Определение · № 6727/2023 · дело 5792/2023

По дело 5792 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6727 София , 21.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ДИАНА ГЪРБАТОВА по административно дело № 5792 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "АСМ2" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител А. Минков, подадена чрез упълномощен адв. И. Маджуров, против определение № 479 от 18.05.2023 г., постановено от Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-321/2023 г. Частният жалбоподател оспорва извода на Комисията относно липсата на необходимост от налагане на временна мярка "спиране" на процесната възлагателна процедура и развива тезата, че в случая са налице законовите изисквания за допускане на поисканото спиране. Счита, че оспореният акт на КЗК е неправилен и необоснован, тъй като няма доказателства, че от налагането на претендираната мярка ще настъпят каквито и да е отрицателни последици за интереса на възложителя, не са взети предвид представените доказателства за навременното изпълнение на задълженията на възложителя и без оборудването, предмет на поръчката по обособена позиция № 2, като не са конкретизирани отрицателните последици за интереса на обществото и за интереса на двата стопански отрасъла - животновъдство и земеделие, а бланкетно е посочено, че ще се наруши извършването на превантивната дейност, изпълнявана от възложителя. Претендира отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено налагане на поисканата временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка по оспорената обособена позиция № 2. По делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "АСМ2" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1, изречение първо ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 479 от 18.05.2023 г. е оставено без уважение искането на "АСМ2" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на Национален Диагностичен Научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. д-р Г. Павлов" /НДНИВМИ/, в частта по обособена позиция № 2, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 05372-2023-0001, открита с решение № F338550 от 31.01.2023 г. (№ РД-06-112/28.03.2023 г.) на директора на НДНИВМИ - София и е оставено без разглеждане искането на директора на НДНИВМИ - София за допускане на предварително изпълнение на решение № F338550 от 31.01.2023 г. (№ РД-06-112/28.03.2023 г.) за откриване на "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на Национален Диагностичен Научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. д-р Г. Павлов", в частта по обособена позиция № 2, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 05372-2023-0001. За да отхвърли искането на "АСМ2" ЕООД органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и чл. 200, ал. 2 ЗОП и е счел, че в конкретната хипотеза, спирането на процедурата ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, защото забавянето й ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и изпълнение на необходимите дейности, предмет на поръчката. С оглед на това Комисията е приела, че със спирането на процедурата ще се затрудни извършването на превантивната дейност, изпълнявана от НДНИВМИ, като специализирана структура за научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, която засяга интереса не на един доставчик или стопански субект, а на цели два отрасъла – животновъдство и земеделие, поради което значимостта на засегнатия интерес и неограничения брой лица, които засяга оспорения акт на възложителя, следва да има приоритет пред интереса на жалбоподателя. КЗК е извела заключение, че претендираното спиране би оказало положителен ефект единствено по отношение на "АСМ2" ЕООД. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че наистина провеждането на една законосъобразна процедура е в интерес на обществото, но в случая налагането на временна мярка в по-голяма степен ще накърни обществения интерес,тъй като ще рефлектира негативно не само върху интереса на възложителя, но и върху интересите гражданите. Оттук е формиран извод, че претенцията на жалбоподателя за спиране на възлагателната процедура попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото по силата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а съгласно ал. 3 от същия член, К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Оплакванията, развити в частната жалба за неправилно приложение на горепосочените разпоредби са неоснователни, защото преди всичко в чл. 203, ал.1 ЗОП е регламентирало, че жалбата срещу решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка не спира нейното изпълнение, което означава, че спирането би могло да се допусне само по изключение по искане на жалбоподателя, който изцяло носи доказателствената тежест да установи наличието на основание за отклонение от общия принцип за необходимостта от продължаване действията на възложителя при оспорване на неговото решение за откриване на процедурата. В случая при произнасянето си КЗК е съобразила и анализирала разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като вярно е преценила възможните последици с оглед интересите на потенциалните участници , възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съдът счита, че в конкретната хипотеза КЗК правилно е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от специфичния предмет на поръчката, включващ "Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на НДНИВМИ", по спорната обособена позиция № 2, с подробно описан предмет в раздел II.2.4) от обявлението за процесната обществена поръчка. КЗК обосновано е приела, че мярката „спиране“ не следва да бъде наложена, тъй като в случая спирането би предизвикало значително по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. за възложителя и обществото като цяло. Решаващият съдебен състав споделя становището, че спирането на процедурата ще препятства възможността на възложителя да изпълнява законоустановените си задължения по осигуряване на по- високи нива на превенция срещу масови прояви на заразни болести по животните, което обстоятелство изисква своевременно изпълнение на нормативните изисквания за ветеринарномедицинска дейност, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, което може да се осъществи чрез навременното извършване на доставките на специализираното лабораторно оборудване за нуждите на НДНИВМИ, което оборудване е конкретно посочено в описанието на обособена позиция № 2. С оглед на това съдът не споделя становището на частния жалбоподател, че липсвали доказателства, че от налагането на претендираната мярка ще настъпят каквито и да е отрицателни последици за интереса на възложителя и за бланкетно посочване, че ще се наруши превантивната дейност на възложителя и ще се засегнат интересите на двата отрасъла - животновъдство и земеделие. Както бе посочено по- горе, в това производство не възложителят, а оспорващото дружество носи тежестта да докаже твърдяните от него основания за допускане на претендираното спиране. Във връзка с приложените към частната жалба два документа - Административен договор от 02.02.2022г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и Окончателен доклад от одит, проведен в България между 24.09.2019г. и 03.10.2019г., решаващият съдебен състав счита, че те не опровергават изводите на КЗК, а потвърждават, че през предходни периоди възложителят успешно е изпълнявал възложените му законови задължения и отговорности. Относно основния аргумент на оспорващото дружество за претендираното спиране - да се постигне провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка и във връзка с изложените доводи за допуснати нарушения и противоречия със ЗОП, КЗК правилно е преценила, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето на Комисията по основателността или вероятността на релевираните от жалбоподателя оплаквания за нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура. От друга страна следва да се има предвид, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП. С оглед на това, ако се възприеме логиката на жалбоподателя, това би означавало, че трябва да се спре всяка процедура по възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. Съдът намира за правилни и обосновани изводите на Комисията, че с възлагането и изпълнението на процесната обществена поръчка се цели повишаване на капацитета и ефективността на лабораториите на НДНИВМИ, защото оборудването, което включено в предмета на оспорената обособена позиция № 2, е необходимо на възложителя за изпълнение на нормативните му задължения. Това означава, че в случая поисканото от жалбоподателя налагане на временна мярка - спиране на процедурата, ще се отрази негативно върху интересите на обществото, тъй като забавянето й ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и изпълнение на необходимите дейности, предмет на поръчката. Ето защо е верен и обоснован изводът на органа по преразглеждането, че със спирането на процедурата ще се застраши и осуети извършването на превантивната дейност, изпълнявана от НДНИВМИ, като специализирана структура за научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност, визирана в чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗБАБХ, която дейност засяга интересите на множество стопански субекти и на двата относими към поръчката отрасъла – животновъдство и земеделие, които безспорно имат приоритет пред интереса на дружеството - жалбоподател. При постановяване на обжалвания акт, Комисията е съобразила и правнорелевантното обстоятелство, че правата на жалбоподателя и на останалите потенциални участници във възлагателната процедура са гарантирани от законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, тоест дори и процедурата да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 216а, ал. 1 и ал. 3 ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 479 от 18.05.2023 г., постановено от Комисия за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-321/2023 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА