Определение · № 6639/2023 · дело 4615/2023

По дело 4615 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6639 София , 21.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТАНКА ПАУНОВА по административно дело № 4615 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Терра Веджис“ ЕООД, със седалище в гр. Благоевград, представлявано от управителя С. Шалявски, чрез процесуален представител юрк. Рашева, против определение № 587 от 03.04.2023г., постановено по адм. дело № 163/2022г. по описа на Административен съд Благоевград. С това определение е върната подадената от настоящия частен жалбоподател искова молба с вх. № 299/21.02.2022г. по описа на АС Благоевград и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че съдът, като е изложил бланкетни и противоречиви мотиви, е достигнал до необоснован извод, че ищецът не е отстранил нередовностите в исковата молба. Иска се отмяна на определението. Ответникът – Министерство на финансите, чрез процесуален представител юрк. Иванова, депозира отговор на частната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерство на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Петков, в представен по делото отговор на частната жалба взема становище за нейната неоснователност и недоказаност. Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юрк. Колева, представя отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – Върховен административен съд не заявява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, подадена от „Терра Веджис“ ЕООД, с която се претендира обезщетение от Държавата, представлявана при условията на солидарна отговорност от министъра на финансите, министъра на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд, за претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер от 14 194,72 лева, причинени от „неизплатена финансова помощ“ и „достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразен частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ“, в противоречие с чл. 5, §1, б. „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения (Регламент 2017/39). Претендира се и „законната лихва“ върху обезщетението, произтичаща от чл. 4 от Директива 2011/7/ЕС на ЕП и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и от чл. 86 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С разпореждане от 03.11.2022г. съдът е указал на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба, като в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни, както следва: ответника/иците по иска; вредите по вид, размер и период на увреждане; връзката между търпените вреди и актовете, действията и бездействията, причинили вредите; забавата, обвързана с исканите лихвени вземания, към кое конкретно проявление на увреждането се отнася; претенцията си относно лихвените вземания, вкл. дължимостта на лихвите на основание Директива 2011/7/ЕС на ЕП и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, наред с дължимостта им на основание чл. 86 ЗЗД. В изпълнение на дадените указания по делото е постъпило уточнение на исковата молба, в което ищецът е посочил, че предявява иск срещу няколко ответници, които съгласно чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ отговарят солидарно, а именно Министерство на финансите, Министерство на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд. Пояснено е, че Министерство на земеделието неправилно е транспонирало Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, което е дало отражение върху Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата), приета от Министерски съвет (Държавата, представлявана от министъра на финансите), както и върху постановения от ДФЗ частичен отказ от изплащане на помощта, а впоследствие и върху правораздавателните актове на Върховния административен съд, с които е потвърден отказа. Допълнително е уточнено, че Министерство на финансите и Министерство на земеделието са приели национална правна норма - чл. 19 от сочената Наредба, в редакцията ДВ, бр. 89 от 11.11.2016г., която противоречи на чл. 5, §1, б. „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39. Посочено е, че Министерство на финансите и Министерство на земеделието със своето бездействие/действие не са превели нормата на чл. 19 от Наредбата в съответствие с изискванията на общността, императивно посочени в чл. 5, § 1, буква „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, като са изброени различни постановления на Министерския съвет, с което визираната наредба е изменяна и допълвана, включително нормата на чл. 19 от същата. Също така е отбелязано, че ДФЗ е нарушил чл. 5, §1, б. „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, като не е изплатил заявената финансова помощ в императивния срок от 3 месеца при представени от „Терра Веджис“ ЕООД разписки за действително доставените и/или разпределени количества. По отношение на Върховния административен съд е уточнено, че нарушението му се състои в неприлагане на общностна правна норма с приоритет пред национална такава, доколкото националният съд като съд на ЕС е длъжен да следи за приложението на общностна норма, дори в хипотезата на действаща приложима национална такава, която й противоречи, както и нарушение на задължението на националния съд да отправи преюдициално запитване. Допълнително са направени разяснения по отношение на лихвените вземания. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че дадените на дружеството указания не са изпълнени. Взел е предвид, че с уточнението от 15.11.2022 г. „Терра Веджис“ ЕООД е посочило, че насочва иска си срещу четири отделни юридически лица, чийто общ факт е единствено правното положение на ищеца. Исковата претенция е за сумата от 9 686,88 лв., представляващи неизплатена финансова помощ за доставени продукти по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ за периода 01.10.2020г.-31.10.2020г. и законна лихва върху забавеното плащане, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразен пълен и частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ в императивния срок от 3 месеца, съгласно чл. 5, § 1, буква „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Съдът е изложил, че съпричастността на отделните ответници към обезщетяването на претендираните вреди е обоснована с еднакво по категорията си нарушение – достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, но при упражняване на различна дейност – нормотворческа, изпълнителна и правораздавателна, спрямо едно общо търсено като солидарно дължимо обезщетение. Съдът е приел, че липсва яснота относно обосноваване на отговорността на държавата по първоначалния иск, а впоследствие на двете министерства – Министерство на финансите и Министерство на земеделието, относно репарация на вреди, посочени като следващи се от акт на друг субект – Министерски съвет на Република България. Наред с това съдът е счел, че ищецът не е обосновал претенцията си спрямо Върховния административен съд, а бланкетно е посочил, че е допуснато нарушение на чл. 5, § 1, буква „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, без да уточни защо е следвало да се отправи преюдициално запитване и доколко изходът на спора е предопределен от приложението на чл. 5, § 1, буква „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39. Развити са и съображения за недопустимост на иска, тъй като нито разпоредбата на чл. 19 от сочената наредба е отменена, нито е установена незаконосъобразност на индивидуалните административни актове – уведомителните писма, с които е отказано плащане по заявка на дружеството от 10.11.2020г. до ДФЗ-РА. Определението е правилно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, релевирани в частната жалба, срещу възприетото от първоинстанционния съд в обжалваното определение неизпълнение на дадените указания. Законосъобразни са направените от първоинстанционния съд изводи, че „Терра Веджис“ ЕООД не е отстранило нередовностите на исковата си молба, като липсва яснота по отношение на обстоятелствата, на които се основава искът. От една страна, ищецът сочи, че вредите са му причинени от приемането на национална правна норма, а именно чл. 19 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко”, която противоречала на чл. 5, § 1, буква „а“ и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година. В същото време сочи, че отговорни за приемането на тази норма са Министерство на финансите и Министерство на земеделието, при положение че цитираната наредба, както и всички последващи изменения и допълнения на същата, са приети с постановления на Министерския съвет. Тогава не става ясно каква е съпричастността на двете министерства при приемането на националната правна норма. От друга страна, ищецът поддържа, че ДФЗ, като е зачел действието на чл. 19 от Наредбата, също е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на издадените от него откази за изплащане на финансовата помощ, независимо че същите са потвърдени по съдебен ред. Ищецът претендира солидарно и вреди от правораздавателната дейност на Върховния административен съд, като твърди, че съдът не е приложил общностна правна норма, която се ползва с приоритет пред национална такава, но същевременно твърди, че съдът е следвало да отправи преюдициално запитване до СЕС. Последното касае тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, т.е. според ищеца разпоредбата се нуждае от тълкуване, а в същото време счита, че съдът е следвало директно да я приложи, което предполага, че разпоредбата е ясна, точна и конкретна и не се нуждае от тълкуване. Отделно от гореизложеното, няма връзка между различните дейности, от които се претендират вредите - нормотворческа – приемане на Наредбата, в която се съдържа спорната норма – чл. 19; административна – пълен и частичен отказ за плащане по заявка от 2020г., и правораздаването по посочени съдебни производства, поради което не е изпълнено предвиденото по чл. 2в, ал. 2 АПК за предявяване на иск срещу няколко ответници, сред които и Върховен административен съд. По арг. от чл. 215 ГПК, съвместно предявяване на иск срещу няколко ответници следва да се основава на общи права или задължения, или на права или задължения, които почиват на едно и също основание. Така задължението на административния орган за плащане и задължението на съда да отправи преюдициално запитване по естеството си не могат да бъдат общи задължения на съд и административен орган, нито заявените от ищеца фактически основания са общи. Не би могло също така Министерство на финансите, Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца претендираните суми, изразяващи се в неизплатена финансова помощ за доставени продукти, защото тяхната евентуална отговорност според очертаната фактическа обстановка и твърдения би възникнала на различно основание – за първите двама ответници от приемането на правни норми във вътрешното право, които противоречат на правото на Европейския съюз, а за другия ответник от това, че той е приложил тези норми и не е изплатил дължимите му се, според ищеца суми. Предявяването на иск срещу Министерство на финансите, Министерство на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд следва да обвързва ответниците с общи техни права или задължения или права и задължения, които почиват на едно и също основание, което в случая не е налице. Декларативното твърдение, че всичките ответници са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз нито обосновава техни общи права или задължения, нито може да се приеме за общо фактическо основание за търсене на отговорност. В тази насока, а именно, тъй като се претендират вреди от различна по характер дейност, извършвана от различни правни субекти, чийто общ факт е единствено правното положение на ищеца, съдът е дал изрични указания ищецът да уточни точно и ясно ответника/иците по иска, като уточни причинната връзка между отделните субекти и извършваната от тях дейност. В тази връзка са правилни изводите на съда за неизпълнено указание от страна на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД да уточни основанието на исковата си претенция, включително от страна на кои ответници претендира обезщетение и каква е връзката между осъществяваната от тях дейност, което обосновано е прието за несъобразяване на исковата молба с изискванията на чл. 127, т. 4 и 5 ГПК. Като е приел, че ищецът не е отстранил всички нередовности на исковата си молба и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна – Министерство на финансите, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 587 от 03.04.2023г., постановено по адм. дело № 163/2022г. по описа на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА „Терра Веджис“ ЕООД [ЕИК] да заплати на Министерство на финансите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА