Определение · № 7596/2023 · дело 5149/2023

По дело 5149 / 2023 Предишен акт Определение по хода на делото / 28.04.2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7596 София , 10.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ИВАН РАДЕНКОВ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ЛОЗАН ПАНОВ ИВА КЕЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ИВА КЕЧЕВА по административно дело № 5149 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Национална лотария“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. Илиев, чрез адв. Андонов, против определение от 28.04.2023 г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 7632/2022 г. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно по следните съображения: Към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт не е налице основание за спиране на съдебното производство, тъй като няма произнасяне по допустимостта на въпросите, по които е поискано постановяване на тълкувателно решение. Наличието на образувано тълкувателно дело пред ОС на колегиите на ВАС не е сред основанията за спиране на съдебното производство, регламентирани с чл. 229,ал. 1, т. 1 – т. 6 ГПК. Съгласно тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/2013 г., основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производство се спира. Образуваното тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор, поради което не представлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилно решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Тълкувателно дело № 1/2023 г. от ОСК на ВАС е образувано по претенция на главния прокурор за неправилна съдебна практика, а делото следва да бъде спряно, само ако има висящо тълкувателно дело поради констатирана противоречива съдебна практика. Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, не изразява становище по частната жалба. Като прецени фактите по делото, петчленният състав на Върховния административен съд приема частната жалба на „Национална лотария“ АД за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм.д. № 7632/2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е образувано по касационната жалба на „Национална лотария“ АД против Решение № 1937/23.03.2022 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. д. № 2466/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/14.02.2020 г., издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта, с който е установено вземане за държавни такси по чл. 30, ал. 3 от ЗХ и лихви върху тях в размер на 411 880,27лв. Ответникът по касация – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София, чрез юрк. Попова, е направил искане за спиране на производството по адм. д. № 7632/2022 г. до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2023 г., образувано по постъпило искане от главния прокурор на Република България. С обжалваното определение от 28.04.2023 г. е спряно съдебното производство по адм. дело № 7632/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, до постановяването на акт по тълкувателно дело № 1/2023 г. на Върховния административен съд. За да постанови спиране на съдебното производство, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че решението по тълкувателно дело № 1/2023 г., даващо отговор на въпросите, поставени с искането от главния прокурор за тълкуване на ЗХ, е от значение за разрешаването на правния спор по настоящото дело. Съдът е посочил въпросите, сложени за разглеждане от Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховния административен съд, а именно: „1. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията, обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разполага ли с материална компетентност председателят на Държавната комисия по хазарта да издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотезите на неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от Закона за хазарта и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта? 2. Нищожен ли е акт за установяване на публично държавно вземане на председателя на Държавната комисия по хазарта, издаден на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.), ако се установи, че е постановен в противоречие с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.)?" Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че доколкото предмет на адм. д. № 7632/2022 г. е спор за валидността и законосъобразността на акт с посоченото във въпросите по тълкувателното дело естество, за крайния резултат по делото от съществено значение е тълкуването, което Общото събрание ще даде на поставените въпроси. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Тричленният съдебен състав правилно е приел, че доколкото предмет на адм. д. № 7632/2022 г. е спор за валидността и законосъобразността на акт с посоченото във въпросите по тълкувателното дело естество - акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта, то за крайния резултат по делото от съществено значение е тълкуването, което Общото събрание ще даде на поставените въпроси. Същите, както се посочи по-горе, са свързани с материалната компетентност административния орган да издава актове от вида на процесния, както и с валидността на такъв акт, в случай, че е установено противоречието му с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.). Не са налице заявените с частната жалба отменителни основания. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата не въвежда ограничение относно характера на обуславящото дело, като съдебната практика на Върховния административен съд е постоянна и непротиворечива относно наличието на основание по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на съдебното производство до постановяване на акт по образувано тълкувателно дело, по което са сложени за разглеждане въпроси, които са преюдициални за спряното дело. В разглеждания случай е налице именно такава хипотеза, доколкото тълкуването, което Общото събрание на съдиите ще даде на поставените въпроси по тълкувателно дело № 1/2023 г. на Върховния административен съд, е от съществено значение за крайния резултат по адм. д. № 7632/2022 г. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - Първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 28.04.2023 г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм.д. № 7632/2022 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ /п/ ИВА КЕЧЕВА