Определение · № 7305/2023 · дело 6095/2023

По дело 6095 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7305 София , 04.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ХАЙГУХИ БОДИКЯН по административно дело № 6095 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл.167, ал.3 във вр. чл.19г от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Заместник изпълнителен директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, против определение № 982 от 07.04.2023 г. по адм. дело №276/2023 г. на Административен съд Варна, с което съдът по искане по искането им с правно основание чл.167, ал. 1 във вр. с чл. 60 АПК, е оставил без уважение искане да се допусне предварително изпълнение на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който е постановено временно спиране на плащанията по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“, сключени между Агенция по заетостта и „Ню Фоун 2014“ЕООД. Според частният жалбоподател съдът неправилно приел липса на основания да се иска предварително изпълнение на акта. Сочи за образувано административно производство по реда на ЗОДОВ от „Ню Фоун 2014“ЕООД срещу Агенция по заетостта, което съдебно производство не било спряно. Налице били данни за извършени престъпления при набавяне на средства от европейски фондове, поради което било предприето спиране на плащанията като предпазна мярка по см. на чл.54, ал.1,т.3 от АПК. Счита, че обществения интерес е надделяващ при опасност да бъде сериозно затруднено изпълнението на акта. Моли за отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се остави уважи искането за допускане предварително изпълнение. Ответникът – „Ню Фоун 2014“ЕООД депозира възражение по частната жалба, с което я оспорва. Счита съдебния акт за законосъобразен и моли жалбата да се остави без уважение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд е административен акт № 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който временно е спряно плащането по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“, сключени с „НЮ ФОУН 2014“ ЕООД. Предмет на искането пред съда с правно основание чл.167 от АПК е допускане предварително изпълнение на административен акт № 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който временно е спряно плащането по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“. Жалбоподателят е мотивирал искането си със „защитата на важни държавни или обществени интереси, изразяващо се в недопускане на неоснователно плащане на недопустими за възстановяване средства, които са в големи размери“. Искането за допускането на предварителното изпълнение на акта е мотивирано от подателят му основно с реализацията на правото на защитата срещу административния акт. За да остави без уважение искането, административният съд приел, че в искането не се съдържат обстоятелства обосноваващи наличие на едно или няколко от изброените в чл. 60, ал. 1 АПК основания за допускане на предварителното изпълнение на административния акт, а именно, че с допускането на предварителното изпълнение ще се осигури животът или здравето на гражданите; данни за възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението ще последва значителна или трудно поправима вреда, както и не се сочи защита на особено важен за страната интерес. В мотивите си съдът сочи липса на представени доказателства относно наличието на факти, установени при разследване на Европейската прокуратура, от които да е направена предварителна правна квалификация „измама“ по смисъла на чл.3 пар.2 буква i от директива на ЕС 2017/1371 – използването на неверни и фалшиви декларации за присвояване на европейски средства, конкретно по отношение на фирмата , което съдът определя като липса на предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на административния акт. Допълнително съдът излага и правни изводи определящи адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта като акт за спиране на изпълнението (плащането) на административен договор, който по същността си не е за действие и административният акт е отказ от издаване на акт или от извършване на действие, с което обосновава неоснователност на искането за допускането на предварителното му изпълнение. Според съда само в правомощията на административния орган е извършването на плащането по договорите в хода на оспорването на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В правните изводи на съда се съдържа анализ на разпоредбите относими към сключването и изпълнението на административните договори разписани в АПК, според който съдът приема, че не е предвидена норма даваща възможност на страните да искат да бъде допуснато предварително изпълнение на спирането на изпълнението на техните задължения по договор, а такава възможност за спиране на плащанията е разписана в клауза по сключения между страните договор – чл.10.8 от Общите условия – неразделна част от договорите. Определението е правилно и законосъобразно постановено като краен съдебен акт, но в едната си част правните изводи по него не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилни са изводите на съда за отказ да се допусне предварително изпълнение на административен акт № 7/27.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с който временно е спряно плащането по договори за заетост с №№ МЗ 3-03-02-4560#9/2020; МЗ 3-03-02-4862#8/2020; МЗ 3-03-02-5010#8/2020; МЗ 3-03-02-3295#9/2020; МЗ 3-03-02-5299#7/2021 и МЗ 3-03-02-5301#7/2021 по проект „Нова възможност за младежка заетост“. Не са налице обосновани мотиви в искането за необходимост да се допусне предварително изпълнение на акта. Както правилно е приел първоинстанционният съд в искането си административният орган не е изложил обстоятелства обосноваващи наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК , които да дадат основание за допускане на предварителното изпълнение на административния акт. Липсват и посочени данни и доказателства за извършено престъпление, установено при разследване на Европейската прокуратура, от които да е направена предварителна правна квалификация „измама“ по смисъла на чл.3 пар.2 буква i от директива на ЕС 2017/1371 – използването на неверни и фалшиви декларации за присвояване на европейски средства, конкретно по отношение на фирмата „НЮ Фоун 2014“ЕООД, което правилно съдът определил за липса на предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на административния акт. Тези правни изводи на съда се споделят от настоящата инстанция и дават основание да се потвърди оспорения съдебен акт и отхвърли частната жалба срещу него. Изложените от първоинстационния съд мотиви относно разпоредбите относими към сключването и изпълнението на административните договори разписани в АПК, в които според съда не била предвидена норма даваща възможност на страните да искат да бъде допуснато предварително изпълнение на спирането на изпълнението на техните задължения по договор, не се с поделят от настоящия съд. Правните изводи в тази посока се опровергават от разпоредбата на чл.19г, ал.3 от АПК, съгласно която „В случай, че договорът не съдържа клауза за предварително изпълнение, всяка страна може да поиска от съда такова при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. „ Не се споделя и тезата, че след като се касае за административен договор, единствено и само в правомощията на административния орган е извършването на плащането по договорите в хода на оспорването на адм.акт № 7/27.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Налице е клауза в настоящия административен договор, която изрично предвижда възможност за спиране на плащанията – чл.10.8 от Общите условия – неразделна част от договорите. Доколко административният орган се е съобразил с изискванията заложени в договора е предмет на разглеждане в производството по оспорвани на административния акт. При така установеното следва извод, че съдът като краен извод е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 167, ал. 3 и чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 982 от 07.04.2023 г. по адм. дело №276/2023 г. на Административен съд Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА