Определение · № 5507/2023 · дело 4797/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 5507
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 4797/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 4797 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5507 София , 26.05.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАТЯНА ХИНОВА Членове: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДИАНА ГЪРБАТОВА по административно дело № 4797 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229, във връзка с чл. 166, ал. 2, 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, с изпълнителен директор И. Койчев, подадена чрез упълномощен адв. Д. Паунова, против определение № 256 от 20.04.2023г., постановено от Административен съд - Стара Загора, VIII състав, по адм. дело № 222/2023 г. Частният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Счита, че е особено важен интересът на дружеството по опазване здравето и безопасността на лица и предмети, тъй като премахването на ограждението на претендираните имоти, ще доведе до разваляне на задължителната ограда, която лицензираната летателна площадка трябва да поддържа в безупречен вид. Изразява становище, че пред гражданския съд в гр. Казанлък е предявена искова молба, с която претендира, че е придобил спорните недвижими имоти чрез давностно владение, поради което счита, че този въпрос е от важно значение за настоящото адм. производство. Заявява искане за отмяна на обжалваното определение, за допускане на поисканото спиране на изпълнението и за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - кметът на община Казанлък не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК" АД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 256 от 20.04.2023г. е отхвърлено искането на „ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК" АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Извора“ № 2, [ЕИК], за спиране изпълнението на Заповед № 666 от 05.04.2023 г. на кмета на община Казанлък за изземване на общински имоти, описани в същата заповед. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Стара Загора се е позовал на чл. 166, ал. 3, във връзка с ал. 4 и 2 АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 ЗОбС и е приел, че е сезиран с искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, като такова по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК във връзка с чл. 65, ал. 4, изречение второ ЗОбС. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че атакуваната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС, поради което оспореното предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, в които случаи обжалването на заповедта няма суспензивен ефект. Първостепенният съд е счел, че поисканото спиране на изпълнението може да се допусне само, ако оспорващият докаже, че с евентуалното предварително изпълнение би понесъл значителна или трудно поправима вреда. От значение при преценката за спиране на изпълнението са вредите в правната сфера на оспорващия. Обърнато е внимание на изискването искането за спиране да е подкрепено с необходимите доказателства и да е надлежно мотивирано. Преценено е, че в конкретната хипотеза общественият интерес, свързан с изпълнението на акта, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, които обаче в случая не са налице. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че релевираното в първоинстанционната жалба особено искане за спиране не е мотивирано и като правно основание за претендирането му е посочен чл. 391 ГПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че посочената от жалбоподателя разпоредба не е приложима в адм. производство, доколкото в АПК се съдържа специална норма, регламентираща спиране на предварителното изпълнение, допуснато в адм. акт или по силата на закона, а именно - чл. 166 АПК. С оглед на това съдът е дал точна правна квалификация на претенцията на оспорващото дружество. Тричленният състав на Върховния административен съд споделя становището на първостепенния съд, че при формулиране на искането за спиране жалбоподателят не е посочил никакви конкретни мотиви, доводи или съображения, на които да се позовава. Искането се състои от само едно изречение, в което се твърди, че липсата на спиране на изпълнението би затруднило прекалено дружеството да реализира правата си и за него ще настъпят непредотвратими щети. Така описаното искане е бланкетно и не съдържа никаква конкретизация, която да е относима към настоящия казус. Както правилно е установил първостепенният съд, предварителното изпълнение в случая е допуснато от законодателя в чл. 65 ЗОбС, който е преценил, че общественият интерес от защита на общинската собственост е водещ и определящ. Ето защо отклонение от този общ принцип се допуска само по изключение, в случай, че жалбоподателят докаже наличието на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се допусне претендираното спиране. Очевидно в първоинстанционната жалба оспорващото дружество не е посочило абсолютно никакви конкретни обстоятелства и съображения, поради което с обжалваното определение правилно и законосъобразно е отказано поисканото спиране. Едва в частната жалба жалбоподателят е изложил по- подробни твърдения, които от една страна не са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, а от друга страна - отново не установяват наличие на реална опасност от причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение първо, предложение последно АПК. В случая в частната жалба се съдържат единствено твърдения, които не доказват наличието на правно основание на заявеното искане, което да е противопоставимо по значимост на обществения интерес от защита на общинската собственост. От значение е и обстоятелството, че нормата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква изпълнението да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства, които да са възникнали след издаване на процесната заповед не са посочени от жалбоподателя нито в първоинстанционната жалба, нито в частната жалба. Неотносимо към спирането на допуснатото със закона предварително изпълнение е твърдението на частния жалбоподател за предявен от него иск пред Районен съд - Казанлък относно спор за собственост, като не са представени и доказателства за образуване на гражданско дело. Настоящият съдебен състав изцяло възприема становището на решаващия състав на АС - Стара Загора, че като значителна и трудно поправима вреда следва да се определи само такава вреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред. В конкретния случай само е заявено твърдение за непредотвратими вреди, без да е установено и конкретизирано в какво се изразяват те. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 256 от 20.04.2023г., постановено от Административен съд - Стара Загора, VIII състав, по адм. дело № 222/2023 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026