Определение · № 6382/2023 · дело 5576/2023

По дело 5576 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6382 София , 14.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ по административно дело № 5576 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. , във връзка с чл. 166, ал.3, in fine от АПК . Образувано е по частна жалба на „ВРОМОС.КОМ“ ЕООД с [ЕИК], против определение № 732 от 24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 492/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като незаконосъобразно. Моли за отмяната му и уважаване на направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед. Ответникът – кмет на община Царево в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Бургас оставя без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповед № РД-01-136/23.02.2023г. на кмета на община Царево. С посочената заповед е наредено премахване на 14 преместваеми обекта, разположени изцяло или отчасти в поземлен имот 44094.2.679 по КККР на село Лозенец, местност Караагач, общ. Царево. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че производството по направеното искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед е по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, тъй като предварителното изпълнение на заповед, издадена на основание чл. 57а, от ЗУТ е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Сочи, че дружеството не се позовава на нови обстоятелства каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК, както и че евентуалната основателност на жалбата срещу заповедта не е предпоставка за спиране на допуснатото предварително изпълнение Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. В допълнение на вече изложените от първостепенния съд мотиви следва да се има предвид и следното. Допуснатото съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ предварително изпълнение на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 от същия закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК – само, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. По силата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Това е така, тъй като случаите, в които предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, представляват изключение от общия принцип, установяващ суспензивния ефект на подадената жалба. В тези случаи се презюмират предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение, включително наличието на особено важни държавни или обществени интереси, които следва да бъдат защитени и гарантирани с предварително изпълнение на административния акт. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на условията по чл. 166, ал. 2 АПК, включително и в случаите, когато разпоредените за премахване обекти се намират в негов имот. Както в особеното искане за спиране на изпълнението, съдържащо се в жалбата срещу административния акт пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция дружеството не сочи предполагаемия размер на евентуалните вреди, които биха настъпили в неговия патримониум, като последица на допуснатото от закона предварителното изпълнение на заповедта. В жалбата и частната такава е посочено, че за дружеството е налице „имуществен интерес“ и че за него ще настъпят „значителни финансови загуби“. Нито в първоначалната жалба нито в частната, с която е сезирана касационната инстанция се сочи размера на предполагаемите вреди. Нещо повече - не се представят доказателства, които да установят както настъпването на вредите така и техния размер. При липсата на доказателства, относими към условията по чл. 166, ал.2 АПК и дори на твърдения за размера на възможните вреди, частният жалбоподател не доказва обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение и прави невъзможно сравняването им с охранявания от закона обществен интерес. Видно от посоченото от частния жалбоподател определение на Върховен административен съд, второ отделение в производството е установен размера получавания наем от съоръжението, предмет на заповедта, докато в настоящото производство, доказателства за размера на вредите, както бе посочено, не са ангажирани. Определението като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 732 от 24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 492/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ