Определение · № 7251/2023 · дело 4786/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 7251
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 4786/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 4786 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7251 София , 03.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА БОГДАНОВА по административно дело № 4786 / 2023 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Екотрансгаз“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, ул. Ген. Колев“ № 76, вх. А, ет.3, ап. 9 срещу Определение № 165 от 13.04.2023 г. на Административен съд – Велико Търново, по административно дело № 65/2023 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Екотрансгаз“ ЕООД срещу неиндивидуализиран общ административен акт, издаден от кмета на Община Свищов, с който е разпоредено поставянето на ограничителни пътни знаци В 18, забраняващи влизането на пътни превозни средства с маса по-голяма от 12 тона по ул. „Патриарх Евтимий“, гр. Свищов след кръстовището с път III-405 и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че няма акт, който да подлежи на обжалване, тъй като в жалбата и допълненията към нея жалбоподателят ясно е посочил, че обжалва разпореждането на кмета на общината за поставяне на ограничителни пътни знаци В 18, направено в устна форма и представляващо устен общ административен акт. Счита, че посоченото от съда разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект не могат да доведат до промени в организацията на движението и въвеждането на ограничения, които засягат неограничен кръг субекти, поради което този устен общ административен акт е незаконосъобразен. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. П. Станчев от Адвокатска колегия, гр. Пазарджик. Ответникът по частната жалба – кметът на Община Свищов, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоначалната жалба до Административен съд – Велико Търново е подадена срещу общ административен акт на кмета на Община Свищов, с който е разпоредено поставянето на ограничителни пътни знаци В 18, забраняващи влизането на пътни превозни средства с маса по-голяма от 12 тона по ул. „Патриарх Евтимий“, гр. Свищов след кръстовището с път III-405, както и срещу действия на административен орган или длъжностни лица, изразяващи се в поставянето на ограничителни пътни знаци В 18, забраняващи влизането на пътни превозни средства с маса по-голяма от 12 тона по ул. „Патриарх Евтимий“, гр. Свищов след кръстовището с път III-405. Съдът е разделил производството по оспорване на общия административен акт от това по оспорване на действията на административен орган или длъжностно лице, като по административен дело № 65/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е останал за разглеждане спора относно законосъобразността на общия административен акт. Съдът е изискал сведения от кмета на Община Свищов издавал ли е акт относно поставянето на ограничителни пътни знаци В 18, забраняващи влизането на пътни превозни средства с маса по-голяма от 12 тона по ул. „Патриарх Евтимий“, гр. Свищов след кръстовището с път III-405, кой е този акт, изискал е преписката по издаването му т.н. Кметът на Община Свищов е отговорил, че ограничителните пътни знаци са поставени в изпълнение на влязло в сила разрешение за строеж № 70/16.08.2021 г. с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на улици, пътни съоръжения и принадлежащите към тях територии на Община Свищов“, включващ и част „Постоянна организация на движението“. След получаването на тези данни съдът с разпореждане от 09.03.2023 г. е оставил жалбата на „Екотрансгаз“ ЕООД без движение и е посочил, че липсват данни да е издаден общ административен акт, с който да е разпоредено поставянето на ограничителни пътни знаци В 18, забраняващи влизането на пътни превозни средства с маса по-голяма от 12 тона по ул. „Патриарх Евтимий“, гр. Свищов след кръстовището с път III-405, а поставянето на тези знаци е в резултат на изпълнение на влязло в сила разрешение за строеж, поради което е дал указание жалбоподателя да приведе жалбата си в съотвествие с изискванията на чл. 150, т. 5, 6 и 7 АПК, а именно да уточни кой точно административен акт обжалва, в какво се състои незаконосъобразността му и какво е искането на лицето да съда. Страната е предупредена, че при неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено. В указания срок „Екотрансгаз“ ЕООД уточнява, че обжалва общ административен акт с посоченото по-горе съдържание, издаден в устна форма от кмета на Община Свищов. Сочи, че незаконосъобразността на акта се състои именно в неспазване на писмената форма за издаване на административен акти прави искане за прогласяване на нищожността на този акт. Жалбоподателят подновява и искането си на основание чл. 250 АПК при условията на евентуалност да се прекратят съответните действия по поставянето на ограничителните знаци. На 13.04.2023 г. Административен съд – Велико Търново постановява обжалваното определение, в което приема предвид събраните данни и доказателства, че липсва издаден общ административен акт с предмет - поставянето на ограничителни пътни знаци В 18, забраняващи влизането на пътни превозни средства с маса по-голяма от 12 тона по ул. „Патриарх Евтимий“, гр. Свищов след кръстовището с път III-405, а знаците са поставени във връзка с изпълнение на влязъл сила друг административен акт – разрешение за строеж, поради което са налице материалноправните предпоставки на чл. 159, т.1 АПК и оставя без разглеждане жалбата, поставила начало на съдебното производство и прекратява последното. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство същото се прекратява когато жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съдебната практика е наложила разбирането, че това правно основание обхваща и случаите, при които се установи, че жалбата е насочена срещу акт, който въобще не същества, не е издаден. Административният акт, независимо дали е индивидуален или общ се индивидуализира с дата на издаване, номер, ако има такъв, предмет (какво е разпоредено с него) и издател. За да е редовна една жалба, същата следва да отговаря на изискванията на чл. 150 АПК. Съгласно чл. 150, т. 5 АПК в жалбата ясно и недвусмислено следва да е посочено означението на обжалвания акт, т.е. номера, дата му на издаване, предмета и издателя му. Само така съдът може да разбера, от какво е недоволен жалбоподателя, да очертае спорния предмет и да даде указания какво следва да се докаже. Нито в първоначалната жалба, нито в последващото уточнение жалбоподателят не е индивидуализирал административния акт, от който е недоволен. Съдът е положил усилия да изясни волята на жалбоподателя като два пъти му е дал възможност да уточни кой точно административен акт обжалва предвид събраните по дело доказателства, че няма издаден общ административен акт, с посочения от него предмет, а се касае за действия, извършени в изпълнение на друг влязъл в сила административен акт, а именно разрешение за строеж. Въпреки това жалбоподателя дава уточнение от 23.03.2023 г., че жалбата му е насочена срещу общ административен акт, издадена в устна форма от кмета на Община Свищов. В уточнението си обаче, не индивидуализира този устен административен акт с допълнителни данни, кога е издаден, кой е негов адресат и т.н, така че да може да се очертае ясен предмет на спора и съответно на доказване. Съдът правилно приема при всички събрани твърдения и доказателства, че жалбата е насочена срещу акт, който не издаден, поради което жалбата е лишена от годен предмет на оспорване и е на лице основанието на чл. 159, т.1 вр. чл.184 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и съответно за прекратяване на производството. Спорът относно законосъобразността на действията по поставяне на забранителните знаци е бил предмет на друго дело, поради което съдът правилно не се е произнасял в тази част на жалбата. Въпреки дадената възможност жалбоподателят не е привел жалбата си в съответствие с изискванията на чл. 150, т. 5 АПК, поради което е било налице и друго основание за оставяне на жалбата без разглеждане – чл. 158, ал. 3 АПК, но съдът не се е позовал на него. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 165 от 13.04.2023 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело № 65/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026