Определение · № 5892/2023 · дело 5306/2023

По дело 5306 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5892 София , 05.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТЕЛА ДИНЧЕВА по административно дело № 5306 / 2023 г. Производство по чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. от АПК . Постъпила е частна касационна жалба от „БУЛ АКУА" ЕООД срещу Определение № 1021 от 24.04.2023 год. постановено по адм. д. № 668/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на търговското дружество за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на преустановителна принудителна административна мярка № РД-20 от 10.02.2023 г. на Директора на РИОСВ – Бургас. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и вместо него да се постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт. Писмено възражение в срока по чл. 232 от АПК е депозирано от Директора на РИОСВ – Бургас, с което счита частната жалба за неоснователна За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. С атакуваното определение състав на Административен съд – Бургас е приел, че дружеството не е установило предпоставките посочени в чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК , а именно, че за дружеството ще са налице значителни или трудно поправими вреди в резултат на приложената принудителна административна мярка и това съпоставено с интензитета на защитавания в този случай обществен интерес. Налице е само твърдение без същото да е подкрепено с нужните доказателства. Настоящият състав на касационната инстанция констатира, че процесната ПАМ (посочена като преустановителна такава) е наложена с обжалваната Заповед № РД-20 от 10.02.2023 г. на Директор на РИОСВ – Бургас и се изразява в спиране дейността и достъпа до територията на имоти с идентификатори 81178.50.57 и 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец, местност "Атия" собственост на „БУЛ АКУА" ЕООД. Като основание за издаване на акта е визирана разпоредбата на чл. 158, т. 4, чл.159 и чл.160 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) , според които Директорът на РИОСВ може да прилага ПАМ, за да се предотвратят или преустановят административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тях и че заповедите следва да се мотиват. В съобразителната част на акта в тази връзка е посочено, че в имот с идентификатор 81178.50.57 са реализирани депо/паркинг за плавателни съдове с паркирани на преместваеми стойки лодки/яхти, фургони, жилищна сграда от сглобяем тип, два броя каравани. В имот с идентификатор 81178.50.58 има изграден пирс с дължина около 100 метра завършващ със сигнален фар в близост, до който е поставен санитарен контейнер. Обектите са изградени без проведени процедури по Глава Шеста от ЗООС , в т. ч. и съвместна процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие . Извършена е проверка на имотите от РИОСВ, за която е издаден констативен протокол № 021458/ПД-18-7/05.10.2022 год., в който е описано действителното положение на имотите. В мотивите си административният орган възпроизвел съдържанието на писмо от Министерство на отбраната на Република България и писмо от Началник щаба на Военноморските сили, съгласно които „ В имотите се осъществява търговска дейност като сервизна и складова база на малки плавателни съдове с постоянен интензитет на преминаване през акваторията на войсковия район. Местоположението на имотите е в непосредствена близост до войскови район 1383, м.Атия. Военноморска база „Атия“ е публична държавна собственост и представлява инфраструктура на отбраната съгласно чл.316, ал.1, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, действащ войскови район пряко свързан с отбраната и сигурността на страната. Дейностите извършвани от „БУЛ АКУА" ЕООД създават пряка и непосредствена опасност от възникване на инциденти, застрашавайки базираните военни плавателни съдове, както и застрашават дейността на военните формирования разположени във войсковия район 1383, включително и в акваторията на залив Атия. С оглед местоположението на имотите на морския бряг в непосредствена близост до военноморска база „Атия“ и предвид функциите на Военноморските сили да защитават интересите на Република България в морските пространства и гарантират нейния морски суверенитет Министерство на отбраната на Република България в писмо рег.№ 14-00431/06.12.2022 год. изразява становище, че всички инвестиционни намерения следва да бъдат прекратявани с оглед специфичния статут на войсковия район и с цел защита интересите на националната сигурност.“ Въз основа на установеното с констативния протокол и въз основа на цитираните по-горе писма на Министерство на отбраната и на Началник Щаба на Военноморските сили, както и на Предложение на Окръжна прокуратура Бургас на основание чл.154, ал.3 вр.ал.1, т.6 от ЗСВ, е издадена обжалваната пред Административен съд Бургас заповед за прилагане на ПАМ. Определението е неправилно. Процесната заповед е издадена на основание чл.158, т.4 от ЗООС и чл.160, ал.1 от с.з. Съгласно чл.160, ал.5 от ЗООС обжалването на заповедта по ал. 1 не спира действието й. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В случая за да се извърши необходимата правна преценка следва да се съпоставят две категории – на засегнатия обществен интерес от една страна и тази на засегнатия частен интерес от друга. Досежно първия в акта на ответния Директор е посочено, че той се свързва с направените констатации на 02.09.2021 год. в имотите на дружеството от служители на РИОСВ – Бургас и липсата на проведени процедури по цитираните по-горе два закона, поради което са приети и за извършени нарушения. От друга страна е противопоставимия интерес на търговското дружество – да използва собствените си имоти по предназначение, вкл. и реализираните депо/паркинг за плавателни съдове с паркирани на преместваеми стойки лодки/яхти, фургони, жилищна сграда от сглобяем тип, два броя каравани, тъй като за значителен период от време собственикът няма да има възможност да упражнява абсолютното си право на собственост. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че засягането на сферата на дружеството с наложените преустановителни ПАМ са прекомерни с оглед защитавания обществен интерес в аспекта, попадащ в обхвата на ЗООС (т. е. извън мотивите, касаещи обществените интереси на националната сигурност и отбрана). Това особено се подчертава и от самото поведение на Инспекцията, която още преди година и половина е установила това с констативен акт (изрично цитиран в процесната заповед), но в същия срок няма доказателства за никакви предприети мерки, респ. установени конкретни несъобразявания, респ. и нарушения в обхвата на ЗООС , ЗУТ и другите споменати закони от съответните компетентни органи. В този смисъл най-общото визиране на преустановяване на нарушения, свързани с непроведена процедура по Глава Шеста ЗООС (без тя да се обозначава ясно) има ниска степен на убеждаващо въздействие в контекста на дължимата преценка: установяване на конкретния интензитет на защитавания по оборима презумпция обществен интерес (тъй като той не винаги е един и същ) в случая и съпоставянето му с частния такъв, касаещ сериозно ограничаване правото на собственост на субекта. Или преценявания обществен интерес следва да има конкретно изражение, опредметено в издадения акт на ответния ръководител и това в случая е особено необходимо, тъй като за разлика от мерките по чл. 158 точки от 1 до 3 ЗООС , тези по т. 4 имат до голяма степен бланкетен характер, поради което конкретното поведение на субекта (изразено чрез действие или бездействие), което мотивира прилагането на дадената ПАМ, следва да бъде индивидуализирано поне до степен, която позволява да се направи съпоставка на двата интереса. В случая и досежно само преценката по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК това не може да бъде сторено, тъй като твърде общото посочване на непроведени процедури по Глава Шеста ЗООС е също бланкетно. Не става ясно за какви процедури и как същите се съотнасят към засяганите от предварителното изпълнение обекти, за което ответният орган е имал достатъчно време да изясни поне това обстоятелство. В този смисъл основателно е възражението за липса на пропорционалност на налаганата мярка, без каквито и да е други фактически установявания от контролните органи на РИОСВ, още повече и при такава значителна давност на констатациите в резултат, на които едва година и половина по-късно се предприема и прилагането и. Тези изводи на съда всъщност са особено видими на фона на развитите конкретни аргументи в акта, досежно наличието на ясно посочени обстоятелства, засягащи обаче други значими обществени интереси, чиято закрила не е предвидена да се осъществява по ЗООС , касаещи непосредствено отбраната и сигурността на страната (там органът е изложил подробни мотиви, визират се конкретни факти, определени по време и място). Преценката на този обществен интерес обаче е извън приложното поле, респ. и компетентността на органа, осъществявана по ЗООС , с оглед целите, заложени в последния съгласно дефинитивната норма на чл. 2 на същия и изхождайки от принципите в чл. 3 , на които се основава опазването на околната среда. Гореизложеното босновава и изводите на настоящият състав за отмяна на оспореното определение като вместо него се постанови друго, с което се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед на Директора на РИОСВ – Бургас. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, Шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 1021 от 24.04.2023 год. по адм. д. № 668/2023 г. по описа на Административен съд Бургас и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-20 от 10.02.2023 г. на Директора на РИОСВ – Бургас до приключване на производството по нейното обжалване. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА