Определение · № 6221/2023 · дело 5059/2023

По дело 5059 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6221 София , 12.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛОЗАН ПАНОВ по административно дело № 5059 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по частна жалба от „Айс Вайп“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, Търговски комплекс „Мал Мук“, представлявано от управителя И. Богданов, чрез адв. Х. Георгиев от САК, срещу Определение № 145 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 64/2023 г. на Административен съд – Перник, с оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на Териториална дирекция Митница София, изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С Определение № 145 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 64/2023 г. на Административен съд – Перник е оставена без разглеждане жалбата на търговското дружество срещу Решение № РЗМ-5800-1745/32-401996 от 22.11.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница София, Агенция "Митници", с което на „Айс Вайп“ ООД е определено митническо задължение за доплащане в общ размер на 75 383. 31 лв., за мито и ДДС, представляващо разликата между реално платеното мито и ДДС и подлежащите за плащане, за стоките по проверените митнически декларации (МД), както и лихва за забава върху сумите за мито и ДДС, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е просрочено, отчитайки изчисляването на сроковете по реда на чл. 149, ал. 1 АПК и при липсата на хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК. Определението е правилно. Надлежното упражняване на правото на жалба е обусловено от спазването на преклузивните срокове за оспорване, регламентирани в АПК, в качеството им на абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на оспорването. За нейното наличие съдът следи служебно, а установяване й е в тежест на оспорващия. В конкретния случай, по делото е установено, че на търговското дружество жалбоподател е връчен препис от административния акт на 04.01.2023 г., а срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на 18.01.2023 г. (сряда), присъствен ден. Жалбата срещу административния акт е входирана в АССГ( вх. № 4788) на 06.02.2023 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Поради това правилно Административен съд – Перник на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил образуваното съдебно производство. Неоснователен е релевираният довод в частната жалба за приложението на хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК, съгласно която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Цитираната норма на чл. 140, ал. 1 от АПК е приложима при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена възможността за оспорването му само по административен или само по съдебен ред. В случаите на изборност на оспорването, когато в административния акт липсва указание и за двете възможности за оспорване, срокът за обжалване се удължава до два месеца от получаване на съобщението за акта. Във всички случаи на непосочване изрично в административния акт и на двете възможности за оспорване по чл. 148 от АПК (по административен и по съдебен ред) е налице предпоставката по чл. 140, ал. 1 от АПК за удължаване на срока за оспорване, свързано с неизпълнение от страна на издателя на административния акт на вмененото му задължение с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Както липсата на указания, така и непълните указания по т. 7 от ал. 2 на чл. 59 от АПК, с посочване само на един от способите за обжалване, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на акта по смисъла на чл. 140, ал. 1 от АПК. В този смисъл Административен съд – Перник правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия. В конкретния случай, в оспорения административен акт е вписано, че същият може да бъде обжалван по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез директора на Териториална дирекция Митница –София, пред директора на Агенция "Митници" или пред компетентния административен съд. Обстоятелството, че в решението е посочено компетентният административен съд не означава, че административният орган не е изпълни задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, както се поддържа в частната жалба. Неправилното или непосочването на местно компетентния съд по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя, защото ако последният беше спазил определения срок за подаване на жалбата дори и при сезиране до местно некомпетентен съд (както това се е случило в настоящия казус), това не би се отразило на срочността на жалбата, нито на самото право на оспорване. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че дори и заведена пред некомпетентен съд или орган същата би породила последиците си, ако бе подадена в срок. Неоснователен е и поддържаният довод в частната жалба за липса на представителна власт на лицето, получило обжалваното решение. Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК започва да тече от съобщаването на административния акт, като в случая препис от оспореното решение е връчено (с писмо с рег. № 32-401996 от 22.11.2022 г.) лично на пълномощник на жалбоподателя срещу подпис на 04.01.2023 г. По делото не се оспорва представителната власт на пълномощника, а такова оспорване е направено за първи път пред настоящата касационна инстанция с депозираната частна жалба. В последната се посочва, че лицето В. Велев – управител на „Марс-Велеви“ ООД действително е пълномощник на „Айс Вайп“ ООД, но същият няма представителна власт по отношение на стоки, които вече са получени и освободени от митническите органи. Към административната преписката е приложено пълномощно, подписано от управителя на „Айс Вайп“ ООД, с което на В. Велев – управител на „Марс-Велеви“ ООД се предоставят права да представлява жалбоподателя пред митническите органи, като в т. 8 от пълномощното е посочено, че последният има право да получава решения, постановление за налагане на обезпечителни мерки, ревизионни актове, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, сключване на споразумения и др. ИАА съгласно разпоредбите на МКС, ДОПК, АПК, ЗМ, ЗДДС, ЗАНН, ЗАДС и ППЗАДС, както и всякакъв вид документи, покани, уведомления и друга кореспонденция свързана с митническите органи на стоки, получавани от дружеството. В случая пълномощникът В. Велев е получил лично обжалвания административен акт, поради което е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 1 АПК. Твърденията, че посоченото лице не може да бъде пълномощник пред митническите органи, тъй като внесените стоки са били вече освободени и получени от жалбоподателя, са неоснователни. Представителна власт на В. Велев е очертана в цитираното пълномощно, като последният е действал пред митническите органи в качеството му на пълномощник на „Айс Вайп“ ЕООД, включително и с правото да получава решение на митническите органи, какъвто е настоящият случай. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди „Айс Вайп“ ООД да заплати на Агенция "Митници" София сумата 50 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 145 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 64/2023 г. на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА „Айс Вайп“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, Търговски комплекс „Мал Мук“, представлявано от управителя И. Богданов, да заплати на Агенция "Митници" София разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 50 /петдесет/ лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ