Определение · № 7036/2023 · дело 2949/2023

По дело 2949 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7036 София , 27.06.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ МИРА РАЙЧЕВА БИСЕР ЦВЕТКОВ ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БИСЕР ЦВЕТКОВ по административно дело № 2949 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следв. АПК. Образувано е по частна жалба на „Юниленд“ ЕООД, [ЕИК], представено от адв. Р. Гацова, срещу протоколно определение от 07.02.2023 г. на тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 4532/2022 г.. С определение от 03.04.2023г. по настоящото дело производството е спряно на основание чл. 292 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд с предмет: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд“. Искането за приемане на тълкувателно постановление е отклонено с определение от 17.05.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на ВКС, поради което са отпаднали пречките за движение на делото и производството по него следва да бъде възобновено с арг. от чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С обжалваното определение е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ до постановяване на решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Според частния жалбоподател не съществуват отрицателни процесуални предпоставки за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като въпросите по преюдициалното запитване са неотносими към спора, отнесен пред националния съд. Насрещната страна по частната жалба – министърът на земеделието, храните и горите отрича основателността ѝ. Настоява на връзката на преюдициалност между дело С-325/22 на СЕС и образуваното пред тричленния състав на Върховния административен съд дело. Като обсъди оплакванията в частната жалба в обхвата на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, прие следното: Производството пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите против решение № 1727/16.03.2022 г. на Административен съд София-град по адм.д. № 1692/2020 г., с което е отменен АУПДВ № РД 05-8/20.12.2019 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите. Частната жалба е основателна. Определението за спиране на делото е неправилно. С оспорения пред Административен съд София-град АУПДВ е установено публично държавно вземане в общ размер 60 013.57 лева. Задължено лице е „Юниленд“ ЕООД. Публичното държавно вземане представлява подлежаща на възстановяване неправомерна и несъвместима държавна помощ в размер 40 298 лева, изразена като получено икономическо предимство при замяна на частни горски имоти и държавни горски имоти по договор № 51/23.01.2009 г. между дружеството и Държавната агенция по горите. Възстановяването на помощта е разпоредено въз основа на Решение на Европейската комисия (ЕК) C (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08) /Решението на ЕК/. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По преюдициално запитване на Адм. съд Варна пред СЕС е образувано дело С-325/22. Поставените преюдициални въпроси са: 1. Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия — частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от Решението (1) на ЕК не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя? 2. Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти — горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти? 3. Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия — частна държавна собственост, националната правна уредба на § 1а, точка 2 и точка 4 от ДР на Закона за държавната собственост да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност? Значението за решаването на спора от националната юрисдикция на поставени пред СЕС въпроси в производство по преюдициално запитване би представлявало процесуална пречка за продължаването на съдопроизводствените действия с арг. от чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 631, ал. 1 ГПК. По мотивите на съдебния акт, както в административната преписка, така и в заключителния акт на производството липсват данни за качеството бенефициер на адресата на АУПДВ. Обстоятелствата визирани в първите два въпроса на преюдициалното запитване не са посочени като фактически основания в АУПДВ при избора на критерии за определяне на адресата му като предприятие. Издателят на акта не е въвел твърдения за осъществяване от адресата му на стопанска дейност въобще; за такава със заменената горска земя в контекста на разясненията в т. 127 от съображенията на Решение на Европейската комисия (ЕК) C (2014) 6207 final от 05.09.2014 г., респ. за ограниченията за стопанска дейност с получената в замяна земя; за заявено инвестиционно намерение по отношение на земята и за значението в тази връзка на забраната за промяна на предназначението ѝ. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с 59, ал. 2, т. 4 АПК посочването на тези фактически основания в акта ги отнася към предмета на доказване, а несъмненото им установяване от администрацията обвързва съда да приема за настъпили правните им последици. Затова и преюдициалното заключение по тези въпроси е неотносимо към спора. Нито в АУПДВ, нито в първоинстанционното решение, се съдържат съображения за изкривяване на пазарната оценка заради ограничения, следващи от ДР на ЗДС, а това изключва значението за решаване на спора и на отговора на третия въпрос. С оглед страната отнесла спора пред касационната съдебна инстанция и дори в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК въпросите по преюдициалното запитване не са от значение за решението по делото. Спирането на съдебното производство съхранява висящността на дело, за решаването на спора по което съществуват процесуални пречки. Щом не съществуват възприетите от съда процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на достъп до съд, разпореденото спиране на делото е неоснователно. Дължима е отмяна на определението за спиране на делото и връщане на делото на касационния съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното и на основание чл. 230 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм. дело № 2949/2023г. по описа на Върховния административен съд. ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.02.2023 г. на тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 4532/2022 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА