Решение · № 6712/2023 · дело 9684/2022

По дело 9684 / 2022 РЕШЕНИЕ № 6712 София , 21.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТОДОР ТОДОРОВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Даниела Попова изслуша докладваното от съдията Стела Динчева по административно дело № 9684 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД представлявано от изпълнителния директор д-р Б. Миразчийски против решение № 1014 от 05.08.2022 год. постановено по адм. д. № 834/2022 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД против заповед за налагане на санкции № РД-25-845/07.06.2021 год. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас и лечебното заведение е осъдено да заплати на РЗОК Бургас сумата от 500 лева разноски по делото. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна . Със заповед № РД-25-845 от 07.06.2021 год., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. (НРД за МД за 2020 - 2022 г.) са наложени 8 отделни санкции „финансова неустойка“ от по 200 лева в общ размер от 1600 лева. Санкциите са наложени за 8 нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ състоящи се в неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на клинична пътека (КП) № 104 като за ИЗ № 588, ИЗ № 2306 и ИЗ № 3138 е поради неизвършване на основна диагностична процедура на приетите за болнично лечение по тази КП пациенти, а именно PCR тест за доказване на COVID-19 инфекция, а за ИЗ № 1588, ИЗ № 1639, ИЗ № 1757, ИЗ № 1820 и ИЗ № 2559 е поради проведен по време на болничния престой PCR тест за доказване на COVID-19 инфекция, който е отрицателен. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК - Бургас, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол. Лечебното заведение не е възразило срещу констатациите касаещи ИЗ № 588, ИЗ № 2306, ИЗ № 3138, № ИЗ № 1588, ИЗ № 1639, ИЗ № 1757, ИЗ № 1820 и ИЗ № 2559. Първоинстанционният съд е извел решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По отношение на първите три ИЗ съдът е приел за безспорно установено, че лечебното заведение не е спазило ДЛА на КП № 104 “Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи и с усложнения“ като по време на болничния престой не е отчел основна диагностична процедура с код 91.92 (92191-00) за ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“, така както изисква алгоритъма на клинична пътека. По отношение на останалите пет ИЗ съдът е приел, че отново не е спазен ДЛА, тъй като по време на болничния престой е извършена основната диагностична процедура с посочения код, но резултатът е отрицателен, поради което е прието, че е налице недоказана окончателна диагноза. Съдът се е произнесъл по възражението на лечебното заведение относно приложението на Заповед № РД-01-724/22.12.2020 год. на министъра на здравеопазването, с която се приравняват резултатите от ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ с резултатите от антигенен тест на SARS-CoV-2. Изложени са мотиви в смисъл, че тази заповед представлява общ административен акт, с който обаче не се променя съдържанието на НРД. Приложение № 17 към процесния НРД 2020-2022 год. е изменено с договор № РД-НС-4-10 от 01.04.2021 год. обнародван в ДВ на 02.04.2021 год. и влязъл в сила на същата дата. Процесната заповед е издадена на 07.06.2021 год., но същата касае проверка на дейността на лечебното заведение извършена през периода м.януари-м.февруари 2021 год., т.е. преди изменението на изискванията на клинична пътеката. Първоинстанционният съд се е позовал на §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 год., съгласно който нарушенията извършени при в периода на действието на стария НРД се наказват със съответните санкции предвидени в действалия към момента НРД. Следователно въпреки промяната на Приложение № 17 считано от 02.04.2021 год. за нарушения при диагностицирането /недоказана окончателна диагноза/ и завършени преди това изменение следва да се приложат действалите към момента разпоредби. Съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав последният на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с инвокираните в касационната жалба оплаквания следва да се акцентира върху това, че по делото не е спорно, че пациентите с № 588, ИЗ № 2306 и ИЗ № 3138 са били хоспитализирани от изпълнителя на болнична медицинска помощ (ИБМП) по КП № 104 за лечение на COVID-19 инфекция с тест за откриване на антиген на SARS-Co-V-2, а не с ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, в период преди 02.04.2021 год., когато това съгласно изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 год. е станало допустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените в санкционната заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им финансови санкции са в минимален размер. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото се преценява като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1014 от 05.08.2022 год. постановено по административно дело № 834/2022 год. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА