Решение · № 5432/2023 · дело 1211/2023

По дело 1211 / 2023 РЕШЕНИЕ № 5432 София , 23.05.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Любомира Мотова по административно дело № 1211 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, представляванно от управителя М. Йорданов, чрез процесуален представител адв. Я. Маринова, срещу решение № 7438/06.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7770/2022 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ и е осъден да заплати на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ сумата от 100,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество на спора, а именно отмяна на заповед № З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, тъй като същата е издадена в противоречие с предписаната от закона форма и в нарушение на административнопроизводствените правила. Претендират се и разноски. Ответникът – генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Марева-Тантенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки. Ответникът – „Вилекса“ ЕООД, чрез процелуалния си представител адв. Мелконян, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – „Кейвън ЕООД“ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, срещу заповед № З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. С оспорената заповед за спечелил търга за недвижими имот - публична държавна собственост, а именно „Помещения с обща площ 27,86 кв.м., за търговска дейност – кафене без консумация на алкохол, продажба на хранителни стоки, цигари, продукти на Български спортен тотализатор и 18,00кв.м. площ за поставяне на маси пред обекта в източното фоайе целогодишно“, с местонахождение гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, на 1-ви етаж на източното крило на приемното здание на жп гара Бургас (сграда с идентификатор 07079.618.1087.13 по КККР на гр. Бургас) при граници описани в заповедта, е определен класираният на първо място участник, а именно „Вилекса“ ЕООД. С обжалваното решение АССГ след изясняване на фактическата обстановка и преценка на събраните доказателства и становища на страните е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. За да постанови отхвърляне на жалбата, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС), съгласно която едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост, както и лицата, на които с концесионен договор по Закона за концесиите или с договор за публично-частно партньорство по Закона за публично-частното партньорство са предоставени права върху обекти - публична държавна собственост, могат да отдават под наем за срок до 10 години части от предоставените им обекти - публична държавна собственост, в съответствие с акта за предоставянето на обектите и при условие, че се използват съобразно предназначението им. Според съда са спазени изискванията за форма, императивно предвидени с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като е посочен издателят на заповедта, адресатът, правното и фактическото основание за издаване на заповедта. В заповедта е налице изрично препращане към протокола на помощния орган - тръжната комисия, в който са изложени мотивите за взетото решение. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. Изрично съдът е обсъдил спазването на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 2 и 3 от ППЗДС. Видно от протокола по чл. 43, ал. 4 от ППЗДС, комисията е пристъпила към разглеждане на заявленията на допуснатите до участие в търга участници по реда на чл. 51 и сл. от ППЗДС и е обявила за спечелил търга „Вилекса“ ЕООД, като за резултатите от търга е съставен протокол, съгласно чл. 53 от ППЗДС, който е подписан от всички членове на комисията без забележки и възражения. Въз основа на резултатите от търга, по така съставения протокол, е издадена оспорваната в настоящото производство заповед, одобрена от министъра на транспорта и съобщенията, с което е спазена и разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ППЗДС. Обжалваното решение е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че при издаването на заповед № З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта. Съдът правилно е приел, че конкретния случай оспорваната заповед е издадена въз основа на протокола на тръжната комисия от 22.12.2021 г., в който се съдържат фактически и правни основания за издаването на акта. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото на процесната заповед. В този смисъл допустимо е мотивите на акта на генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура да се съдържат в протокола на тръжната комисия, която е разгледала подадените заявления, отворила е ценовите предложения и въз основа на тях е класирала участниците в търга с тайно наддаване. Не могат да се приемат за основателни възраженията на касационния жалбоподател за нарушено право на защита, тъй като не са имали възможност да се запознаят с протокола, следователно с всички мотиви на обжалвания акт. Протоколът на тръжната комисия от 22.12.2021 г. е част от административната преписка и като такъв се намира в кориците на делото. В случая не се възпрепятства възможността на „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД да направи възражение в хода на съдебното производство. С подаването на жалбата си дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ППЗДС препис-извлечение от протокола относно проведения търг се връчва на спечелилия участник, а при писмено поискване - и на другите заинтересувани участници. В случая „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД не е спечелил търга, за да получи препис от протокола, но не се и твърди да е поискал такъв. Не следва да се приеме за основателно и изложеното от касационния жалбоподател, а именно, че неизлагането на мотиви в заповедта за откриване на търга води до нарушение във формата на заповедта за определяне на спечелилия търга. Неоснователно в касационната жалба е посочено, че съдът не е обсъдил твърденията за нарушения, допуснати в хода на административната процедура. В случая съдът обсъдил, че е издадена заповед за откриване на търга от генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, одобрена от министъра на транспорта. Обявата за търга е публикувана по реда на чл. 44 от ППЗДС в два национални ежедневник на 10.01.2022 г. и на интернет страницата на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. След изтичане на срока, в който участниците могат за закупят и подадат офертите си, е назначена комисия, която е разгледала подадените оферти и е изготвила протокол, в който е отразила резултата от работата си и извършеното класиране. След това е издадена процесната заповед, която е одобрена и от министъра на транспорта. Настоящата инстанция споделя изводите на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила. На последно място, не е налице нарушение на процедурата, свързано с неспазване на срока за издаване на заповедта, обективираща резултатите от проведената процедура. Следва да се посочи, че срокът по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС е инструктивен и неспазването му не води до незаконосъобразност на акта. Производството е свързано с намесата на йерархично разположени органи, тъй като действията на долостоящия орган следва да бъдат съгласувани и одобрени, като едва след това се издаде завършващ производството акт. Спазен е реда за съобщаване на заповедта, предвиден в чл. 55 и 56 от ППЗДС, с което са гарантирани правата на участниците. Обжалваното решение не страда от релеивраинте в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството, претенциите за присъждане на разноски в полза на ответниците са основателни. В полза на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ следва да се присъди сума в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на „Вилекса“ ЕООД – 500 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност направено от касационния жалбоподател, с оглед размера на възнагражденията и фактическата и правна сложност на делото е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7438/06.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7770/2022 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД с [ЕИК] да заплати на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София с [ЕИК] сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД с [ЕИК] да заплати на „Вилекса“ ЕООД с [ЕИК] сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ