Определение · № 5584/2023 · дело 4372/2023

30 май 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
5584
Година на номера
2023
Дело №
4372/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 4372 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5584 София , 30.05.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ ТОДОРОВА по административно дело № 4372 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Дионисомарбле“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. М. Петрова от Софийска адвокатска колегия, против Определение №1907/02.03.2023 г. на Административен съд София – град, по адм. дело №1276/2023 година. По подробно изложени с нея съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, се иска неговата отмяна и разрешаване на въпроса по същество. Ответникът - министър на енергетиката, чрез процесуален представител – Н. Терзиев, е подал писмено становище за неоснователност на жалбата по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане първоинстанционната жалба и да постанови прекратяване на производството, административният съд е приел, че оспореното писмо с изх. №Е-26-Д-309/10.01.2023 г. на директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерство на енергетиката, е неподлежащ на съдебен контрол административен акт, защото не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че по същество писмото не е отказ дружеството да бъде допуснато до участие в конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства в площ „Терес“, обл. Враца и не засяга негови права и законни интереси. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град, по жалба на „Дионисомарбле“ ЕООД, е било писмо с изх. №Е-26-Д-309/10.01.2023 г. на директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерство на енергетиката, с което на жалбоподателя е съобщено, че не е получил уведомително писмо за допускане до участие в конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства в площ „Терес“, обл. Враца, съгласно т.VI.3 от конкурсните книжа, поради обстоятелството, че в указания срок в Министерството на енергетиката не е постъпвало заявление за участие от негова страна. От данните по делото е видно, че административното производство във връзка с провеждане на неприсъствен конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали, подземни богатства по чл. 2, ал.1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), е започнало с издаване на Заповед № Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката по чл. 43, ал. 3 ЗПБ. Същата касае конкурсна процедура в площ „Терес“ с размер 1,00 кв. км, разположена в землището на село Горна Кремена, община Мездра, област Враца. Видно от разпоредбата на чл. 43, ал.1 (посл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ЗПБ конкурс или търг за предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване се провежда по служебна инициатива или по заявления на физически или юридически лица или техни обединения до министъра на енергетиката. От своя страна и съгласно ал. 2 производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване по заявление се открива в тримесечен срок от подаването му. Министърът на енергетиката отказва да открие производството в случаите по чл. 26а, ал. 1 ЗПБ. Касателно приложимата норма на чл. 43, ал. 3 ЗПБ, послужила като правно основание за издаване на Заповед № Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката, в случаите по чл. 39, ал. 3 и чл. 42, ал. 1, т. 3 производството се открива със заповед на министъра на енергетиката, която има минимално изискуемо съдържание, включително относно срока за провеждане на конкурса или търга, който не може да е по-кратък от 45 дни и по-дълъг от 90 дни от датата на обнародване на заповедта, за срока за закупуване на конкурсните или тръжните книжа, както и за срока, в който се приемат документите за участие в конкурса или търга. Повдигнатите от касатора оплаквания касаят спор относно законосъобразното протичане на конкурсната процедура и правото на участие на дружеството в нея, но не и процесното уведомително писмо, поради което следва да бъдат релевирани срещу административния акт, който финализира започналата конкурсна процедура или на съответния етап от нея. Раздел II от ЗПБ се отнася за предоставяне на разрешение за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив чрез конкурс или търг. Анализът на нормативна уредба от Раздел II сочи на извод, че процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства чрез конкурс или търг по своята същност представлява сложен фактически състав, включващ няколко елемента, регламентирани от закона като административни правоотношения. Видно от съдържанието на процесното писмо с него се констатира едно фактическо положение, продиктувано от поведението на дружеството, свързано с незаявяване от негова страна на участие в обявения конкурс. Обективираното в писмото волеизявление, макар изхождащо от административен орган, не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, нито има характеристиките на общ ненормативен акт. В случая се касае за издаден акт от директора на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерство на енергетиката, който има единствено уведомителен характер по отношение на жалбоподателя, без самостоятелно правно значение в посочената процедура и не засяга отрицателно неговите права и законни интереси. Мотивирайки се в този смисъл и както правилно е приел административният съд, не е налице подлежащ на съдебно оспорване административен акт по чл. 21 АПК, респ. общата клауза по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е неприложима, поради което подадената първоинстанционна жалба е недопустима за разглеждане в хипотезата на чл. 159, т.1 АПК, а производството по нея следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1907/02.03.2023 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №1276/2023 година. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026