Определение · № 5723/2023 · дело 4464/2023

По дело 4464 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5723 София , 31.05.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА АНДОНОВА по административно дело № 4464 / 2023 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бестимекс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], [номер] срещу Определение №351 от 06.04.2023 г. на Административен съд - Габрово по административно дело № 64/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действие/бездействие/ отказ да извърши фактическо действие с Писмо, рег. №89200-1712 от 21.03.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Габрово и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – „Бестимекс“ ООД, счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е прекратил делото, тъй като на предвиденото правомощие на съдебния изпълнител по чл. 431, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) следва да отговаря съответното задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, бездействието на административния орган за изпълнението на което обикновено се оспорва пред съответния административен съд. Тъй като взискателят е засегнат от фактическото бездействие на органа, то той има процесуално право на жалба. В случая се касае за искане за извършване на фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на чл. 431, ал.2, предл. 2 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на същия съд за продължаване на съдебното производство. Частният жалбоподател се представлява от адвокат Е. Бозуков – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по частната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: По молба на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД НАП) – Габрово и „Бестимекс“ ООД е образувано изп. дело № 20227320400545 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Цонева, рег. № [номер] на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд – Габрово. По молба на взискателя с постановление на ЧСИ е наложен запор върху лек автомобил БМВ, с рег. № [рег. номер], собственост на „Кей Си Ди“ ЕООД – длъжник по изпълнителното дело. С разпореждане по чл. 431, ал. 6 от ГПК, изх. № 3221/15.03.2023 г., съдебният изпълнител е разпоредил спиране от движение за срок от три месеца на запорирания автомобил и е изпратил акта си на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово за привеждане в изпълнение, заведено с вх. № 264000-525/17.03.2023 г. Към жалбата е приложено Писмо, рег. № 892000-1712/21.03.2023 г., подписано от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово, адресирано до ЧСИ, рег. № [номер] на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е уведомен, че описаният в цитираното по-горе разпореждане лек автомобил БМВ, с рег. № [рег. номер] не е спрян от движение на основание чл. 431, ал. 6 ГПК, за което са изложени подробни съображения, които обобщено се свеждат до това, че в нормативните актове, в частност нормата на чл. 171, т. 2 ЗДвП, не е предвидено основание за временно спиране от движение на МПС по искане на съдебен изпълнител за налагане на исканата ограничителна мярка. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че писмото на началника на отдел "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово, в което жалбоподателят твърди, че обективиран отказ да се извърши спиране от движение на ППС, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случая, частният съдебен изпълнител е сезирал органа на МВР с искане за извършване на фактически действия във връзка с разпоредено спиране от движение на МПС за срок от три месеца, спрямо което е наложен запор с разпореждане на ЧСИ. По същество, то изпълва хипотезата на чл. 271, ал. 3 АПК – искане на орган по изпълнението за съдействие от органите на пътна полиция, за което обаче нормативно не е предвиден съдебен контрол – основание за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 1 АПК. Първоинстанционният съд сочи, че законодателят е предоставил на съдебния изпълнител в качеството му на орган на власт правото да постанови спиране от движение на ППС, без да зависи от издаване на нарочен за целта индивидуален административен акт с основание чл. 171, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) като принудителна административна мярка. За органите на МВР възникват единствено задълженията по чл. 36 и чл. 40, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, да приведат в изпълнение този акт чрез конкретни действия, свеждащи се до въвеждането на информацията от постановлението по отчета за съответното превозно средство, изземване на част втора на свидетелството за регистрация и поставяне върху ППС на знак "спрян от движение". По изложените съображения, съдът приема, че с писмото на началника на сектор ПП при ОДМВР – Габрово до ЧСИ, с което отказва да изпълни разпореждане на съдебния изпълнител, не се създават права и задължения и с него не се засягат непосредствено права на взискателя в изпълнителното производство. Неизпълнението на разпореждане на ЧСИ от страна на административен орган се санкционира по реда на чл. 93 във връзка с чл. 91, ал. 1 ГПК. На следващо място, първоинстанционният съд счита, че не е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК, тъй като видно от съдържанието на цитираното в жалбата писмо, същото не засяга пряко правната сфера на оспорващия и по същество представлява кореспонденция между началника на отдел "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово и частен съдебен изпълнител. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод за недопустимост на съдебното производство и го прекратява. Изводът на съда е правилен. Безспорно е, както приел и съдът, че разпоредбата на чл. 431, ал. 6 ГПК създава правомощие на съдебния изпълнител да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да спрат от движение за определен срок моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение. Частният съдебен изпълнител, какъвто в случая е сезиралият административния орган изпълнител, е частно лице, на което държавата е възложила публична функция - чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). С оглед на това при изпълнение на възложените му публични функции той не защитава свои лични права и интереси, а осъществява нормативно установена дейност по изпълнение на правозащитната функция на държавата. С оглед на този правен статус на частния съдебен изпълнител правоотношенията, които възникват между него и орган на Министерството на вътрешните работи, във връзка с осъществяване на правомощията им не са отношения на власт и подчинение, а отношения между два органа. Отношенията между два органа, без изрична законова разпоредба, не са предмет на регламентация от Административнопроцесуалния кодекс. Защитата, която чл. 256 АПК дава на правните субекти е защита срещу неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен по закон да извърши след поискване, но тези фактически действия имат своя административноправен характер. В случая не става въпрос и за действия по смисъла на чл. 250 АПК, тъй като тези действия могат да бъдат само фактически, а не правни, в какъвто смисъл са изложените оплаквания на жалбоподателя във връзка с издаденото Писмо, рег. №89200-1712 от 21.03.2023 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово. Правилни са и изводите на съда, че това писмо не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Сочената от жалбоподателя съдебна практика е свързана с различна фактическа обстановка и е неотносима към предмета на настоящия спор. Разпоредбата на чл. 431, ал. 6 ГПК дава правомощие на съдебния изпълнител с постановление да задължи орган на изпълнителната власт по Закона за движение по пътищата за определен период от време да спре от движение превозно средство, собственост на длъжника. Това е правомощие, което законодателят е предоставил на съдебния изпълнител и не зависи от издаване на нарочен за целта индивидуален административен акт по реда на чл. 171, ал. 1, т. 2 ЗДвП като принудителна административна мярка. Изводът на съда за недопустимост на съдебното производство е правилен, поради което определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №351 от 06.04.2023 г. на Административен съд - Габрово по административно дело № 64/2023 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА