Определение · № 5939/2023 · дело 5192/2023

По дело 5192 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5939 София , 06.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: СТЕФКА КЕМАЛОВА РАДОСТИН РАДКОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТЕФКА КЕМАЛОВА по административно дело № 5192 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Гама Асет Мениджмънт“ ЕООД, подадена чрез адвокат Б. Славова против Определение № 3152/10.04.2023 г., постановено по административно дело № 8034/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на дружеството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Определение № 2073/09.03.2023 г., в частта относно присъдените разноски. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение от 2160 лева до минимално определения размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответните страни „Сигма – П“ ООД, Е. Миланова – Цончева и В. Петков, чрез адвокат В. Пенев изразява становище по реда на чл. 232 АПК, което е в подкрепа на оспореното определение, с молба да бъде оставено в сила. Претендират разноски за настоящото съдебно производство. За да се произнесе по спора, с който е сезиран, Върховният административен съд съобрази следното : Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна против определение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Искането по чл. 248 ГПК на „Гама Асет Мениджмънт“ ЕООД, целящо изменение на постановено по делото прекратително определение в частта за разноски, посредством тяхното намаляване, е отхвърлено от първостепенния съд. Съдът е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева е за процесуално представителство на три лица, като с оглед на фактическата и правна сложност на делото /проведени две заседания, назначена и изслушана експертиза/, този размер не се явява прекомерен и не следва да бъде намаляван. Така постановеното определение е правилно. „Сигма – П“ ООД, Е. Миланова – Цончева и В. Петков, в чиято полза са присъдени разноски са участвали в първоинстанционното съдебно производство като заинтересовани страни и са били надлежно представлявани от адвокат В. Пенев, видно от представените по делото пълномощни. Неоснователно е твърдението, че адвокатът е представлявал само дружеството, тъй като по делото на л. 251 се съдържа пълномощно в негова полза, изхождащо и от двете физически лица. Упълномощеният адвокат е извършвал съответните процесуални действия по това представителство, като е изготвил писмен отговор по жалбата, молби по повод доказателствени искания, както и е участвал на проведените две открити съдебни заседания. Своевременно е направил искане за присъждане на разноски в полза на доверителите му, както и е представил доказателства за действителното им извършване и размер – л. 292 – л. 294. Представено е и споразумение между трите лица, по силата на което всички разноски, в това число и адвокатското възнаграждение да се заплатят първоначално от „Сигма – П“ ООД, а в последствие да се разпределят между страните по равно. При така установените факти и предвид изхода на спора, съдът правилно е присъдил сторените от заинтересованите страни разноски в общ размер на 2510 лева, от които 2160 лева за адвокатско възнаграждение, след което по реда на чл. 248 ГПК е отказал да измени съдебния си акт в частта за разноските. Претенцията на частния жалбоподател е свързана с размера на адвокатското възнаграждение, като се иска неговото намаляване до 900 лева. Настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд за това, че договореният и заплатен адвокатски хонорар в случая не се явява прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на спора – защита срещу оспорване на заповед, одобряваща проект за план за регулация и застрояване, както и с обема на извършените от пълномощника процесуални действия, поради което не се налага неговото намаляване. Правилен е и изводът на съда за това, че възнаграждението е за процесуално представителство на три лица, с оглед наличните по делото пълномощни и споразумение между тях. С оглед на изложените мотиви, адвокатското възнаграждение в размер на 2160 лева не следва да бъде намалявано до законоустановения минимум, още повече, че към момента на присъждането му, минималният размер за този вид дела съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 1250 лева, а не 900 лева. Оспореното съдебно определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В полза на ответните страни по частната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като същото е по спор за разноски, респективно такива не се дължат и не се присъждат. Разноски се дължат за съдебното производство по основния спор и предмет на делото, но не и по акцесорното производство за разноски, каквото е процесното. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3152/10.04.2023 г., постановено по административно дело № 8034/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ