установени дейности, свързани с разработка и добив на подземни богатства в проектната концесионна площ, за която е издадено Решение по ОВОС № СО – 01 – 04/2016 г. на Директор на РИОСВ – София относно одобрено осъществяване на инвестиционно предложение на „Минна компания“ ЕООД за „Открит добив на лигнитни въглища от участък „Радуловци“, находище „Алдомировски въглищен басейн“, разположено в землищата на с. Радуловци, Братушково и Бърложница, община Сливница. Въз връзка с горното и на основание чл. 99, ал.12 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с оспореното писмо е прието, че издаденото Решение по ОВОС № СО – 01 – 04/2016 г. на Директор на РИОСВ – София е загубило правното си действие, тъй като в срок от 5 – години от датата на издаване му не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. Първоинстанционният съд намира жалбата за процесуално недопустима. Изложени са съображения, че за да има валидно административно производство по оспорване на административен акт, следва правата и законните интереси на жалбоподателя да са засегнати от властническо изявление. Посочено е, че въпросът за срока на валидност на решенията за ОВОС е решен законодателно. Развити са мотиви, че не административният орган, а разпоредбата на чл. 99, ал. 12 от ЗООС налага условието, решенията за ОВОС да са с валидност от пет години. Формиран е решаващ мотив, че оспорваното пред съда Писмо изх. № 4423/05.05.2022 г. на Директора на РИОСВ – София не представлява индивидуален административен акт, притежаващ задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, издаден в писмена форма, обективиран като писмо и постановен в процедура по чл. 99, ал. 12 от ЗООС. Прието е, че само по себе си писмото е разяснително и не предизвиква промяна в правната сфера на адресата от вид и характер на последиците, визирани в хипотезите на чл. 21 АПК. Първоинстанционният съд намира, че в резултат на извършената проверка е съставен Констативен протокол № КПД – АГ – 07/04.05.2022 г., в който са отразени конкретните резултати и това е актът, издаден в рамките на проведената процедура по реда на чл. 99, ал. 12 ЗООС. Предвид горното, първоинстанционният съд приема, че търсената правна защита следва да се реализира чрез оспорване на крайния, завършващ производството административен акт. Върховният административен съд – шесто отделение, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.12 ЗООС, решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда. Оспореният акт е издаден във връзка с извършена проверка, на основание чл. 22, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), относно правното действие на Решение по ОВОС № СО – 01 – 04/2016 г. на Директор на РИОСВ – София, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение на „Минна компания“ ЕООД за „Открит добив на лигнитни въглища от участък „Радуловци“, находище „Алдомировски въглищен басейн“, разположено в землищата на с. Радуловци, Братушково и Бърложница, община Сливница. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КПД – АГ – 07/04.05.2022 г., съставен от служители – експерти в дирекция КПД и началник отдел УТБИИ при Община Сливница, в който е посочено, че не са установени дейности, свързани с разработка и добив на подземни богатства в проектната концесионна площ. От комисията е формиран правен извод, че решение по ОВОС е изгубило правното си действие, предвид обстоятелството, че в 5 – годишен срок от датата на издаването му, не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. В оспореното Писмо изх. № 4423/05.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София са възпроизведени констатациите, обективирани в Констативен протокол № КПД – АГ – 07/04.05.2022 г., като от административния орган е обоснован извода на комисията от експерти и на адресата на акта е указано, че Решение по ОВОС № СО – 01 – 04/2016 г. на Директор на РИОСВ – София е загубило правното си действие, тъй като в срок от 5 – години от датата на издаване му не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. Обжалваното писмо представлява декларативен индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.2 АПК, с което се отрича съществуването на едно право. Характерно за декларативния индивидуален административен акт е, че когато компетентният орган установи наличието на възникнало въз основа на закона право и / или задължение, той е длъжен да издаде съответния акт. По този начин с акта се декларира, признава пораждането, изменението или погасяването на правата или задълженията на конкретния субект. Това обяснява и необходимостта от наличието на предварителен етап, предхождащ издаването на този вид актове, целта на който е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. При така формулираното съдържание и с оглед предписаните правни последици, констативният протокол няма самостоятелно правно значение, а е част от производството по издаване на административния акт. Определената комисия няма административна компетентност, учреденият й мандат е изцяло вътрешнослужебен и е свързан единствено с подпомагане дейността на директора на РИОСВ като орган, комуто са възложени специфични правомощия за приемане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения, съгласно чл. 94, ал.2 ЗООС, респективно преценката за отпадане на правното им действие по чл. 99, ал.12 ЗООС. Неправилно първоинстанционният съд приема, че завършващ производството административен акт е констативният протокол. Последният е съставен на 04.05.2022 г., а оспореното писмо, с което е приключила проверката и в което е обективирано волеизявлението на органа е издадено на 05.05.2022 г. За проведеното производство и разпоредените правни последици оспорващият е уведомен с издадения акт на директора на РИОСВ, към който като приложение е посочен и представен констативния протокол. По аргумент от чл. 99, ал. 8, във вр. с чл. 94, ал. 2 ЗООС, оспореното писмо разкрива белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.2 АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на компетентен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, произтичащи от издаденото Решение по ОВОС № СО – 01 – 04/2016 г. на Директор на РИОСВ – София, чието правно действие се признава от органа за прекратено, респективно представлява волеизявление за погасяване на права. Предвид изложеното, субективното потестативно право на жалба на оспорващия правилно е било насочено срещу Писмо изх. № 4423/05.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София. При наличие на нормативно установените предпоставки за допустимост на съдебното обжалване, съдът е направил неправилно тълкуване на процесуалния закон и поради това е счел, че се изключва съдебния контрол за законосъобразност на процесното волеизявление на директора на РИОСВ – София. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за произнасяне от първоинстанционния съд по съществото на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че мотивирано с недопустимост на съдебния контрол, атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия състав на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 938/31.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5351/2022 г. по описа на Административен съд – София – град. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд - София град за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на спора. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026