Определение · № 7422/2023 · дело 5535/2023

5 юли 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7422
Година на номера
2023
Дело №
5535/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 5535 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7422 София , 05.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 5535 / 2023 г. Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по частна жалба подадена от „Континвест“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя В. Цветков, против определение № 474 от 18.05.2023 г. по преписка № КЗК-100/2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Определение №416/04.05.2023г. постановено по същата преписка, в частта за разноските по т.3 от диспозитива на същото. В частната жалба се твърди, че настъпилите последици и извършените от дружеството разноски в производството пред КЗК са резултата от поведението на възложителя. Счита, че след като възложителят е провел незаконосъобразно процедурата и е допринесъл за сторените от дружеството разноски, а резултатът от делото е благоприятен за дружеството, то възложителят следва да му заплати тези разноски. Ответникът по частната жалба „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Плевен, е подал възражение по частната жалба, като счита същата за неоснователна и излага подробни съображения. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 217, ал. 4, във връзка с чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване от „Континвест“ ООД на решение № D20850873/01.02.2023г. на управителя на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Плевен за определяне на изпълнител на процедура – „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на натриев хипохлорит (воден разтвор)“, открита с решение №F296730/17.11.2022г. на възложителя. С определение № 416 от 04.05.2023 г. КЗК е оставила без разглеждане жалбата и е прекратила образуваното производство на основанието по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП – поради отпаднал правен интерес. В т.3 от диспозитива на определението, КЗК е оставила без уважение искането на „Континвест“ ООД за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски. За да обоснове извода си за неоснователност на направеното искане, Комисията приела, че производството е прекратено във връзка с решение №4027/13.04.2023г. по адм.д. №1932/2023г. на ВАС, с което било отменено решението за откриване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, следователно преустановява се действието на последващ административен акт в процедурата – решението на възложителя за класиране на участници. Относно претендираните в производството пред КЗК, Комисията е приела, че не са налице обстоятелствата от хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, тъй като е налице прекратяване поради липса на правен интерес у жалбоподателя към момента на произнасянето по жалбата му, който не е свързан с оттегляне на оспорения от него административен акт. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноски при условията на чл. 143 от АПК. С цитираната разпоредба са уредени две хипотези при които се присъждат разноски при прекратяване на производството и това са хипотезите на оттеглена жалба и на оттеглен от органа акт. В случая не е приложима нито една от двете изрично уредени хипотези, при които в тежест на ответника се възлагат сторените за производството разноски при прекратяване на производството. Не е налице хипотезата на оттеглен от възложителя акт, в какъвто смисъл са развити съображения в частната жалба. Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на решение за избор на изпълнител. С Определение № 231/02.03.2023 г., КЗК e спряла производството по преписка № КЗК-100/2023 г., във връзка с постановено Решение № 93/26.01.2023 г., по преписка № КЗК-814/2023 г. на КЗК, което е обжалвано пред ВАС, предмет на което било оспорване на Решение № F296730/17.11.2022 г. на управителя на "ВиК" ЕООД, гр. Плевен за откриване на горецитираната процедура. С окончателно решение № 4027 от 13.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1932/2023 г. на ВАС, съдът е отменил Решение № 93/26.01.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 814/2022 г. и вместо това е отменил Решение № F296730/17.11.2022 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Плевен за откриване на процедура. С оглед настъпилия нов релевантен факт, а именно отмяната на решението за откриване на процедурата, с определение № 416 от 04.05.2023 г. Комисията за защита на конкуренцията е оставила без разглеждане жалбата и е прекратила производството по преписката на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП. За да стигне до този извод, КЗК приела, че правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата, е отпаднал за жалбоподателя, макар първоначално такъв да е бил налице. По тези мотиви и на това правно основание производството по преписката е прекратено. Правилно е прието, че в настоящата хипотеза разноски на жалбоподателя не се дължат, тъй като в разпоредбата на чл. 143 от АПК, регламентираща отговорността за разноските в административния процес, не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски при прекратяване на производството поради наличие на влязло в сила съдебно решение по оспорване на друг административен акт, в друго съдебно производство. Жалбоподателят има право на разноски при отмяна на обжалвания административен акт само в конкретното производство /а не в друго/, респективно при отказ да бъде издаден административен акт, както и при прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения административен акт от възложителя. В случая не е налице нито една от изброените хипотези, поради което правилно КЗК с оспореното определение е оставила без уважение искането на „Континвест“ ООД за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски. Като е стигнала до този правен извод, КЗК е постановила законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 474 от 18.05.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-100/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026